Мария-Луиза Досева-Георгиева е първата жена-архитект в България. Това подтвържава и Соня Кехлибарева от Бургаската регионална библиотека в книгата си „Ретро Бургас” 2 , като изтъква годината на завършване на образованието в Германия и датите на архитектурните проекти на младата проектантка. 

Мария-Луиза Досева е родена на 8 септември 1894 г. в град Търговище в семейството на известния адвокат, търговец, банкер и народен представител в Обикновеното народно събрание (с малки прекъсвания) от 1893 г. до 1919 г.  Константин Досев. Първоначално учи в родния си град, а гимназиалното си образование започва във Велико Търново, завършва го във Варна. Рисува великолепно върху коприна, отличничка е на випуска си и получава награда от Министерството на образованието.

След завършване на средното си образование тя избира „мъжката” по онова време професия архитект. Записва специалността в Техническия университет в Мюнхен, но високият успех и препоръките се оказват безсилни пред статуквото, че за архитекти се обучават само мъже. Амбициозността и силното й желание да се занимава с проектиране на сгради я отвеждат към друг технически университет в Германия – в Дармщат, където властите се оказват не толкова консервативни и издават специално разрешение за следването й като редовна студентка през 1913 г.
Мария-Луиза „попива” с интерес лекционния материал, но и старата архитектура и историческите артефакти в германския град. Той е седалище на управляващите ландграфове в периода 1567-1806 г., а след това (до 1918 г.) на великите херцози на Хесен – Дармщат. В началото на ХХ век германския град е важен за стила Югендстил, който е германски вариант на стила Арт Нуво. Младата българка се дипломира се с мечтаната специалност „архитект” на 20 декември 1917 г. 
Следдипломната си практика като инженер-архитект Досева провежда в инженерно-архитектурно бюро с район Стара Загора-Хасково и към архитектурния отдел към Окръжно инженерство в Бургас. Атестатът и на двете места е отличен. „При извършване на възложените й дейности от архитектурно естество – детайли и пр. се е отличавала с пълно умение, вещина, коректност и акуратност”, се казва в даденото й удостоверение.
Въз основа на дипломата и положителния атестат от стажа, Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройството удостоверява, че „госпожица Мария-Луиза Досева може да практикува по специалността си”.
Така тя става първата дипломирана архитектка в България.

На 5 януари 1918 г. Мария-Луиза Досева се омъжва за арх. Минко Георгиев, с който се познават от университета в Дармщат, и заживява в родния град на съпруга си Стара Загора. Там се ражда и първото от четирите им деца - Георги.
Две години след това семейството се установява в Бургас - град, който по това време  се развива много интензивно и предоставя разнообразни възможности за изява на архитектите.
Арх. Минко Георгиев е назначен за държавен архитект в морския град (участва в създаването на Българското архитетектурно-инженерно дружество (БИАД) и в Съюза на архитектите в България), а в края на 1920 г. архитект Мария Досева открива самостоятелно архитектурно бюро, намиращо се на ул. „Фердинандова" № 25 в Бургас.
Първият й проект е от 13 септември 1920 г. по поръчка на Тоню Неделчев за къща с две стаи и салонче. Известността на архитектурното бюро бързо се разпространява не само в Бургас, но и в Сливен, Ямбол, Варна. Проектите му са разнообразни - жилищни сгради, дюкяни, фурни, мелници, маслобойни. По проект на арх. Досева са построени училищата в Камено, Трояново, Русокастро, Средец, Извор, Приморско, Равна гора, Каблешково и др. 

Арх. Досева-Георгиева проектира едни от емблематичните сгради в Бургас, останали като архитектурни паметници от ХХ век: хотел „Булевард” в началото на ул. „Александровска” откъм жп гарата, който е построен непосредствено след Първата световна война (по-късно е преименуван на „Чехословакия”) и носи белезите на немския сецесион – богато украсена фасада с абстрактни геометрични плетеници, заимствани от източните „арабески”, флорални орнаменти, глави и медальони. През 1923 г. арх. Досева-Георгиева проектира къщата на известния по онова време търговец Петър Чюлулов и съпругата му Невена на ул. „Княз Александър Батенберг” 18, в която живее по-късно  и Курт Якубовски – директор на предприятие за солопроизводство „Гларус” и немски консул в България. Нейни проекти са и къщата на Георги Попаянов - на ъгъла на ул. „Ал. Богориди и ул. „М. Лермонтов”, къщата на Кюлинов на ул. „Л. Димитрова”, на адвоката Шейретов на ул. „Цар Асен” и „Цар Петър”, вилата на д-р Д. Кьорчева в Несебър, къщата на д-р Арнаудов в Ямбол и др. 
След 1947 г. Мария-Луиза Досева-Георгиева е инвеститор-контрольор на Районната Проектанска организация в Бургас. 

Младата българска архитектка участва активно и ефективно в различни социални дейности. Тя подпомага благотворително дружество „Милосърдие” и сътрудничи за основаването на професионално шивашко училище за момичета и домакини в Бургас. Участва и в инициативи на женско дружество „Самосъзнание” в града, където инициира и съосновава първата детска градина. Арх. Мария- Луиза Досева-Георгиева упражнява професията си на архитект 53 години.
След нелепата смърт на мъжа си през 1947 г. продължава да работи без прекъсване до 1973 г. 
Съюзът на архитектите в България на свой извънреден конгрес / юни 1968г. / я провъзгласява за „Почетен член на Съюза на архитектите в България" и я награждава със златната значка на съюза и почетна грамота за цялостната й дейност и я провъзгласява за почетен член на САБ. 
Носител е и на орден „Майчина слава” за раждането и отглеждането на четири деца.
Арх. Мария-Луиза Досева-Георгиева умира на 11 април 1975 г. в Бургас. 

Често въпросът коя българка е първа в архитектурното поприще у нас е спорен. За максимална коректност към фактите е уточнението, че седмици преди Мария Досева да получи дипломата си, друга българка прави това също в университета в Дармщат - Елена Маркова от София. Тя започва веднага стаж в Министерството на обществените сгради в София и получава по-рано лиценз за упражняване на частна практика. И точно тук е и голямата разлика между двете първи архитектки: арх. Елена Маркова прекъсва професионалната си дейност веднага след омъжването си за офицер, а арх. Мария-Луиза Досева-Георгиева я упражнява активно цял живот, почти до смъртта си.

Наследник на професията на родители си е първородния син на арх. Мария-Луиза Досева-Георгиева и арх. Минко Георгиев – арх. Георги Георгиев, който живее и работи в Бургас, както и внукът й арх. Емануил Попдимитров – син на дъщерята им пианистката Лиляна Георгиева, по мъж Попдимитрова. Вторият син на Лиляна и д-р Здравко Попдимитров и внук на арх. Георгиеви е известният художник Минко Попдимитров.

В спомените на внучката на арх. Мария-Луиза Досева-Георгиева, Мила Маринова, баба й Мария „е дребничка на ръст, но носеше енергията на силна и самостоятелна жена. Не позволяваше да й се месят в работите. Вземаше сама решенията ... Много обичаше морето, обичаше да гребе с лодка, да плува, което правеше до 70 годишна възраст”.

Материалът е подготвен по данни от очерка на Соня Кехлибарева за арх. Мария-Луиза Досева в „Ретро Бургас"-II част, публикации на арх. д-р Любинка Стоилова за жените-архитекти в България и сведения от Съюза на архитектите в България.