Местността Трошана, която е известна сега се намира южно от крепостта Царевец и град Велико Търново, над скалния венец от източната страна на пролома Устето. Но местата, за които става въпрос по-долу се намират още малко по на юг в усоето, където е разположен военният завод между хълмовете в дясно от пътя, който влиза в града откъм Хаинбоаз.

Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан, който съградил там голям чифлик.
Боляринът съградил в новите земи и манастир "Свети Марко" посветен на митрополит Марко Преславски, който пренесъл мощите на Св.Петка от Епиват в Търново.
По късно, през 80-те години на XIV век, патриарх Евтимий в "Житието на св. Петка Търновска" описва как цар Иван Асен II след преговори със завладелите Цариград франки "веднага изпрати там с голяма почест всеосвещенния Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търнов. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се върна в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато, прочее, премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търнов. Щом благочестивият цар Иван Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора."
Царят много харесал манастира и го надарил богато. В манастирския храм всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни.
В палатите на болярина Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове.

Но настанали тежки времена. Турските завоеватели наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го скрили в подземията, при манастирското съкровище. Чифликът и манастирът били на скрито място в усоето, но завеователите чули тревожните манастирски камбани и лесно ги открили
Чифликът и манастирът бил разрушени и опожарен от турците, а монасите били избити. Пред манастирския храм, като последен страж, гологлав останал само игумена. Когато първият турчин връхлетял с изваден ятаган да го посече, от купола на камбанарията върху друговереца ударил гръм и той паднал мъртъв на земята. Турската орда занемяла от изненада и с уплашени викове се разбягали из двора.
Късно вечерта игуменът с окъсано расо, безброй рани и обгорена брада се добрал до съседното село Присово, където хората го посрещнали като светец и се погрижили за него
Обрасъл с храсталак големият и красив чифлик на болярина Трошан, времето съборило зидовете и чардаците на манастира, храмът рухнал. Само българите от село Присово не забравили святото си манастирче. Местността и до ден днешен наричат „Стого Марка”, а много мъже в селото носят името Марко.

Останал е и спомена, че само по кладенчето, което блика в корените на голям дъб, израсъл до църковния олтар човек може да открие къде е била светинята. Разкопки там не са правени заради особеността на обекта. Смята се, че едно от търновските съкровища все още лежи в манастирската земя.

Източник: Живка Радева, Легенди за Търновското царство