Община Бургас, Сдружение "Общество за духовни изяви" и Издателска къща "Знаци" организират премиера на книгите "Юлия и клоуните" на Румяна Емануилиду, и "Ракурси" на проф. Юлия Огнянова, по повод 90-годишнината на режисьорката.

Мястото: Културен център "Морско казино", град Бургас
Начало: 28.05.2013 г., 18:00 часа
Вход: Свободен

Книгата „Юлия и клоуните” е опит да се представи творческото и педагогическо дело на проф. Юлия Огнянова, свързано с реформирането на кукления и драматичен театър за възрастни.
Може би най-съществена част от нейната работа с актьори и студенти, която тя определя като "Нравственото в светлината на естетическото", е театралната клоунада и възпитаването в клоунско мислене.
Защото чрез театъра Юлия Огнянова се е заела да реформира обществото като прокарва пътя на доброто и любовта. Тя вярва, че Клоунът е във всеки от нас, трябва само да го открием...
Книгата би била изключително полезна и интересна както за студентите по режисура за куклен и драматичен театър, актьорско майсторство и театрознание, така и за всички създатели, изследователи и почитатели на българския театър.

Книгата „Ракурси” е опит за житейски и творчески автопортрет на една личност с голям авторитет и много последователи – проф. Юлия Огнянова.

Юлия Огнянова е позната като режисьор и нестандартен педагог- новатор, въвел в българския театър клоунадата и плебейската естетика, възпитател в клоунско мислене. През годините интересите й минават през народното умотворчество и панаирния шемет на народните игри, през карнавала и кукерите, маските и театралната игра, куклите и клоунадата,

Юлия Андреева Огнянова е родена в град София на 22 февруари 1923 г.

Майка й е учителка, а баща й е уважаван експерт по финанси. Като буден ум и буен дух, още на 18-19 годишна възраст тя пренебрегва живота си на момиче от заможно семейство, за да се посвети на борбата за социална и човешка справедливост. Преди 9 септември 1944 г. за нелегална агитационна дейност сред висшите офицери от армията е арестувана. По собствените й думи идеята, която я е движела, е, "че тези хора ще командват войници срещу партизани, и не бива да стрелят един в друг". Тя самата в действията си тогава и винаги в последствие никога не се е движела от политически подбуди и пристрастия, а единствено от социални и хуманни съображения. Измъчвана е жестоко при разпитите в тогавашната Дирекция на полицията и Разузнавателен отдел 2 на Министерство на войната (РО-2, по-известен като "Отделението на смъртта") и е осъдена на смърт. Със застъпничеството на баща си и други добри хора успява да оцелее, но като следствие от свирепите изтезания, повече от година след това прекарва в гипсово корито.

През 1953 г. завършва в ГИТИЗ Москва специалност театрознание при професор П. Марков.
И днес се разказват легенди за края на 50-те години в Бургаския театър, където попада култов екип – Юлия Огнянова, Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов.
Първата й постановка като режисьор е „Всяка есенна вечер”, представена в Драматичния театър в Бургас през 1959 г.
В периода 1957-1960 е драматург в драматичния театър в Бургас, след това става режисьор в театър „Трудов фронт” (1960 – 1964), а от 1972 до 1975 работи в Театър 199. Между 1975-1978 е в Драматичния театър в Пловдив. Посвещава много време на Смолянския театър.
Създала е повече от сто впечатляващи постановки в различни градове на страната и в чужбина – Италия, Франция, Русия и други. Носител е на много международни награди.
Преподава режисура във ВИТИЗ, нейни студенти са Александър Морфов, Теди Москов, Кръстю Лафазанов, Леонард Капон, Симон Шварц, Мая Новоселска, Мария Сапунджиева, Вяра Коларова, Нина Димитрова, Васил Василев-Зуека и други. На учениците и актьорите си винаги казва: „Не трябва да се хленчи- трябва да се действа”.

Носител е на наградите "Аскер" (1998 г. за цялостно творчество) и "Икар" (2009 г. също за цялостно творчество и приноса й в българската култура).