- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Велико Търново
- Община: Велико Търново
- Селище: гр. Велико Търново
- GPS: N 43.087332 E 25.651160
- Година на създаване/откриване на обекта: XII-XIII век
- Ориентировачна надморска височина: 150 м.
- Вид достъп: Автомобилен, асфалт
- Паркинг: В околните улици
Храм "Св. Иван Рилски" се намира в северното подножие на крепостта Царевец в Асенова махала на град Велико Търново, от другата страна на улицата срещу храм "Св.Св. Петър и Павел". Мястото е едно от християнските места на вярата.
Няма исторически данни за името му, но според преданието се е казвал "Св. Иван Рилски". Известно е, че е имало храм "Св. Иван Рилски" на хълма Трапезица. Възможно е след превземането на Търново от турците и замирането на живота на хълма Трапезица в този храм поради съседството му с митрополията да са били пренесени някои реликви от стария храм "Св. Иван Рилски" и да са започнали да го наричат така.
Храм "Св. Иван Рилски" е част от голям манастирски комплекс заедно със съседния храм "Св.Св. Петър и Павел". Комплексът като цяло е изграден в първата половина на XIII век на няколко етапа – храм "Св.Св. Петър и Павел" по времето на цар Калоян, а по времето на цар Иван Асен втори е оформен и манастирският комплекс. През XIV-XV век храм "Св. Иван Рилски", за около 100 години е съхранявал мощите на най-големия български светец Иван Рилски, преди те да бъдат отнесени в Рилския манастир.
След 1394 г. тук са се съхранявали и мощите 70 други светци в т.ч. и на Света Петка Търновска до падането на България под турско робство, което прави мястото едно от местата свързани със Света Петка Българска.
Сградата е еднокорабна с дължина 15 метра, едноабсидна с два притвора. Тя е на два етажа, предполага се, че на първия е имало крипта. Камбанарията й южно до нея е била 4 на 4 метра. Подобна камбанария е имал само патриаршеския храм "Възнесение Господне", на хълма Царевец.
Храмът е бил с богата украса и е бил изографисан отвън и отвътре. Имал е керамично-пластична декорация на фасадите от разновидни керамични детайли.
Разкрит е богат некропол южно от храма в покрита галерия, където са били погребвани представителни особи. През ХVІІ век храмът е изоставен, но погребенията около него продължили до ХІХ век.
В некропола на храма е открит гроб датиран към края на XVIII век с изпълнени ритуали против вампирясване. Ръцете и краката на покойника били завързани, за да не "вампиряса" и да не изскочи от гроба. На кръста на мъртвеца е намерена кесийка със сребърни монети, с които той да си плати за преминаването в отвъдния свят. Аналогично погребение е открито и около храм "Св.Св. Петър и Павел".
При разкопките в първите години на XXI век са открити около 1000 монети от различни епохи, близо 30 златни предмета, над 160 сребърни изделия, 23 каратов златен пръстен с гема и останки от златоткани дрехи, и над 50 цели съда. Били са извадени сребърни разпятия, рисувана керамика, фрагменти от икона изработена от кварц, сребърни накити и голям брой копчета. Голяма част от находките са експонирани в Регионален археологически музей.