На мястото на сега съществуващия храм „Свети Георги“ в град Русе някога е имало дървен храм, който е изгорен по време на Руско-турската война от 1806–1812 г. При свое посещение в град Русе през 1640 г. католическият архиепископ Петър Богдан Бакшев пише, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за храм „Света Троица“ и  храм „Свети Георги“. И Петър Бакшев и унгарският пътешественик Феликс Каниц пишат, че храм „Свети Георги“ е по-стар от храм „Света Троица“.

През 1861г в двора на тогавашния храм е погребан обесеният в град Русе известен хайдушки войвода Димитър Калъчлията. Последните му дни са красиво преразказани в книгата "Легенди от Поломието"

През 1837 г. настоятелството на храм „Света Троица“ отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм „Свети Георги“. Последвали многократни постъпки на българското население, живеещо в южната част на града да бъде възстановен православният храм. На 25 март 1841 г. султан Абдул Меджит издал ферман, с който се разрешавало да бъде построен храм на мястото на стария. Строежът на храма започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30 януари 1843 г. от Червенския епископ Синесий. Строежът се ръководел от майстор Пено Никеоглу от град Трявна. Строителните работници били от Тревненско и Габровско.

Храм „Свети Георги“ е с дължина 32 метра, ширина 14 метра и е вкопан около два метра в земята. Той е трикорабна базилика с три олтара: централен „Свети Георги“, северен „Свети Димитрий Басарбовски“ и южен „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. Средният кораб е отделен от двата странични с по шест дървени колони. Храмът е изографисан от Апостол Христов от София през 1924 г. През 1958 г. стенната иконопис е заменена с нова, работена от професор Николай Кожухаров и художника Цанко Василев. Първият иконостас в храма е изработен от Дончо Тодоров от село Божковци и Божко Стойков от Тревненските колиби Митровци. Части от него има запазени в Басарбовския скален манастир и манастир „Света Марина“ при село Каран Върбовка. Сегашният иконостас е изработен от професор Иван Травницки. Монтиран е на днешното си място през февруари — март 1930 г. На него са поставени икони, рисувани от Господин Желязков и русенския иконописец Д. Радойков. В храма са запазени иконите от стария иконостас. Те са рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов от Тревненската живописна школа през 1842 г. В храма богомолците влизали през джамлък /остъкление/, покрито с керемиди. То имало северна и южна врата.

Старата камбанария е изградена през 1904 г. по проект на градския инженер Едуард Винтер (проектант и на стария храм „Всех Святих”). През 1939 г. пред храма е построена нова камбанария с камъните от старата с параклис „Свети Иван Рилски“, по проект на инженер Васил Роглев. В най-високата част е поставена камбана с тегло 445 кг.
Църковната къща в двора на храма е построена по проект на градския архитект Онуфрий Зарзов. Завършена е през 1909 г. и е обзаведена за времето си модерно — с мушами по пода и транспаранти по прозорците. В сградата настанили библиотеката, стаята за заседания на църковното настоятелство, канцеларията, а в сутерена свещоливницата. Свещоливницата при храма била открита през 1892 г. и функционира до април 1930 г. През 1914 г. свещите били три вида: „желти“ по 8 лева килограма, „белите“ по 10 лева и „пъстри“ за сватби по 20 лева. Използван бил анадолски восък от Турция.

Храмът имал две погребални коли, наричани „дрикове“. През 1904 г. използвали конете на Пожарната команда в града. Единият от дриковете е използван за погребението на Доростолски и Червенски митрополит Михаил. После дрика е продаден в град Разград. През 1867 г. по инициатива на учителя Никола поп Михайлов било създадено първото в Русе „Дружество за поддържане на бедни ученици“. То имало около 250 члена и издържало 20 ученика. Четири години след създаването му е преименувано „Дружество братство“.

В храма е прокарано електричество през 1924 г., а телефон през 1937 г. В момента с помощта на уебкамера вътрешността на храма и църковните служби могат да се наблюдават на живо, в Интернет.

В храм „Свети Георги” се съхранява частица от мощите на неговия покровител– Свети Георги, който е обявен за закрилник и на целия град. С решение на Общинския съвет  от 2002 година Гергьовден (6 май), е обявен и за Празник на град Русе.

Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Георги Победоносец.