Манастир "Свети Йоаким Осоговски" се намира на около 3км източно от град Крива Паланка (половин час пеша).

Патронът на манастира Свети Йоаким Осоговски е духовен брат и последовател на Свети Иван Рилски. Рилският светец, заедно с духовните му братя Йоаким Осоговски, Гаврил Лесновски и Прохор Пчински, образуват една четворка светци, силно популярни през периода на Възраждането. За региона култът към четиримата е много силен и те са неотделими един от друг.

Не е известно къде се е родил Йоаким, знае се само, че е дошъл от Запад. Неизвестен местен болярин го упътва към търсеното от него място за уединение - пещера край река Сарандапор, днешната Крива река. Тук свети Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек. Йоаким Осоговски умира на 16 август 1105 година, когато се чества паметта му. Години по-късно, на мястото на отшелничеството на Йоаким се заселва овдовелият свещеник Теодор, приемайки монашеското име Теофан. След като светецът му се явява, той открива чудотворните му мощи, които са положени в построения в негова памет храм.

През втората половина на 16 век манастирът запада и обеднява и монасите търсят финансова помощ от Дубровнишката република. Според запазено свидетелство от 1474 г. дубровнишкият съвет дарява 20 жълтици "милостиня на българския манастир Св. Йоаким" (...elemosinam monosterio Sancti Joachim partium Bulgarie).
След разрушително земетресение през 1585 г., което поврежда значително манастирските сгради, игуменът на манастира Гервасий, кюстендилския митрополит Висарион и йеромонах Стефан от Билинския манастир, заминават за Русия за да търсят финансова помощ за възстановяването на повредените манастирски и църковни сгради в района. Известният турски пътешественик Евлия Челеби пише за разцвет на манастира през 17 век. През 1683 г. манастира посещава и ипекския архиепископ Арсений III Черноевич.

През 1690г манастирът е разрушен от турците като отмъщение за масовото надигане на местното българско население в подкрепа на християнските войски (войната на Свещената лига - Хабсбургската монархия, Венеция, Полша и Русия срещу Османската империя). Оцелял само малкият храм "Света Богородица" от 12 век. Османските власти дълго време не разрешават манастирът да бъде възстановен, въпреки че разрешават на християните да отбелязват храмовия празник. През 1847 г. със спомоществователството на хаджи Стефан Младенов (Бегликчията) от Крива Паланка, започва изграждането на голямият манастирски храм посветен на свети Йоаким Осоговски. Храмът е дело на Анрей Дамянов и е осветен през 1851 г. Впечатляващите стенописи са на Димитър Андонов Папрадишки.

През 1884г манастирът е обновен от Българската екзархия по времето на игумена Кесарий и султан Хамид, за което свидетелства голям надпис на български език на западния вход на малкия храм.

Като символ на трагичната съдба на областта през 20 век, преминаваща от ръце в ръце, са трите надгробни надписа на игумените от първата половина на века, погребани един до друг в двора на манастира. Първият е на български език, вторият на сръбски, а третият е на т.нар. "македонски език".

Днес манастирът "Свети Йоаким Осоговски" заедно с манастира Свети Гаврил Лесновски край Кратово, се намират в Македония, а Свети Прохор Пчински - в Сърбия, Вранье.

Според преданието манастирът е изграден през 12 век, по времето на император Мануил Комнин. По това време Първото българско царство е под византийско владичество; историята му датира преди въстанието на Петър и Асен. Първото му споменаване е по времето на цар Калоян, управлявал от 1197 - 1207 година. Българската история на светите обители през Средновековието и Възраждането е широко популярна и засвидетелствана в исторически извори, приписки и документи. Единството на четиримата светци - пустинножители е запазено в изображения в храмове в Югозападна България, където и днес може да се видят стенописи с най-прочутия български светец Иван Рилски и тримата му духовни братя.

Манастир "Свети Йоаким Осоговски" е описван от български учени в трудовете им, написани по време на Балканските войни и Първата световна война, когато са в състава на действащата армия. Духовната обител е представяна като част от българското историческо наследство в региона. Рилският манастир, Осоговският манастир, Кратовският манастир, посветен на Гаврил Лесновски и манастирът Свети Прохор Пчински свидетелстват за духовното единство на населението в тази част на Балканите.

Източник на част от информацията: "Българската християнска цивилизация и българските манастири"