Непознатите орхидеи на Елака
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югоизточен
  • Област: Стара Загора
  • Община: Павел баня
  • Селище:
  • в околностите на с. Габарево
  • GPS: N 42.629604 E 25.156699
 
  • Ориентировачна надморска височина: 450 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, черен път до езерата, след това пешеходен
  • Паркинг: Край пътя
 
 

Важното за растенията място „Габарево - Елака” се намира в западната част на Казанлъшката долина, на около 500м западно от село Габарево, община Павел баня. В долината на река Карадере и нейните притоци, идващи от Стара планина, е израснала крайречна гора от елша, ясен и крехка върба, с обширни открити пространства заети с ливади и известна част обработваеми земи. Елшовата гора е малко над 80 годишна възраст. Сред потоците, захранвани с изворна вода се намират множество малко полянки. В северната й част (местността Рибника) има неголям изкуствен водоем. Площта на мястото е около 130 хектара.
Гората „Елака” е уникално убежище на влаголюбива растителност. Заливните гори, влажните ливади и алкални заблатявания са дом на редица видове редки растения.

В гората "Елака" през 1994–1995 г. за последен път в България е наблюдавана орхидеята липарис (Liparis loeselii), считана за изчезнала от страната ни. Видът е включен в Червената книга на България и е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Липарисът е многогодишно растение с късо коренище. Стъблата са високи 3–10 см, с 2-3 светлозелени листа, съцветията рехави, с 3–15 жълто-зелени дребни цветчета. Цъфти през юни.
От края на 19-ти до края на 20-ти век видът е откриван в България на три места (подножието на Витоша, долината на река Струмешница и край село Габарево), винаги с единични екземпляри, които не са намирани след това.

През 2008 г. във влажните ливади край село Габарево, на мястото, където по-рано е намерен липариса, е установена една от най-редките орхидеи в България – калописиевият дланокореник (Dactylorhiza kalopissii).
Видът е с европейска значимост и откриването му превръща гората Елака във Важно място за растенията.
Калописиевият дланокореник е тревисто растение с дланести грудки. Стъблото му е високо 20–60 см, с 4–9 зелени ланцетни листа. Съцветието има около 30 розови до светлолилави цветчета с фини точици. Цъфти през юни.

Друга рядка орхидея, която има многочислена популация в гората "Елака" е блатният дремник (Epipactis palustris).

Тук се срещат и редица видове, произлизащи от северните ширини (бореални растения), като бодливата папрат (Dryopteris carthusiana), метличестата острица (Carex paniculata), росицата (Parnassia palustris), блатния триглохин (Triglochin palustris), лечебната сиротица (Gratiola officinalis) и др.

И разбира се вездесъщата влаголюбива черна (лепкава) елша (Alnus glutinosa). Обикновено тя расте като дърво и може да достигне петнадесетина метра височина, но често образува и ниски храсталаци, които на някои места стават същински гъсталаци. Черната елша има разкривен ствол и сиво-черна (оттук и името й) напукана кора. А по-младите й клонки и листата, отделят лепкав сок. Листата на черната елша са сравнително едри, обратно-яйцевидни или почти кръгли. Ръбът на листата е двойно и остро назъбен. Черната елша както всички други представители на семейство Брезови е еднодомно растение. Цъфти през март и април. Плодовете й завързват в края на лятото и узряват през октомври. Тогава дърветата са отрупани с многобройни кафяви "шишарки". Плодовете на черната елша са елипсовидни червено-кафяви едносеменни орехчета с по едно ципесто крилце от двете страни на орехчето. Така и най-лекият повей на вятъра може да разнесе елшовите орехчета из околността, а и по-далеч, където те ще дадат живот на нови растения. Освен чрез семена се размножава и вегетативно чрез коренови издънки. Добър укрепител е на речните брегове. Пределната възраст на черната елша е около 150 години.

Срещането на тези видове е свързано с местообитанията с европейска значимост Алувиални гори с елша и ясен и Низинни сенокосни ливади. Това е основанието местността да бъде включена в защитената зона «Тунджа 1» от мрежата «Натура 2000».

Мястото е проучено и описано по проект „Мрежи за местата и хората” на международната организация Plantlife International с партньор за България - Ботаническата градина при БАН. Проектът включва дейности по опазване и популяризиране на важни места за растенията в пет европейски държави.
За България са избрани три от 125-те важни за растенията места: "Габарево-Елака" (влажни ливади и елшови гори край село Габарево), "Таушан тепе" (хълмове със степна растителност и храсталаци край село Невша), "Чепън Драгоман" (обширна карстова територия в общините Драгоман, Костинброд, Сливница и Годеч)

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6004
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16982
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 65
Брой запитвания: 1321
Регистрирани потребители: 295

Реклама