Празник на град Велико Търново
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.082117 E 25.632155
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1879г
  • Ориентировачна надморска височина: 245 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт, ЖП.
  • Паркинг: По улиците на града
 
 

Празникът на град Велико Търново е честван за пръв път през 1879г. Великотърновци като истински новатори първи в България осъзнават необходимостта от набелязването на един ден в годината, посветен изцяло и само на своя град Велико Търново. Решават не случайно това да е 22 март - Денят на светите Четиридесет мъченици и денят на цар Иван Асен II над епирския владетел Теодор Комнин край Клокотница. На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото

За да бъде градът по-празничен, Общината отправяла молба към гражданите да сложат на домовете и дюкяните си националното знаме и да присъстват на тържествата, за да засвидетелстват своята почит към благодетелите на града. Традиция до днес е отпечатването на големи афиши с подробна програма на тържествата.
Празникът бил радост и за войниците и офицерите от великотърновския гарнизон. В храм „Св. Четиридесет мъченици", те получавли своето причастие и след това се включвли в шествието с красивите си парадни униформи, полкови знамена и оръжие.

Като сериозни и достойни хора след парадната част от празника старостоличани организирали и приятна увеселителна част в първия пролетен ден.
Особено посещавани в следобедната част на деня били няколкото градини с бюфети в града като Градската градина (на мястото на днешния театър „Константин Кисимов"), Военната градина (в района на старото Военно училище), градината на „Шейтана", Заведението „Порт Артур" (в североизточната част на Света гора.
Много обичано място била известната градина на Хаджи Мишон- богат търновски търговец, чието истинско име е Димитър Ничоолу. Градината, наречена Хаджимишонова, се намирала на Марно поле и била давана под наем от собственика, които живеел в богатата махала „Света Богородица". Бюфетът предлагал разнообразно търновско меню, а в празничния ден там били инсталирани най-хубавите люлки-кончета. Ето защо цялото домочадие се забавлявало в този ден на това място. Възрастните разпускали с халби студена бира, децата се люлеели до забрава на чудесното пролетно слънце в красивата Хаджимишонова градина, която откривала сезона със „събора" на града. Празничната атмосфера се подсилвала от духов оркестър. Търновци демонстрирали освен красивото си европейско облекло и танцовите си умения в просторната градина.

Още в началото на миналия век на големия чардак в къщата на известния Костаки Фелибелията, която се намирала в улицата на храм „Свети Никола", се зародили първите опити за усвояване на „танцовете". Техен пропагандатор бил Давид Хаджипетров, който се явява „вносителят" на кадрил, лансе и полка, които търновските моми усвоявали с лекота. Хаджимишоновата градина се оказвала много подходяща за демонстрация на наученото под акомпанимента на оркестъра. И все пак празникът завършвал с хубаво и кръшно българско хоро, на което се хващало мало и голямо.
Не по-малко привлекателен бил разположеният в горната част на градската градина „павилион". Той впечатлявал търновци с оригиналната си и нова за града архитектура. Декоративните плетеници от дърво придавали особен чар на постройката, а най-примамлива била терасата с кокетни масички, осветени вечер от красиви светилници и много, много зеленина.
Предлаганите изискани питиета- вносни коняци, ликьори, вина, подобрявали бързо настроението на гражданите. В празничния ден павилионът и паркът с красивия шадраван, зеленина и цветя били едно от най-привлекателните кътчета. По-възрастното поколение още си спомня атрактивните детски влакчета, захарен памук и балони, съпътстващи всеки търновски празник в градската градина.

Привилегия на бюфета на Боруна (сега паметника на Асеневци) пък били апетитна търновска кухня и военната музика, която свирела там. Толкова прекрасни били изпълненията на оркестъра, че освен посетителите на бюфета на чудесната музика се радвали и хората, живеещи наоколо в амфитеатрално разположения град. От чардаците на своите къщи слушали до късно цялата програма на оркестъра.
Бюфетът бил посещаван най-вече от офицерите от гарнизона, които със своята галантност пленявали сърцата на не една красива болярка.

В "Спомени и анекдоти за великотърновци", Сава Русев пише: „ ...общоградският празник беше неработен за всички търновци. В този ден около църквата „Св. Четиридесет мъченици" имаше сергии като на панаирите. Продаваха се бонбони, шекерени петлета, топки с ластик и други детски играчки. На място се пържеха мекици за войниците и ние, децата, закачахме покрай тях".
А по въпроса с тези апетитни лакомства известният търновски сладкар бай Киро Цонков (син на не по-малко известния бай Христо Тенекето) уточнява: „Много отдавна посрещахме 22 март в църквата „Св. Четиридесет мъченици”. Денят започваше с молебен и причастие. Причестяваше се войската, после гражданите, учениците (...) А ние пържехме мекици на открито. Дори трябваше да се явяваме на търг за това (...) Всеки войник получаваше по пет мекици, учениците по три, а на гражданите – по една.”
След 9 септември 1944г. празникът спира да бъде честван. За възраждането му заслуга имат жителите на Асенова махала, които през 1970г. го празнуват в храм „Св. Четиридесет мъченици" под надслов „Мой любим квартал”. През 1984г. тяхната инициатива е подета от целия град и празникът на града е възроден.

Източник: Катя Митова-Ганева, Споменъ за Търново

По традиция празникът започва с празнична литургия, водосвет и благослов за здраве в храм „Св. Четиридесет мъченици". Следва многолюдно шествие с носене на портретите на благодетелите на града до центъра при паметник „Майка България”, където се изнасят речи и приветствия. Следва празнична културна програма из целия град, която завършва с безплатно представление на спектакъла „Звук и светлина” на крепостта Царевец. През 2012г. за пръв път беше изнесено и уникално 3D лазерно шоу при паметника на Асеневци и Художествената галерия в местността Боруна, което се вижда от целия амфитеатрално разположен град.

 
  • Интернет: Не
 

Календар

Начална дата на събитието: 22.03.2018
Крайна дата на събитието: 22.03.2018
  Повторяемост на събитието всяка година
Veliko Tarnovo 3D Mapping Light Show - 2012



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6004
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16982
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 65
Брой запитвания: 1321
Регистрирани потребители: 295