Айтоски клин (Бодливо сграбиче, Генгер)
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югоизточен
  • Област: Бургас
  • Община: Айтос
  • Селище:
  • в околностите на гр. Айтос
  • GPS: N 42.703553 E 27.261318
 
  • Вид достъп: До подножието на местностите Трите братя и Казаните, където е находището на този вид може да се стигне пеша или с автомобил от града по земен път
  • Паркинг: На поляните и по съседните градски улици
 
 

Айтоският клин (А. aitosensis), наричан в разговорния език генгер (гингер) дълго време е стоял в папките неопределен като вид. Видът напомня на кримското и кавказкото сграбиче, но има и други белези, които предизвикват съмнение.
Генгерът (арабска дума в турския език, означаваща „трън”) е събран за първи път от проф. Ст. Георгиев през 1888 г. от височините над село Карагеоргиево, близо до град Айтос, които според него напомняли камениста пустиня, осеяна с полухрасти- плътни бодливи туфи, високи половин метър.

Смята се, че айтоският клин се среща още в Кавказ и Крим.  Но когато грузински ботаници посещават височините над град Айтос изказват съмнение за принадлежността на генгера към кримския вид, тъй като растението от Кавказ се различава от класическия кримски тип. Няколко години по-късно М. Иванишвили го описва като нов за науката вид — А. aitosensis, и растението вече се разглежда като ендемит за България. Близкородствените на айтоския гингер видове от секция Трагаканти са известни под името трагакантови астрагалуси и са разпространени предимно в Предна и Средна Азия. Всички те са бодливи храстчета, които съдържат каучукоподобен сок, наречен гумитрагант, който се използва като сгъстител в текстилната и фармацевтичната промишленост.

Цветовете на растението са съвсем дребни, бледожълти или розови, разположени в пазвите на копринестовлакнести чифтоперести листа и остри бодли.

Растението се размножава със семена и вегетативно. Жизнено е и с добри възобновителни възможности. Въпреки това съобществата на генгера доскоро бяха силно намалели, поради използването на растението за фураж и безредното сечене по заговезни за паленето на големи обредни огнъове (сокът му, наричан в разговорния език “млечок”, е причината за бурното му горене). Сега видът е включен в списъка на застрашените растения в България. Местностите Трите братя и Казаните около град Айтос, където е единственото естествено находище на генгера, са обявени за природна забележителност през 1972 г.
Айтоският клин е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения с категория рядък.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6005
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17034
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1615
Регистрирани потребители: 310

Реклама