- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Велико Търново
- Община: Велико Търново
- Селище: гр. Велико Търново
- GPS: N 43.083903 E 25.640161
- Ориентировачна надморска височина: 200 м.
- Вид достъп: Автомобилен, калдаръм. Най-добре пеша
- Паркинг: В околните улици. Платена зона
Ателието за дърворезба на Румяна Стоянова се намира на около 20м. източно, надолу в посока площад Велчова завера, след площадчето в централната част на улицата на занаятите Самоводска чаршия в град Велико Търново.
Когато странника влезе в ателието го обгръща аромата на дърво и почукването по длетото, а очите му започват да се наслаждават на изваяните дървени пана накачени по стените- щом са там, значи са харесвани и от сръчната им майсторка. В паната има и артистична измислица, но като цяло са издържани в архитектурния стил на града с накацалите къщички, а отгоре задължително има храм.
Майстор Румяна Стоянова резбова красивите ажури, масивни пана и елегантни лъжици от 1996г. Тя е единствения творец в региона, който се занимава и с пирография.
От различните видове дървесина много цени липата, като дървесина за направата на пана. Когато изрязва ажур дървото трябва да е твърдо и майсторката предпочита орех и череша. Много харесва сливата заради магнетичения естествен червено-оранжев цвят. Всички домакински неща се правят от бук, а от върба и липа се правят лъжиците.
Необработената дъска първо се шлайфа, защото при изсъхването си дървото „настръхва” и трябва да му се оберат власинките преди работа. Идеята на творбата се рисува с молив и се изрязва грубо преди да влязат в работа длетата.
Накрая творбата се байцва, но никога не се лакира- за Румяна лака е кич. При финишната обработка се намазва с пчелен восък, разтворен в терпентин на водна баня. Това е старата оргинална технология, при която се запазва естествената шарка на дървото.
Поради ръчната изработка с оргинални техники, ателието е маркирано със знака „Самоводска чаршия- Ръчна изработка”.
Пътят до дърворезбата за майстор Румяна Стоянова е изпълнен с житейски перипетии, които никога не я са отказвали от набелязания път. Още от ученическите си години в родния град Левски, изпъстря тетрадките си с рисунки, и естествено се озовава в местния кръжок по рисуване, а по късно и в “Средно специално художествено училище” в град Троян, където завършва керамика. След това отива да живее в старата българска столица, в която се влюбила още при първото си идване в града.
Работила какво ли не, докато се запознала със съпруга си, който бил дърворезбар. Отначало тя рисувала моделите му на дървото, но й станало интересно и започнала тайничко сама да си дялка и да открива тънкостите на занаята. В началото дори не знаела как да си държа пръстите пред длетото и ръцете й били постоянно нарязани, което не я уплашило, защото „наумя ли си нещо, нищо не може да ме спре”.
През 1999г. със съпруга си и друг колега, печелят конкурс за наемане на сегашното ателие на Самоводска чаршия. Постепенно с много труд, упорство, и по стечение на превратностите на живота, майстор Румяна Стоянова остава единственият творец в ателието.
От досегашните й творби, нейна гордост е пано с размери 100 на 50см. по поръчка на клиент от Гърция, което представлява стилизиран образ на град Велико Търново върху 5см. дебела монолитна дъска. Правила е и ефирно миниатюрно кръстче изработено с ажурна техника върху 5 милиметрова орехова дъсчица. Освен паната, търсени са и ажурните музикални инструменти, в които Румяна вписва човешки лица, както и лъжиците с ажурни или овчарски шарки по дръжките.
Работите й са много харесвани от чуждестранните туристи, но майстор Румяна Стоянова смята, че българите си остават истинските ценители и познавачи на качествената работа.