- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Велико Търново
- Община: Велико Търново
- Селище: гр. Велико Търново
- GPS: N 43.084301 E 25.639072
- Ориентировачна надморска височина: 200 м.
- Вид достъп: Автомобилен, калдаръм. Най-добре пеша
- Паркинг: В околните улици. Платена зона
Грънчарска работилница “Чупи-Купи” се намира в западният край на култовата за град Велико Търново улица на занаятите Самоводска чаршия, точно до горния край на хан „Хаджи Николи”.
В живописната работилница, странниците посреща майстор Нина Нешева, която твори керамични съдове от около 1990г. Работилницата е едновременно и магазин, и музей. Съдовете са с цветове, орнаментика и колорит типични за болярския край от времето на Второто българско царство (XIII-XIV век) – всички модели за заимствани от автентични находки намерени на хълмовете Царевец и Трапезица, каквито могат да се видят и в Регионален археологически музей.
Автентичната история може дори да се пипне- в работилницата се съхраняват оргинални парченца от древната керамика, които сами по себе си нашепват легенди. По онова време характерен царски символ е изображението на пиле, а основно използваните цветове са зелено, жълто и кафяво, нещо непознато за троянската керамика. Това си е нещо самобитно, болярско- царска керамика. По такива образци, майсторката е изработила и съдовете експонирани в Мултимедиен посетителски център "Царевград Търнов".
Керамиката се изработва изцяло ръчно по стара автентична технология, както се е работила преди много векове. Поради тази причина работилницата е маркирана със знака „Самоводска чаршия- Ръчна изработка”.
Много характерна за този вид керамика е техниката на декориране – сграфито. Тази грънчарска техника е достигнала до наши дни от времето на Второто българско царство. Сграфито керамиката е пренесена през XI век от Константинопол, но има своите заемки и влияния от Персия и Преславската школа. За периода XII-XIV век, този тип керамика е официален сервиз на българската аристокрация. Освен в старата българска столица, тя може да бъде видяна и в Мелник.
След като се изработят на грънчарското колело, съдовете се поливат с бяла глина и след това тя се надрасква, за да се получават два пласта– отдолу е естественият цвят на глината и отгоре е бялата глина.
Съдовете съхнат две седмици на нормална температура преди първото изпичане на 850 градуса в пещта. Като се извадят се поливат с глазура, рисуват се цветните петна– жълто и зелено, каквито са цветовете на оригиналите. За един ден могат да се нарисуват до 3-4 чинии.
Следва второ изпичане на 1100 градуса. Сметнато във време за един съд е необходим месец, за да се спази технологично целият процес.
Нина Нешева е възпитаник на “Средно специално художествено училище” в град Троян, където изучава занаята от Николай Йовков. На грънчарското изкуство в работилницата се учи и нейният син Димитър, чиито произведения също красят една от изложбените маси. Димитър започнал да разнообразява традиционната търновска керамика и да вкарва в обичайните зелено-кафяви шарки и по-ярки цветове. Така традиционният орнамент започва да звучи доста модерно.
В работилницата правят и бижута, в които също са вкарани характерни мотиви от средновековна България. Това са части от царските одежди, които навремето са били втъкани или бродирани върху дрехата, а днес са превърнати като мотив в уникални колиета и обеци.
Части от магията по превръщане на топката кал в керамичен съд на грънчарското колело, всеки странник може да види и опита на място в грънчарската работилница. И разбира се да си тръгне с великолепно произведение на старото болярско грънчарско изкуство.