Констанцалиевата къща  е една от големите и богато украсени къщи в село Арбанаси. Намира се срещу Коконската чешма. Датира вероятно от края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до вида в който я виждаме сега. Човек няма как да не остане поразен от лукса, в който са живели нейните обитатели.

Най-ранните сведения за нея са, че е принадлежала на рода на Кокона Султана (баба на Султана Рачо Петрова). По- късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и до днес. По време на катастрофалното земетресение през 1913г. тя е разрушена. След това е откупена от Леон Филипов, реставрирана с негови средства и предадена на Регионален исторически музей.

Констанцалиевата къща е разположена на самата улична линия. Дворът е ограден с висок зид. От югозапад се намира висока, масивно изградена каменна порта, затваряща се с двукрила дървена врата. През нея са влизали тежките кервани със стоки, закупени от собственика на дома. От северната страна на къщата има друга, по-малка еднокрила врата предназначена за пешеходци. Започващата от нея входна линия извежда пред парадния вход на жилището.
Самата къща е на два етажа. Първият е от камък, а вторият е паянтов, без еркери и чардаци. В приземния етаж е жилището на пазача (състои се от две помещения), стая за прислугата, мазе, складове за стоки, конюшни за няколко коня, скривалище и три стълбища (главно, черно и трето, свързващо скривалището с етажа). Входът на къщата е със здрава врата, обкована с широкоглави гвоздеи. Входът за избите също има решетка. Охраната на входа се е осъществявала посредством специален отвор, разположен по-високо от него. Оформен е по начин позволяващ ефективен обстрел срещу нападатели.
До втория етаж се излиза през главния вход. Той се състои от голяма приемна, гостна (хает), вдясно е зимната спалня, а другата врата от хаета отива към коридора разпределител (фхоризмото). Отляво на коридора е заседателната стая, а отдясно са кухнята, столовата, сервизните помещения.
Дъното на коридора отвежда в лятната спалня. Срещу нея е вратата на черния вход, а до него чрез малко преддверие се влиза в специалната стая за родилката. Тя е сравнително малка, но решението й е много функционално. Леглото е с балдахин, поставящ се върху специално изработени рамки, люлката е над леглото, в което почива родилката, обособено е специално място за сушене на пелени.
Отоплението на къщата е осъществявано чрез сложна система от зидани печки - джамали. Вторият етаж e твърде просторен и в него има всички удобства за живеене. Въпреки големия размер на стаите, още с влизането се чувствува уют и спокойствие. Свой чар имат и калдаръмените пътеки по двора, сенките на дърветата, цветята по прозорците, силуета на кладенеца- обрамчени от високите строги дувари. Помещенията на жилището са украсени с бяла щукатура, съчетана с едноцветни рисунки и апликации.
Дървените части в интериора са дърворезбовани. Констанцалиевата къща е великолепно свидетелство за творческите качества на майсторите които са я изградили, високата култура и финансови възможности на стопаните й. В решението и се долавя сложното преплитане на балканските строителни традиции, специфичната култура и начин на живот в селището, както и разнородните естетически влияния.
 
След реставрацията през 1958 г. в Констанцалиевата къща е подредена експозиция, показваща бита през XIX век и материалната култура на Арбанаси, в която са събрани шарени черги и губери, метални и глинени съдове и др.

Констанцалиевата къща е част от Архитектурно- музеен резерват Арбанаси, един от Националните обекти на България.  С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".