Старият каменен мост над река Белица в град Дебелец, се намира на около 700 м югозападно от центъра, в покрайнините на града.

Според преданията, строителството на моста е извършено през 1678-1679 година. Смята се, че строителството е подсигурено от наследниците на Дебелцалъ бей- един от седемте бея, заселили се в Дебелското поречие. Според крепостния акт издаден на наследниците на Дебелцалъ бей през 1649 г. и съхраняван под във Великотърновския окръжен архив, името на селото идва от името на бея-„потурнак" (потурчен българин), който е пристигнал с около 30 български семейства от село Дебелцово, Севлиевско.
Не се знае какво влияние е имал Дебелцалъ бей и наследниците му в работите на тогавашната турска империя, но решението да се построи каменният мост край Дебелец навежда на мисълта, че влиянието им е било голямо за поколения наред. Може би със строежа на моста, наследниците на Дебелцалъ бей са искали и да се помни, че в жилите им тече българска кръв, защото техните баби и майки са били българки.

Името на майстора на моста не е известно, но строителството започнало през 1678 г. Когато били завършени раклите и допълнителните отвори на моста, през същата година река Белица преляла след силен пороен дъжд и отнесла моста изцяло. Тогава беят много се ядосал и се заканил на майстора, ако не изгради отново моста здраво, ще му отреже главата.
Майсторът започнал отново трудната задача, този път към камъка поставил и здрави, ковани, железни обтегачи, стягащи сводовете. Когато мостът бил окончателно завършен, зачакал деня на зловещото изпитание. Щом пак придошли буйните, мътни води той просълзен закрачил по моста, спрял на средата му, прекръстил се, и като се завил в ямурлука си, застанал да чака дали ще се срине и ще намери смъртта си.
Мостът обаче устоял не само тогава, но и на всички следващи големи наводнения през 1790, 1883 година и особено на най-голямото през 1858 г. Мостът издържал и на последното голямо наводнение през 1897 година, когато половината част от тогавашното село Дебелец е наводнена и са унищожени стотици декари обработваема земя. Не му оказват влияние и земетресенията през 1833, 1848, 1894 и 1913 години.

Историята може да не е запазила името на строителя на моста, но в „Юбилейната книга" за Дебелец е записано следното за него: „Паметливият старец, дебелчанин, дядо Кара Филип Генчев, още през 1900 година разправяше, че мостът на Белица бил строен в турско време от майстор българин, под настойничеството и заповедта на един бей и жена му. Той помни още от детството си, а и често след това показваше мястото, където е бил „оджаклъка". Неговият прадядо му разправял, че „оджаклъкът" служел на майстора да изчуква някакви железа за спояване към зидарията. И действително, който сега мине по моста, а и под него, ще забележи, че дългите прътове желязо, които свързват сводовете, са чукани на наковалня по най-примитивен и груб начин".

През 1864 г. мостът е свързан с държавното шосе Дряново-Русе, строено от Мидхад паша по време на султан Абдул Азис. Пътното съоръжение е свързано и с Българската история, защото помни стъпките на бунтовниците от Второто търновско въстание (1686 г.), от Велчовата завера (1834 г.), от въстанието на капитан дядо Никола (1856 г.), от Хаджи Ставревата буна (1862 г.) и стъпките на още много легендарни Български хайдути. По моста са минали и керваните по време на Кримската война от 1853-1856 г., руските войски през 1877-1878 г., частите на маршал Толбухин от Трети Украински фронт.

Старият каменен мост над река Белица е и една историческа реликва, защото според наследниците на хаджи Никола Христов Самоук (дебелчанин и калфа на майстор Колю Фичето)- той е послужил за макет на моста край град Бяла. Тук в Дебелец, в къщата на хаджи Никола Христов Самоук, майстор Колю Фичето прави от восък макета на Беленския мост на една медна тепсия. Действително при сравняване на двата моста се забелязва голямата архитектурна прилика не само в сводовете, но и в раклите, въпреки че Беленският мост е много по-голям и величествен.