Сок от цвят на черен бъз (Бъзонада)
Местоположение
 
  • Държава:
  • Регион:
  • Област:
  • Община:
  • Селище:
  • в околностите на
 
 
 

Gotvach_nacionalna_kuhnyavsestranni vkusotiiЧерен бъз (Sambucus nigra) е дървовиден вид бъз с черни плодове. Нарича се и свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за свирки.
Трябва да се прави разлика от тревистия бъз (Sambucus ebulus ) или бъзе.
Основните разлики на двете растения са:
- Черният бъз е дърво с височина до 7-8 метра, а тревистият бъз е храстовиден и достига до 2 метра височина;
- Черният бъз  цъфти през май-юни, докато тревистият бъз цъфти през юли-август;
- Цветът на черния бъз е кичест жълто-бял букет с приятен аромат за разлика от неприятната миризма на цветовете на тревистия бъз;
- Плодчетата на черния бъз при узряване увисват надолу, докато плодчетата на тревистия бъз са изправени нагоре.

Всички части на Черния бъз са лековити. Според великия български лечител Петър Димков, това е най-силната по въздействие балканска билка, а американските индианци го наричат „природна аптека”.

Може би най-популярната напитка е сокът от цвят на черен бъз като част не само от Българската национална кухня и ВсеСтранни вкусотии. В цветовете има гликозиди, етерични масла, смолисти вещества, органични киселини и др. Изключително богати са на антиоксиданти- витамин С, провитамин А, В1, В2, В3, фитохимикали- бетулин, флавоноиди, кверцетин, рутин.

Брането на бъзов цвят е добре да става в чист район, далеч от автомобилни пътища и промишлени замърсявания във въздуха. Често за да се достихне до дърветета с добър цвят трябва да се гази през коприва до кръста- въпрос само на подходящи дълги панталони и затворени обувки.
Дръжките на съцветията са крехки и лесно се кършат с ръце. Бере се само пресен цвят, който не е прецъфтял- не опадат масово белите цветчета при разтръскването му.
ВсеСтранници сме установили, че най-удобно е да се бере цвят в „кошници” направени от 7-10 литрови туби за вода. В горният им край, странично се изрязват два отвора за слагане на съцветията. А чрез дръжката „кошницата” може удобно да се закачи за карабинерче на колана, като остави по този начин и двете ръце свободни.

След като нужните съцветия са набрани, преди последващите операции трябва да бъдат прегледани едно по едно и да се отстранят евентуалните паячета и други насекоми, които се намират в тях. Голяма част от тази операция може да се извършва и в процеса на бране.

Следва накисване на съцветията във вода, най добре изворна, от някоя попътна чешма. Пропориция накисване: 5-6 големи цвята от бъз (с диаметър около 12-15 см.) се заливат с 1 литър студена вода. Ако цветовете са по-малки, съответно се броят по 2-3 цвята за един. Могат да се сложат и 10-12 цвята- водният извлек само ще стане по-концентриран.

Цветовете киснат 24 часа, като няколко пъти съдържанието може да се разбърка. Ако накисването е в тенджери е добре накиснатият цвят да бъде затиснат с чиния или чист камък, защото ако изплуват съцветията бързо почерняват от допира с въздуха.
Удобни за накисване са туби от вода с обем 11 литра. В такива туби се слагат 50-60-70 цвята и се заливат плътно до гърлото (събират 10 литра) вода. За разбъркване тубите просто се разклащат няколко пъти в ръце.
Към накиснатата смес с цветове от черен бъз могат да бъдат добавени и други билки за обогатяване на вкуса (мащерка, пелин, лайка, липа), но като цяло бъзът е самодостатъчен като вкусови, хранителни и полезни качества.

Полученият воден извлек се прецежда през ситна цедка или два пласта марля. Изливането от тубите е лесно, защото съцветията остават вътре. Не е нужно да се изстискват- те почти не задържат вода.

Към прецеденият воден извлек се добавя захар в съотношение 1 кг. захар на всеки 1 литър течност. Вместо захар при възможност може да се използва пчелен мед в съотношение един голям (компотен) буркан мед на всеки 1 литър течност. Тогава сиропът става истински здравословен еликсир. Захарта и медът са добър естествен консервант, но при достъп на въздух, сиропът с мед може да започне да ферментира.

На всеки 5 литра течност се добавят и по две пакетчета лимонтозу.

За добро разтваряне на захарта и лимонтозуто, е удобно тази операция да се извършва в голяма тенджера, която да се подгрее на котлона при постоянно разбъркване. Не е необходимо захарният сироп да се кипва, напълно достатъчно е да се стопли- да може спокойно да се потопи пръст в него.

Полученият концентриран сироп се налива например в плътно затварящи се стъклени бутилки.
Удобно е да се използват и стъклени буркани с винтови капачки. Капачките предварително се накисват в гореща вода, за да се отпуснат. Бурканите се пълнят до ръба и се завинтват със сгорещените винтови капачки. След това се оставят с капачките надолу до изстиването им.

Съхранението на сиропа е добре да бъде на хладно място и може да се съхранява за консумация и през зимата.

Разреждането на концентрираният сироп с вода за получаване на сок от бъз (Бъзонада) е в съотношение около 1:9. Ориентировъчно в една водна чаша се налива около 1 пръст концентриран сироп и се долива с вода. За газирана напитка се разрежда с газирана вода. По желание и на вкус може да се добави и прясно изцеден лимонов сок- става наистина чудесно питие.
Бъзонадата има изключително ободряващо и стимулиращо въздействие, както и чудесно разхлажда през лятото.

Цвят на черен бъз може и да се изсуши за чай. Суши се на сенчесто, проветриво място. След изсушаване цветът се оронва от дръжките, получава се прашец със същият цвят, блудкав на вкус, със слаб специфичен аромат. Отварата се приготвя като обикновен чай с гореща вода (1 супена лъжица цвят се залива с 250 гр. вряла вода) и има мощно терапевтично действие при хрема, пресипнал глас, при простуда, за сваляна на температурата, задух, при трудно уриниране (хронифициран простатит), при възпаление на бъбреците и пикочо-половите пътища. Смята се че намалява нивата на лошия холестерол. Има ефекти и за редукция на телесно тегло, дължащо се най-вече на отводняващия му ефект- усилва диурезата и е полезно допълнително средство при детоксикиране на организма.

По същото време се берат и листа от черен бъз. Изсушават се на сенчесто и проветриво място. Отварата се приготвя като билков чай (една чаена лъжица се залива с 250 гр. вряла вода) и притежава слабително действие, подходяща е при чест, не особено силен запек. Освен това действа потогонно, облекчава уринирането и отделянето на урина, понижава кръвното налягане, предотвратява възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Отвара от листата се използва и външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Сокът от пресни листа получен при размачкването им между палеца и показалеца и нанесен върху трудно зарастващи рани им помага да се затворят и да зарастнат бързо.
Внимание! Листата на черния бъз в по-голямо количество действат отровно.

След направата на сироп от цвят през пролетта, през есента се правят и лечебен сироп и вино от плодове на черен бъз.

Още ВсеСтранни вкусотии ...

 
  • Интернет: Не
 

Природа

Полезно

Календар

Начална дата на събитието: 15.05.2018
Крайна дата на събитието: 30.06.2018
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6005
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16997
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1343
Регистрирани потребители: 295

Реклама