Прочутата българска розета е намерена при разкопки в Плиска, столицата на Аспарухова България през 1961г. Тя е изработена през периода VІІ-ІХ век, т.е. преди Покръстването на нашия народ от кан Борис (княз Михаил).

Още при пръв поглед се вижда, че тя е излята от бронз в калъп. Това означава, че екземплярът не е единичен и розетата е била тиражирана. Тя представлява седемлъчна звезда, на лицевата част на която има два концентрични реда с надписи или знаци. В центъра на тежестта на бронзовото тяло се забелязва халка, за която розетата е висяла в успоредно на земята положение. На гърба е изобразен знакът ІYI, срещащ се на над 160 графити, керемиди, каменни надписи, гравировки върху мед, желязо, злато и сребро. И това е всичко.

Първите изследвания на този уникален артефакт от сърцето на Дунавска България разкриват връзката на розетата с културите на Междуречието и народите на древна Месопотамия. Седeмлъчната звезда се среща в Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и е позната като "Звездата на магите" - халдейските и мидийските жреци.

Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, епически и хронографски трудове се говори за 7 порти; 7 планини; 7 воини; 7 свещени пламъка; 7 дни и нощи. 7 човека в една преграда на ковчега кораб е поставил шумерският герой Зиусудра, спасил света от потопа. По-късните герои Утнапищим и Ной само преповтарят и доразработват мита.

Родоначалникът на българите Зиези, според Анонимния латински хронограф, както и Зия - древно и съвременно афганистанско и пакистанско име, произлизат от същия корен. Знакът ІYI единодушно се тълкува като символ на Небето. Дингир се нарича богът небе у шумерите. Нин-дингир ("повелителка на бога на небето" - шум.) е жрицата, която обслужва този култ. Това име става емблематично за цяла Евразия с многобройните си вариации според местното произношение. Сред Денгер, Дангра, Дингри, Тенгер, Тангра, Танръ, Тенгри и Тингри откриваме името и на върховното божество на българите. Бог Тангра при нас определено символизира Небето. Негов ипостас при шумерите се счита Конникът, пронизващ с копие лъв. Това изображение, срещано десетки пъти в района на Междуречието, несъмнено е един от прототипите на Мадарския конник.

Познат по-късно в Индия като Майтри, в будизма като Майтрея, при тибетци и монголци той е Майдар, за да го открием като Мадар при българите - на скалите над Мадара и в светилището Мадар в днешен Афганистан.

Религиозният и астрономически аспект на седемлъчната звезда продължава по традиция при акадските, халдейските, асирийските и вавилонските жреци. Те съзират в седмицата универсалното космическо число, отразяващо броя на видимите небесни светила; дните в седмицата и часовете на деня, като "слънчевият час" се е удвоявал. Разглеждайки внимателно българската розета, забелязваме съотношението на планетите спрямо кръга "понеделник-неделя". Анализът на древноиранските астрономически знания, съпоставени с уникалния български календар, разкрива следната зависимост:

Луна, понеделник

Марс, вторник

Меркурий, сряда

Юпитер, четвъртък

Венера, петък

Сатурн, събота

Слънце, неделя

Явно че българите участват в създаването на тези аналози или пренасят тези познания с принудителните си преселения от своята централноазиатска прародина. Несъмненият им ирански антропологичен тип и принадлежността на праезика им към семейството на памирските говори се допълват с културните влияния от цивилизациите на Междуречието и Иранското плато. Така специалистите четат двата кръга със символи. Външният отговаря на планетите, а вътрешният на дните от седмицата.

Астрологическата функция на розетата се потвърждава от многобройните писмени документи от същата тази епоха. Описанията на ритуални действия, свързани със Слънцето и Луната, говорят за особено почитание към тези небесни светила. Българите определят с помощта на колобрите или жреците дните и часовете на сраженията така, че да имат щастлив изход. По същия начин са избирани възшествените месеци за българските владетели съгласно прочутия "Именник на българските канове" и други подобни хронографски свидетелства.

Отговорите на папа Николай І преди покръстването разкриват връзките на българския народ с космическите енергии на Вселената, изразени чрез нейните най-познати седем тела и тяхното движение по плащеницата на Бога Небе.

Числото седем навежда на асоциацията за връзка и с преките ни съседи в прародината. Индийци, арии, саки и кушани създават и развиват учението за седемте чакри (на български чекрък, колело). Свързани със седемте планети са енергийните центрове на човешкото тяло (чакрите). По традиция те отразяват влиянието на небесните светила върху хората. За всяка от тях има специална мантра - сричка, която се произнася и помага за овладяването и отварянето на тези центрове. Любопитна е класическата трактовка на тази взаимовръзка, която дава и друг възможен прочит на българската розета от Плиска:

Луна, понеделник, мантра със сричките Сам или Шам, Муладхара чакра - най-долу

Марс, вторник, мантра Бям или Бем, Свадхищана чакра

Меркурий, сряда, мантра Тхе, Манипура чакра

Юпитер, четвъртък, мантри Йа или Йе, Анахата чакра

Венера, петък, мантра О, Вишудха чакра

Сатурн, събота, мантра Кхем, Агя чакра

Слънце, неделя, мантра Шар или Шару, Сахасрара чакра - най-горе

Някои от изследователите считат на базата на сравнителния езиков анализ, че именно така или по подобен начин са се произнасяли и знаците върху розетата. Като прибавим към тази основа почитанието на народите от полуостров Хиндустан към Слънцето и Луната - Суря и Чандра (санскр.), поклоненията и ритуалите, двата календара на тези етноси и култури, както и отношението към Небето като основен култов обект, ще видим приликите с българската астрологическа и религиозна традиция.

Българската бронзова седемлъчна розета засега е единственият по рода си артефакт, разкриващ в дълбочина някои от аспектите на българската цивилизация. Притежанието на копие от нея някога вероятно е било знак за принадлежност към висшата прослойка - тази на кановете и колобрите. Днес тя е символ на принадлежността към големия род на българите. Поставяйки на гърдите си този знак, потомците на Кубрат, Аспарух, Крум и Омуртаг свидетелстват за кръвната си връзка със създателите и строителите на България.

Носейки розетата у себе си, нашите сънародници имат най-великия съюзник и коректив за бъдещето си - силата и мъдростта на своите велики предци.

Доц. Александър Илиев