Бистришки манастир "Света Петка" се намира в местността Калугерско ливаге в границата на село Бистрица. В долината под манастирския комплекс тече пенливата Янчовска река.

Мястото от древни времена е било едно от християнските места на вярата.

Според арехеолозите, на база намерени на мястото артефакти, римски монети и стари писмени сведения, сегашният манастир е изграден върху древна римска крепост около IV-V век. В крепостта съществувал и храм който посрещал религиозните нужди на римски делегати, които пътувайки използвали това място като резиденция.
От дясната страна на олтара на стария храм, който е разрушен от турците, е имало скривалище, от което е тръгвал таен тунел излизащ под Шараново бърдо към стария Римски път.

Сведения за мястото се появяват отново през XII-XIII век по времето на цар Иван Асен II. Като владетел с дълбоки християнски убеждения, той строял манастири и храмове по цялата българска замя. Именно по то време около София се оформя и комплекса от манастири наречен Софийска (Мала) Света гора, като има документи, че Бистришки манастир "Света Петка" е бил техен административен център.

Храмът в крепостния манастирски комплекс бил посветен на Свети Пророк Илия, както и този в крепост "Кокалянски Урвич", защото името Илия означава Крепост Господня. Затова мястото е едно от местата свързани със Свети Пророк Илия.

Когато през 1869 г. в манастира идва за свещеник бистричанинът Стоян Попгеоргиев Дедиков. С помощта на местните жители съградили малък и схлупен, наполовина вкопан в земята храм, зидан от речни камъни и кал, който подържал силата на вярата в района. Манастирът започнал да се именува "Света Петка" и станал едно от местата свързани със Света Петка Българска като спомен за преминаването на мощите на светицата при пренасянето им от храм "Света Петка" в Белград в Цариград през 1521 г.
Манастирът отново е възобновен през 1951 г., когато с изждивенията на тукашни родолюбиви българи се изгражда сегашният храм. Особенни заслуги за това начинание има отец Драгомир тогавашен духовен пастир на бистричани. Негово дело са и светите икони от царският и апостолски ред на храмовият иконостас. Новият храм е осветен на 05.08.1956 г.от Левкийски епископ Партений.

Манастирските жилищно-битови сгради са строени на няколко етапа, като последната част е изградена по времето на Макариополски епископ Николай. Той бил изпратен в манастира по принуда (интерниран) на послушание през петдесетте години на XX век, защото е бил единственият българин, член на европейската комисия по разкриване истината за престъпленията на Сталинизма в Катинската гора по време на Втората Световна война, където са били избити 22000 полски офицери и интелектуалци.

След смърта на двете монахини през 1994 г. и 1998 г. манастира за кратко се обгрижва от монахиня Mелания. След нейното преместване манастирът става мъжки и тук е изпратен иеромонах Борис, който почива след кратко боледъване.
От 2006 г. игумен на манастира е иеромонах Стилян.

Основен ремонт на храма е направен през 2007 г. от местни майстори. Ръководител на работната група е Петър Крушкин. През есента на 2008 г. започна изографисването на тавана на храма, а през пролетта на 2009 г. е завършено и изографисването на стените. Изписването на храма е дело на екипа на Владимир Аврамов. Стенописите и целият интериот са много красиви и живи.

Манастирът е бил средище на много монаси и тук е кипял богат духовен живот.
Странник видя, че и към 2014 манастирът е мъжки, с чудесно подържан двор и с радост приема поклонници.
Зад абсидата на храма из под олтара изтича витошка вода и на мястото е изградено аязмо с малък параклис посветен на Света Петка Българска. В двора на храма има и чешма.

Дарителската сметка за желаещите да спомогнат за по-нататъшно възраждане и развитие на това свято място:
Банка ДСК
BIC код: STSABGSF
IBAN: BG43STSA93000019104921