Махалите Горни Дупини и Долни Дупини вече не са отбелязани на картата. По социалистическо време махаличките Дупини били прекръстени на Горен Еневец и Долен Еневец, но вече не това което е горе в планината, а долу в равното – скоро след това изгубили и население, и име, а местоположението им останало скрито сред избуялата гора.

На около 23км южно от Велико Търново и на около 10км югозападно от Килифарево асфалтът и черния път са почти неразличими. Минава се през вилите в Долен Еневец, прецапва се реката, изкачва се баира към Горен Еневец. И тъкмо мислиш, че пътя е свършил, виждаш между два дувара, че силно отеснелия асфалт продължава още към дерето, суче надясно през гората и отново изкачва баир ... но скоро наистина свърша с по-широчко място където можа да се паркира и обърне.

Махалата Горни Дупини започва почти веднага на двадесетина метра от мястото, където може да се паркира

Сякаш от тревата и гората се появяват и първите каменни дувари, които прерастват в каменни зидове. Почти веднага се излиза на стария селски мегдан с останки от чешма, от която вече нищо не тече. Тук там се виждат къщи със следи от скорошно обитаване - навестяване от наследници живеещи някъде другаде.
Джунглата обаче почти напълно е превзела някогашните обширни и китни дворове. В някои от тях може да се видят ясни следи от миналия бит на хората - плетени кошове, бурета, рало, диканя за вършитба ...

Според преданието преди много, много години, в Тревненския Балкан живеели две надарени сестри. Били със силно изразени рубенсови форми, особено в долната част на гърба. Сестрите се омъжили и заживели в две съседни махали. Лека-полека хората почнали да наричат едното село Горни Дупини, а другото Долни Дупини - според съответната денивелация и специфичните им рубенсови забележителности. Били чудни дюлгерски селища – майсторите каменоделци сътворили такива градежи, че стените стоят здраво и до днес. Селата били скрити в Балкана, а здравите каменни стени пазели обитателите им. После живота се успокоил, хората слезли в равнините и селата западнали. Сега в тях не живее никой.