Храм
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище: с. Локорско
  • GPS: N 42.798170 E 23.447032
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1831
  • Ориентировачна надморска височина: 600 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици
 
 

Hristianskite mesta na vyaratapistolet i kamaSv.NikolaiХрам „Свети Николай Мирликийски” се намира в гробищата на около 350 м. северно от центъра на село Локорско и е един от християнските места на вярата, както и едно от местата свързани със Свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Има данни, че на мястото е съществувал храм още през XIII век. Най-старата съвременна част на сградата е строена през 1831-1833 г. Първоначално тя е била еднокорабна, едноабсидна, с притвор, разделен от наоса чрез арка. Размерите й са 15 м. дължина, 6 м. ширина и 3 м. височина, а каменните стени са дебели 80 см. По-късно е добавен нов, почти квадратен притвор, който според датировката на стенописите е от 1866 г. В притвора се забелязват две стари, каменни бази на антични колони. Същата база има и при оброчния кръст "Свети Спас" (Руският кръст).
Стените са масивни, от каменна зидария с дебелина 80 см., а покривът бил от керемиди на дървена конструкция. Стенописите в олтара са датирани от 1835 г.
Северната стена на наоса, стените на вътрешния притвор и източната стена на новия притвор са изписани през 1868 г.
В архивите на Софийска митрополия е запазена информация, че като пръв свещеник е бил поп Петко, който е бил наследен последователно от двамата си сина Стоил и Георги.
Основният деятел е поп Стоил Петков- от негово име е храмовият титулен текст през 1868 г. Поп Стоил организира в трапезната и първото килийно училище в района. Поп Стоил умира преди Освобождението на България от турско робство. Неговият син Дончо Попов е настоятел на първото светско училище в селото, открито през 1889 г.
Трапезната вероятно е изградена през 1860 г.- поне тази година е изписана върху метална плочка на входната врата. Изписано е и името на майстор Стоил Попов, а майсторското клеймо е и върху всички метални панти на вратата.
Цялата сграда не е ориентирана по канона за православен храм изток-запад. В случая олтара е в посока североизток, а притвора е в посока югозапад, като трапезната е залепена за югозападната стена на притвора. Входът в храма е от югоизточната страна на притвора.
Стенописите са дело на самоковските зографи- Коста Петрович Вальов и Димитър Христов Зограф. Според някои изследователи на храма, част от стенописите са на българският живописец Тома Вишанов, известен като Молера, основоположник на Банската художествена школа.

Братът на поп Стоил, поп Георги Петков, първенците на селото и някогашното настоятелство на храм „Свети Николай” поставили кована орнаментирана розетка на вратата от предверието на храма с името на попа, майстора и текст най-отгоре: "1896 г. - на Стоте", по случай стогодишнината от рождението на руския император Николай I.

По изследване от д-р Искрен Азманов, всъщност храм „Свети Николай Мирликийски” е изграден в прослава на руския император Николай I, победител в Руско-турската война от 1828-1829 г., след която Гърция, Сърбия, Влахия и Молдова получават автономия. Тогава руската войска преминава през цяла Източна България и превзема Одрин, но въз основа на мирния договор за България остава само надеждата. 

Името на руския император остава добре замаскирано за заблуда на турската власт зад имената на двама светци: Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Великомъченик Николай Софийски. Изображенията и на двамата са в храма, но нито една дата, отнасяща се до тези църковни светци не е свързана с обредността или храмовите празници. Впрочем няма и данни храмът да е благославян от архиерей или дори посещаван от владика.

Общославянската идея е богато отразена в уникалната история по стените на храм „Свети Николай Мирликийски”, а разчитането на символизма представлява значим исторически интерес.
До българския светец "Свети Николай Софийски" е изобразен сръбския крал Милутин- "Свети Милутин", властвал в Сърбия през периода 1282-1321 г.
Редом с тях е "Света Екатерина" с корона на императрица, като зографът явно е имал предвид руската владетелка Екатерина Велика, неканонизирана и досега от православието. Явно съзнателно е търсена алегорията с Великомъченица Екатерина Александрийска. Целта на художника е била да се внуши у миряните всемогъщието на Руската императрица, известна като отявлен противник на султана.
Заедно с тях е и изображението на "Свети Георги Софийски".

Изпълнено е уникално, смело и благородно пренебрегване на църковните канони. Построен е храм в памет на жив човек- немислим грях и до сега в религията, граничещ с еретизма.
Още през 1834 г. е зографисана храмовата икона над входа към храма (по онова време Николай I е само на 38 г.), която е портрет на императора- с корона и облечен в царски одежди. Лицето е състарено съзнателно от белите коси и брада. Човекът, на когото хората са се надявали за национално освобождение е канонизиран за светец от народа още преживе. Короната на изображението е видимо по-голяма от ореола на светеца. Иконата е свидетелство за нечувана религиозна смелост и пример за духовен героизъм като вседържателят на славянската идея е поставен пред религиозния образ.

Само по себе си именуването на храм ориентиран към Русия, много преди Катедралния храм-паметник "Св. Благоверни Княз Александър Невски", съграден в памет на освободителното дело от 1877-1878 г., е един уникален и невероятен факт в българската църковна история.
Поради историята на създаването си храмът спокойно може да се причисли и към Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

През 2004 г. в село Локорско и в храм „Свети Николай Мирликийски” е сниман българският 12 сериен филм Църква за вълци. По този повод мястото е разчистено и върху сградата е изпълнено временно покритие от лека дървена конструкци и полиетилен.

Храм „Свети Николай Мирликийски”  е класифициран като обект с национално значение. Но в началото на 2014 г. сградата е обрасла и отвъм и отвътре, "покривното покритие" от полиетилен върху паянтова дървена конструкция е разкъсано, а стените, мазилката и уникалните стенописи се рушат от метеорологичните условия. Група ентусиасти и съмишленици от селото, включително и ВсеСтранници разчистихме храма от растителност и боклуци. Бяха открити и някои стари предмети, беше разчистен и гроба на поп Георги Петов, починал на 05.11.1904 г.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2406
Регистрирани потребители: 353

Реклама