ХАРЕСАН ОТ СТРАННИК
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северозападен
  • Област: Ловеч
  • Община: Троян
  • Селище: гр. Троян
  • GPS: N 42.884404 E 24.710977
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1968
  • Ориентировачна надморска височина: 400 м.
  • Вид достъп: Пешеходен
  • Паркинг: В улиците около центъра на град Троян
 
 

Tour Region Balkania100

Geocaching

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства се намира в центъра на град Троян, в пределите на Туристически регион Балкания и е един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

Музеят е първия в страната, който показва в детайли народните художествени занаяти и като инструментариум, и като форми, функции и декоративни системи в основните занаятчийски браншове: керамика, дървообработване и металообработване, народен текстил.

Музеят се помещава в първата следосвобожденска обществена сграда в града– отначало училище, а по-късно и община, построена през 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев.
Реставрацията на сградата и адаптирането й за музей е дело на архитект Тома Богданов, а аранжировката на експозицията е на художника Иван Радев.

Експозицията започва с макет на троянската занаятчийска чаршия. Водещо място в музея обаче има троянската битова керамика, разположена на целия първи етаж. Хронологически е проследено историческото й развитие от керамичния неолит през енеолита, бронзовата и желязната епоха до Средновековието и Възраждането.
Показаната автентична грънчарска работилница на потомствения майстор грънчар Дули Христов дава подробна информация за производството на глинени съдове за един период от няколко столетия. Вниманието привличат оригиналното крачно грънчарско колело, както и инструментите използвани за украса на съдовете.
С великолепни произведения на местните майстори са показани ангобната, релефната и сграфито украсата. Проследено е зараждането и развитието на троянската шарка до оформянето на Троянската керамична школа. Специално място е отделено на рисуваната с цветни ангоби керамика, повлияна от стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир от периода 1847-1848 г., както и на началните стъпки на троянското грънчарско училище и правената от неговите възпитаници калъпена керамика.
В празнично-обредната система на Троянския край почетно място е заемала сватбената стомна- с надупчена шийка, украсена с пластичен християнски кръст, с въртяща розета- знакът на слънцето и живота. Един от най-интересните експонати от този раздел на експозицията е обредната сватбарска стомна от махала Габърска от 1861 г.
Друг важен съд свързан със сватбените обичай в Троянско е двойният сватбарски бардук. След първата брачна нощ в Троянско в ранни зори се изнасяла брачната риза. Ако честта на булката била запазена, черпели бащата с греяна ракия, гърмели и музиката свирела "да се чуе в цялото село". В противен случай поднасяли на бащата студена ракия и за да не се разтрогне бракът, той "изкупувал" нарушения морал в натура- давал на момъка ниви, ливади, гора.

Второ поле за творчески изяви на троянските майстори са дървообработващите занаяти. Тръгнали от горянската брадва- кривица, свредела и изнималото, с които балканджията прави утилитарните си битови предмети, те преминават през водния, крачния и ремъчковия струг и стигат до църковната дърворезба, която с великолепните си произведения слага венец на традиционния им майсторлък.
Експонираният крачен ремъчков струг от ХІХ в., на който е работил прочутият от двете страни на планината майстор Цанко Пенчев от село Чифлик онагледява изработването на дребни дървени изделия- бъклици, захлупци, гаванки, хурки и други. Този архаичен крачен механизъм, изработен изцяло ръчно от дърво, се задвижва посредством ремък от майстора-дървостругар.
Допълнителна информация дават показаните инструменти и занаяти като бъднарство, бъкларство, пирография.
В залата на резбата и иконописта могат да се видят копия на части от иконостасите в Троянския манастир и храм "Свети Николай Летни" в село Гумощник. Иконописта е представена чрез домашно изработените икони- единични, диптиси и триптиси, както и от творчеството на професионалния иконописец и стенописец Пенчо х. Найденов (1800-1886 г.).

В залата на металообработващите занаяти са показани ковачеството, медникарството, златарството и оръжейничеството. Ковашкият занаят според поменика на Троянския манастир е имал свое еснафско сдружение още от 1812 г. Майсторите ковачи изработват предимно предмети за бита и селскостопански инструментариум. Още преди Освобождението Троянско става един от водещите медникарски центрове, естетически свързани с прибалканското медникарство. От 1850 г. майсторите имат своя кондика. С отделни майстори е представено и златарството. Изработвани са предимно накити- пафти, колани, обеци, пръстени, гривни в техниките леене, коване, филигран с гранулация, апликиране на цветни камъни и седефени плочки с растителни, зооморфни и антропоморфни мотиви.

С определено емоционално въздействие са експонираните възстановки на троянското възрожденско жилище с огнището, водника и софрата в „къщито” (дневна и кухня), с вградените долапи, миндерлиците с шарените черги и булчинската ракла в „собата” (спалнята), които пресъздават уюта на балканджийския дом.
Показаните произведения на традиционното тъкачество са предназначени за облекло, уредба на жилището, битова употреба. Това са козяците, шарените черги, троянските "вързани" китеници, килимените черги "на ножове".
Най-старинни тъкани са козякът, халището и чергата в естествени цветове- сиви, бели, кафяви. Много разпространена е шарената черга с характерните цветови съчетания- червен, зелен, черен и жълт. Същата цветова гама е присъща и на килимената черга, отличаваща се по своя декоративен мотив и техника на тъкане. Троянският китеник, изпълнен във вързана техника и с предпочитания от троянката растителен мотив, е другата слава на домашното тъкачество.
Дребноформатните тъкани- конопени платна за ризи, обредни трапезници, ленени и памучни кърпи с пъстри прешарвания, копринените с ажури, черковните месали с техния багрен ритъм, възглавниците на кори, булчинските и моминските престилки, са неизбродно пъстро море, създавано векове със стан и ръка.
Народният костюм от Троянско е неделима част от българското традиционно облекло. Костюмът отразява икономическото, социалното и семейното положение на хората. Изработвал се е предимно от домашни тъкани.
Сукманеният тип женска носия е характерен за Троянския край. Сукманът е украсен с апликации от гайтани и се допълва от атлазена антерия, престилка и плетени чорапи. През лятото се облича бяла риза с елек или само елек с кенарени ръкави. През зимата се носи и ментан (връхна дреха без ръкави, подплатена с кожи).
Двупрестилченото облекло е характерно за селата Голяма Желязна и Старо село, където в качеството си на сезонна носия се е обличало през лятото.В тези селища видимите части на долното облекло са украсени с цветна бродерия.
Мъжкото облекло е от шаяк с гайтанена украса на потурите, салтамарката и елека. Носи се с бяла памучна риза. Поясът, навущата и калпакът допълват костюма.
Облеклото на местното население (и на градското, и на селското) е силно отворено към занаятите. Традиционният костюм е "занаятчийска направа".
В залата с тъканите са показани и мутафчийски произведения.
Мутафчийството е обособен е като характерен текстилен занаят, с активен живот през целия ХІХ в., със своя еснафска организация и пазари в Цариград, Босна и Херцеговина. Мутафчийството е занаят, свързан с транспорта. Майсторите мутафчии произвеждали въжа, чували, дисаги, торби и покривала за добитък (чулове) от козина на вертикален тъкачен стан.
По сведение на австрийския консул в България през втората половина на ХІХ в., наред с Панагюрище и Трявна, мутафчийството е най-развито в Троянския край.
Акцент в тази зала е станът за колани. Женският колан (зуница) е между най-типичните представители на коланите, тъкани с една много старинна техника, наречена на кори, каквито са характерни за цяла Северна България и Стара планина. Плевенско и Ловешко са център на тази тъкачна техника и на най-съвършените в художествено отношение образци от такива колани.
Последната зала на музея показва произведенията на майсторите от последните десетилетия на ХХ век.

От 2013 г. за отбилите се странници в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се предлага и нова информационна услуга „добавена реалност”. С помощта на проектор вграден в мобилен телефон музейните специалисти проектират видеоклипове направо в експозиционните зали, с които илюстрират технологичните процеси на занаятите, представени в експозицията. За тази добавка към класическата музейна беседа не се заплаща, но  се използва само при групови посещения.

Зад сградата на музея е разположена Експозиция "Сливовата култура в троянско", а в дясно до него в старият Конак са Експозиции "Възраждане" и "Троянски живописци".

Между двете сгради в малък лапидариум са експонирани находки от римската крепост (военен лагер) Состра. Сред тях в детски археологически кът, децата могат да се запознаят с основите на археологията, както и сами да намерят някое съкровище. А на автомат пред музея всеки може да се сдобие и с колекционерска монета.

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства е включен и в международната игра Геокешинг като Геокеш Museum of Folk Arts and Crafts (GC4HFGN). Вижте и другите геокешове в региона.

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

 
  • Адрес: град Троян 5600, пл. „Възраждане" 1
  • Интернет: Да
  • web: http://www.troyan-museum.com
  • Е-поща: info@troyan-museum.com, mnhzpi_troyan@abv.bg
  • Телефон: +35967062062, +35967062063
  • GSM: +359888668784, +359878668784
 

Култура

Спец. туризъм

Екипировка                                                 Начин на практикуване

  • Екипировка собствена
  • Практикуване с водач
  • Практикуване в групи
  • Екипировка под наем
  • Практикуване с инструктор
  • Практикуване индивидуално

Цена за практикуване и други такси : Цени на такси и услуги предлагани в Музей на занаятите-Троян към 2013 г.:
Вход за деца до 7 години – безплатен
Вход за ученици – 2лв.
Вход за възрастни – 4лв.
Вход студенти – 2лв.
Вход за пенсионери – 2лв.
Беседа – 10лв.
Семеен билет (семейства с деца) – 10лв.
Групи от 20 и повече човека – отстъпка от входната такса – 50%
Заснемане на експонат с фотоапарат – 5 лв.
Заснемане с видеокамера – 10 лв.

Посредническа дейност за посещение на работилница на народен майстор – 10лв.
Ползване на фоайето на музея за културни прояви на час – 20лв.
Ползване на многофункционална зала на час – 20лв.
Занимания в Атракционен кът на музея – 2лв.
Изработване на тематична презентация – 10лв.
Организиране и провеждане на сватбени тържества – 150лв.
Комбиниран билет на преференциална цена за възрастни (посещения на 3 броя експозиции) – 5лв.
Екскурзоводски услуги извън територията на музея – представяне на културни забележителностите в Троянска община – 50 лв. на ден

Период на практикуване : Време за посещение към 2013 г.:
април – октомври: 09,00 – 17.00 ч. без почивен ден
ноември – март: 09.00 – 17.00 понеделник – петък; 10.00 – 15.00 събота; неделя – с предварителна заявка за групи

Развлечения

Кратко представяне на занаятите от Троянския край



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6004
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16982
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 65
Брой запитвания: 1321
Регистрирани потребители: 295

Реклама