Арменски храм
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.081865 E 25.643255
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: XVI век
  • Ориентировачна надморска височина: 200 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт. Най-добре пеша
  • Паркинг: В околните улици. Платена зона
 
 

Hristianskite mesta na vyarataBogorodicaОстанките на арменски храм "Успение на Света Богородица" в град Велико Търново, се намират от северната страна на улица „Никола Пиколо”, срещу къщата на Кокона Анастасия и на около 60м северозападно от Катедрален храм „Рождество Пресветая Богородица”.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

По инфорамация от изследващият я археолог доц. Хитко Вачев, първите исторически сведения за храм "Успение на Света Богородица" са от средата на XVI век. За това има писмена следа- завещание на починалия в Търново дубровнишки търговец Павло Божикович, който казва, че иска да бъде погребан „според местните обичаи в гроба на баща си и да се предвидят средства за свещеника в храма”. По това време, храмът е бил дървена сграда с размери 13 х 7 метра. Бил е притежание на дубровнишките търговци, католици в Търново. През 1640г. е описан и от католическия епископ Петър Богдан.

Впоследствие е закупен от арменската колония в града и се превръща в Арменски храм.
От 1685г. е първото писмено сведение за присъствието на арменци в старата столица. Вероятно арменците са дошли двадесетина години по-рано, но през 1680-1685г. са започнали да използват храма заедно с католиците, а след това са я купили.
Храмът е просъществувал до XIX век. След това със замирането на търговията търновските арменци са се изтеглили към град Русе.

През 60-те години на XX век останките на храм "Успение на Света Богородица" вече са били окончателно погребани от съвременното строителство в района. През 80-те и 90-те годнина на XX век, за около 10 години, на това място в града се намираше култовата кръчма „Кацата”. Собствениците дори не подозирали, че заведението е върху основите на храм.

Археологът Хитко Вачев започва проучване на останките на храм "Успение на Света Богородица" през 1989г.
Тогава на площ от около 80 кв.м. екипът попаднал на некропол с множество погребения. Гробовете, разкрити по онова време, били без маркировка. Освен това въз основа на регистрираното ситуиране доц. Вачев смята, че в тази част от некропола няма предварителна планировка. Погребенията са извършвани в гробни ями, които не са били специално оформяни с едно-единствено изключение. Намерени са златни накити и уникални текстилни останки. Некрополът дава важна информация за хората, които са живели в града преди столетия, за техните, навици, дрехи и накити.
При последващи разкопки са открити и каменен кръщелен купел, олтарната маса с врязан кръст и още няколко надгробни плочи.
Великолепната олтарна маса от мрамор е подарък от кардинал Балдини. Върху олтара има резбован герб на въпросния дарител.
Купелът, с който е извършвано Свето кръщение е вграден в северната стена на храма и вероятно е дарен от богата арменска фамилия. Върху него има частично запазен надпис, наподобяващ женското име Мириам (или Мариан).

Мястото вече е частна собственост. След като разкопките завършат, те ще бъдат съхранени, а на мястото е предвидено да се построи хотел, като руините станат част от вътрешния интериор.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама