Раннохристиянският манастирски комплекс с базилика се намира в кв."Лозенец” на град София, там където новите жилищни сгради (блок 90) опират в Южен парк.
Базиликата е открита през 2000 г. по време на строежа на блок 90, който попада точно върху нея. Строителите не успяват съвсем да скрият откритието и благодарение на активността на гражданството със случая се заели археолози. Впоследсвие разкритията са смайващи - оказва се, че тук през късната античност е бил разположен огромен християнски култов комплекс с внушителна по размери базилика, градена на два етапа (IV и V в.). На около 150м в северна посока археолозите откриват и късноатнтичен римски мавзолей.
И в действителност, на мястото на днешния кв."Лозенец", през античността, извън крепостните стени на Сердика, са живеели богати и с висок обществен ранг граждани, голяма е вероятността тук да е било и седалището на епископа.
Въпреки изключително важното значение на археологическата находка за историческата наука и въобще за християнството в световен мащаб, строежът не е спрян. Строителството продължава на същото място, при което са унищожени около три четвърти от останките на базиликата, а на мястото ѝ е издигната висока жилищна сграда.
Днес от огромната базилика с дължина 35м (една от най-големите по българските земи), с диаметър на апсидата 7м и предполагаема височина около 18м, са оцелели останки заемащи около 800м2. Всичко останало е било изринато от багерите, след което на мястото на централния кораб е построена поредната банална и некачествено изпълнена сграда.

Късноантичната постройка се отличавала с представителния си градеж, имало е колони с капители, мраморна облицовка, а вътрешността на храма е била покрита със стенописи. Разкритите по време на археологическите разкопки артефакти във и около базиликата са около три хиляди. Сред тях попадат монети, накити, различни съдове ... Това което е останало след вандалския акт на строителите е южната стена на централния кораб, части от апсидата и притвора, както и отделни градежи, източно от храма, вероятно останки от апископската резиденция.

Има съвсем основателни предположения, че именно тук се е провел Сердикийският събор през 343-344 г. Датировката на първия строителен период на базилика убедително потвърждава сведенията, които дава бележитият българин Петър Богдан Бакшев (1601-1674), който в книгата си "История на София" пише:
"Та като стана дума за Сердикийския събор, приятно е да се спрем на това по-подробно, защото този събор извоюва блестяща и вечна слава на българската страна. Разбира се, Сердика е нейна столица и оттам може да се докаже какъв култ към християнската религия разцъфтявал тук преди идването на българите. Защото всеобщи събори се свикват само в най-сигурните градове, в които процъфтява Христовата вяра."
"Триадица е място, където в древността е бил разположен един монастир извън София, на юг към полите на планината, наричана от турците Токмаклия, сега той е разрушен. Казват, че той се наричал от гърците Триада. Вярвам, че този монастир е бил посветен на Света Троица. Също казват, че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял Сердикийският събор."
Горното е важно свидетелство както за просъществуването на живото предание чак до ХVII век, така и за мястото на провеждане на събора.

Сердикийски църковен събор се провежда през 343-344г. Свикан е от синовете на император Константин Велики - Западния император Констанс (със столица Рим), който е подкрепял православните, и Източният император Констанций II (със столица Константинопол) по-близък до арияните, за да се преодолеят различията и да се укрепи Църквата. По волята на двамата императори в Сердика се събира цветът на християнството, за да се вземе меродавно решение по арианския спор.
Започнал като втори Вселенски събор през месец ноември 343г, Съборът се председателства от епископа на испанския град Кордова - свети Осий Кордувийски изповедник, който преди това е ръководил и Първият Вселенски Събор и е бил личен изповедник на император Константин Велики. Заседанията продължили до месец февруари 344 г. с участието на 341 делегати, включително Сердикийския епископ Протоген, също виден участник в Първият Вселенски Събор. Сред делегатите на събора присъстват епископи, представляващи цялата "вселенска" църква, между които св. Атанасий Велики, а също и най-известните в християнския свят.
Заседанията завършили с осъждането на Арианството и други важни решения.
Според църковния историк Сократ, съборът определил политиката на държавата спрямо Църквата и арианската ерес. След бурни разисквания връх взема Никейската догма - тоест никейският Символ на вярата бива потвърден. Отците осъждат арианските клевети срещу защитника на Православието св. Атанасий, когото еретиците били изгонили от неговата катедра. На Сердикийския събор той бива оправдан и възстановен за Александрийски епископ. Съборът се произнася и във връзка с отношението на епископа към царя, за инстанциите на църковния съд, като се създава втора инстанция над епископа. Например, 4-то правило гласи следното: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Правило 6-то забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Както разпорежда и правило 57-мо на Лаодикийския поместен събор (343 г.), епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. (Поради това първият български архиепископ е епископ на Дръстър, макар че е живеел в столицата.) По-нататък, 10-то правило: епископът да е бил преди назначаването си четец, дякон и презвитер - тоест кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то правило забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици. 376 еп.

Сердикийският събор е най-великото всецърковно събрание, което се е провело по днешните български земи.

Понастоящем малкото останало от ценния паметник и древна светиня продължава да се руши, обрасло е с бурени а малки части от него се ползват и като заден двор на живущите в новата сграда.