Храм "Успение Богородично" (Успение Пресветия Богородици) се намира на стотина метра североизточно от центъра на град Килифарево.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

След опожаряването на храм "Св. Архангел Михаил", през 1518 г., още същата година в тогавашния източен край на селището "Долната махала" бил построен малък и нисък дървен храм "Успение Богородично", където било пренесено и всичко спасено от стария храм.

През 1835 г. дървеният храм бил съборен и на негово място местните майстори за едно лято издигнали сегашния каменен храм "Успение Богородично". Годината е отбелязана и в паметния надпис над входната врата. На външната част от източната страна на абсидата, над сляпа арка е изсечен и надпис: "Майстор Стойчо Угорялков 1835 г." Той е бил главният майстор на строежа.

Според преданието, султанският ферман, който давал разрешение за строежа гласял, че храмът трябва да бъде вкопан дълбоко в земята и да бъде само 2,5 м. над нея, включителни и скатовете на покрива. Майстор Стойчо я издигнал на своя глава с още около 2 м. След завършване на строежа, турците забелязали това и донесли на каймакамина в Търново. Майсторът-патрит го грозяло заточение в Анадола. Но енергичната намеса на килифаревските старейшини и значителния подкуп, който дали на каймакамина, както и намесата на приятелски настроени, влиятелни турци го спасили.

Най-старите икони в храма са пт 1936-1837 г. На някои от иконите са отбелязани имената на тревненските майстори-зографи Петър Кръстев Захариевич и Симеон Симеонов. Самият иконоста представлява чудесна изработка от орехово дърво, дело на майстори-марангози от Тревненската школа.
Между запазените ценноси е старо евангелие, печатано през 1795 г., принадлежало на старозагорския храм "Св.Димитрий" и закупено от килифаревския поп Генко. Има и доста стар "октоих", в който първият килифаревски учител е отбелязал, че се е опопил през 1823 г. и е знаел гръцки.
В женското отделение се намира стар и запазен полилей. Според хорската памет той бил направен от някой си поп Стоян. Тази реликва е изработена от дърво и е украсена с разноцветни броеници вместо висулки.

В храм "Успение Богородично" дава своя принос в борбата за независима българска църква и Петко Р.Славейков като учител в Килифарево през 1844 г. в училището към храма. Когато веднъж тогавашния гръцки владика се спазарил с местните чорбаджии да отслужи литургия в храма, Славейков като църковен псалт намислил да го уязви и подиграе. Владиката облякъл одеждите си и започнал службата, както винаги на гръцки. Славейков обаче пригласял и отговарял на църковно славянски език. А когато дошъл ред да се чете апостола, той застанал на средата на храма и започнал свободно да го превежда на български. Владиката в началото слушал търпеливо, но когато вместо известния текст "Да изчезнат грешниците от земята Сионска" (Да изчезнут вси грешници от земли Сионстей), Славейков прочел "Да изчезнат всички гърци от българската земя", силно засегнатият гръцки духовник извикал от олтара на турски език: "Аман, не бу шейтан" (Олеле, кой е този дявол), или в преносен смисъл "Каква е тази дяволия". В храма настъпило брожение, чорбаджиите започнали да крещят и да хулят младия даскал, който се подсмихвал иронично. Този "инцидент" бил като сигнал за местните еснафи и прогресивно настроени хора да спрат да плащат владишкия данък. След тази случка и игуменът на Килифаревски манастир скъсва отношенията си с гръцкия владика. Но местните гърчеещи се чорбаджии прогонили "младото и зелено голобрадо дасклаче" Славейков.

Празникът на храм "Успение Богородично" е на Голяма Богородица (15 август). Някога на тази дата в селището е ставал тридневен събор.