Обичаи при задомяване в село Дичин
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: с. Дичин
  • GPS: N 43.216561 E 25.480127
 
  • Ориентировачна надморска височина: 100 м.
 
 

Задомяването на младите в село Дичин е свързано с редица обичаи. Те се изпълняват като задължително условие. Известни са с наименованието сватлък, пите, ходене за обуща, калесник, засевки, сватба, повратки.

Сватлък
Обичаят води началото си от дълги векове назад. Правото на избор на булката имат родителите на момъка. Неговото съгласие идва впоследствие.
Изискванията към момата са: да може да меси хляб, да готви, да плете чорапи, да тъче, да шие дрехи и др. С една дума трябва да бъде къщовница. Обикновено тя е по- възрастна от младежа, за когото трябва да се омъжи.
След като я харесат родителите на момъка, баща му започва да търси връзка с моминия баща. Обикновените контакти се установяват в кръчмата посредством по- чести разговори по различни въпроси с явната цел за опознаване и сближаване. Майката тръгва по друг път. В църквата, където се ходи всеки празник, всяка събота, на хорото в празничните дни, на чешмата и по други места търси повод да разговаря и опознава момината майка. Води разговор за живота, за децата, за разни домакински работи, като вмъква по някоя дума за трудолюбието на сина си и сръчността му, целейки да узнае настроението на момината майка или да чуе нещо за момата.
Вкъщи се дават наставления на момъка да се навърта край момичето, да се събира и разговаря с него по тлъки и седянки, да спечели неговата симпатия.
За да се разбере настроението в дома на момата, родителите на момъка подбират от своя род или някоя жена от доверено семейство и я изпращат в дома на момичето да огледа къщата, нейната уредба, просто да извърши разузнаване и ако почувства благосклонно настроение, да разкрие целта на посещението си. Тази жена наричат „огледница”. Разбира се, такава се избира с определени качества: будна, хитра и разговорлива. Тя отива в дома на момата под предлог да види например модел за възглавница, престилка, пешкир, кърпа. Ако ги покажат, тя непременно се възхищава от тях, хвали добрата изработка, благославя ръцете, които са го изработили, и подхвърля, че този дар прилича само за конкретно домакинство, т.е. от което е изпратена. И между другото отправя похвали за момчето, за родителите му, за дома, за уредбата в къщата и т.н. Ако родителите на момата са склонни да я дадат на този момък, те приканват огледницата на разговор при камината, край огъня, докато се приготви нещо за ядене. Огледницата използва случая и греейки се на огъня, често рови с пръчка от драка из него уж да го подсили. Всъщност тя извършва магически обред, с който се приканва духът на момата да се разгори в любов към момъка, тъй както гори огънят в жаравата. Когато наближи време за ядене, огледницата се разбързва, надига се да си тръгва с оправданието, че е закъсняла. Не бива да яде, защото работата й ще се заяде, т.е. ще се провлачи и затрудни. След като се увери, че домакините са благосклонни към семейството, което я е изпратило, преди да си тръгне, тя съобщава, че момъкът ще изпрати сватове за тяхното момиче.
Сватлъкът не става лесно. Сватовете- бащата на момчето и още трима- четирима мъже, най- близки роднини, трябва да ходят на сватлък няколко пъти. Обикновено това става вечер. Първите разговори започват с берекета (реколтата), за стадата, животните, работата на полето, в домакинството. От време на време някой ще вмъкне в разговора нещо за трудолюбието на младите. Правят се опити за по-близко опознаване.
След едно, две посещения у дома на момата сватовете вземат със себе си ергена. Вземат и бъклица с вино. Щом родителите на момата се съгласят, извикват момата пред сватовете и задават на нея и на момъка следния въпрос: „Искате ли се?”. Щом младите отговорят „Искаме се” се пристъпва към даряване. От раклата на момата се вадят най- хубавите дарове, подготвени за тази цел- тъкани пешкири. Донася ги майката, момата ги поема един по един и дарява сватовете, като ги мята на техните рамене. Целува им ръка. Зетят получава най- дългия и най-хубав пешкир. По време на целуването на ръка сватовете дават по някоя пара на булката. След това опитват виното от бъклицата на момъка и я окачат на окачалката зад вратата на пещника (кухнята) до котлите с вода. Сега вече работата е свършена и няма опасност да се затрудни. Сватовете се приканват на вечеря. След нея си тръгват окичени с даровете.
На сутринта по чешми и кладенци бързо се разнася новината, че еди-коя си мома се е сгодила и снощи бъклицата е закачена у тях. Случвало се понякога в една момина къща да се съберат две, три групи сватове, настанени в различни стаи. Те обикновено чакат момата да разреши спора, като всички й подават едновременно бъклицата си. Но годеник става този, от когото момата поеме бъклицата. Нейният избраник предварително е описвал своята бъклица и близките , по които тя да я познае. След като я окачи зад вратата, другите сватове си тръгват. Остава нейният избранник със сватовете на вечеря и даряване. В това време става уговорката кога ще стане „питето”.

Пите
Така се назовава официалният годеж. Става обикновено няколко дни преди сватбата. Най- близките роднини на младоженеца се събират в дома му. Подготвят ядене и най-младата невеста от рода го взема в два бакърени котела на кобилица. Останалите роднини носят виното и другата допълнителна храна за гощавката. Водени от гайда или цигулка, отиват в дома на булката да почерпят и гостят родителите й. Веселбата продължава цял ден. Връщат се у дома вечерта.
На питето става уговорката какви дарове ще даде момата на близките на момъка в дена на сватбата. А също какво от своя страна момъкът ще даде на родителите на булката. Това е тъй нареченият „баба хакъ” или „буба хакъ”. Помни се, че в по- стари времена той възлиза в размер на 500 до 1000 гроша. С него се компенсирала загубата в лицето на девойката като работна ръка в бащиното й семейство.

Ходене за обуща
В четвъртък, преди сватбата, зетят и булката заедно с родителите си и най- близки роднини, натоварени на две, три волски коли или с каруци, отиват в града, обикновено във Велико Търново, за да направят покупка на допълнителни дарове за сватбата. Те не можели да се приготвят в домашни условия. Такъв е примерът с обущата на булката, чехлите и еминиите за дядото и бабата, пошовете за всички сватбари. Те се забраждат в деня на сватбата на всеки сватбар, заедно с варакосана китка, варак за булката. Купували се два бакърени котела за булката, с които ще носи вода от кладенеца или чешмата, един сандък или ракла, в която булката да нарежда прикята. Това ходене за покупки преди сватбата се нарича „ходене за обуща”. На него се отдава голямо значение. Съпровожда се с угощение в дома на младоженците. Тогава за пръв път булката стъпва в дома на младоженеца. Вечерта, когато „обущарите” се връщат от града с покупките, те биват причакани от близките на младоженеца с гайди или цигулки на края на селото. Отиват на мегдана. Хващат се на хоро.Оттам отиват в дома на младоженеца на вечеря. После пак с музика отвеждат булката у дома й.

Калесник
В петък преди сватбата, рано сутринта, на един от по-малките братя  или братовчеди на младоженеца му се дава дървена бъклица, пълна с вино, окичена с един пош (кърпа) и списък на роднините, близките и приятелите, които той трябва да посети и калеса (покани) на сватба. Поканата обезателно съдържа следните думи: „Много здраве от младите (посочват се имената им) и от старите (посочват се имената им) и ви канят в неделя на сватба.”
Подава им бъклицата, те отпиват от виното, мятат един пешкир на рамото на калесника, допълват бъклицата от своето вино и го изпровождат. Така с една бъклица той калесва всички и се връща пак с пълна бъклица.
От страна на моминия род също се изпраща калесник. Пешкирите, събрани от калесника, остават за него.

Засевки
В събота вечер, преди сватбата в дома на младоженеца се събират близките му роднини (младежи и девойки). Те начело с гайди и цигулки отиват у дома на булката.
Там са се събрали нейните дружки. Под звуците на музиката се изнася сандъкът на булката. Върху него се нареждат юрганът, дюшекът, напълнените със слама възглавници, ямурлукът, дарове и разни други дрехи на булката, за да са готови за деня на сватбата. След това булката се хваща за младоженеца и двамата се извеждат на селския мегдан на хоро, където се е събрало цялото село. След хорото булката се отвежда пак в дома й, където се правят „засевки”.
Роднините на младоженеца се връщат в дома му за последни приготовления на сватбата, а той заедно със своите другари ергени остава в дома на булката на засевки.
Тъй като на сватбата са канени много хора, то се налага омесването и опичането на много хляб. С тази работа се залавят най- опитните и сръчни млади булки от  рода на младоженката. Брашното се пресява от нейните дружки. Това става при определена церемония. За целта една- две девойки вземат ситата и пресяват брашното над нощвите. Останалите девойки се нареждат наоколо и припяват: Засяваме, засяваме…
След като се пресее брашното, момите омесват една прясна питка, измитата огнището, където до него момент е горял огънят, подклаждан от ергените. Поставят питата (погачата) на горещото огнище. Похлупват я с железен капак, наричан „връшник”, и върху него слагат жаравата, „мървата”. След като се опече питката, момите я изваждат от огъня, изтриват я от пепелта, намазват я с мед, за да е сладък животът на младите. Запяват, а ергените по даден знак се втурват, разчупват я и я раздават по парче на всички гости. После почват игри, пеят се песни и така до късна нощ.

Сватба
В събота преди сватбата в дома на младоженеца идват най-близките му роднини, които ще бъдат шетачи. Започват подготовката за сватбата, т.е. подготвят храната на сватбарите за другия ден.
По-младите отвеждат младоженеца при дръвника. Той сяда на един пън и там под звуците на музика го бръснат. В същото време старите колят овцете, предназначени за приготвянето на ястията за следващия ден. Жените подреждат дома, метат, чистят къщата. В голямата соба гласят трапезата от дълги дъски, поставени на кирпич и тухли. Около трапезата вместо столове се поставят пак дъски върху кирпичи. Застилат се черги, а трапезата с трапезници (дълго домашно тъкано платно).На стената заковават „щитна черга” за предпазване на стената от изтриване на варта. Вечерта жените постилат рогозки в две стаи. В едната нощуват мъжете, н другата- жените. Всички спят облечени, без завивки. В неделя всички стават рано и започват да приготвят храната за сватбарите.
Един час след разсъмване започват да прииждат сватбарите. Около младоженеца се събира голяма група младежи, приятели, братовчеди, девери и зълви, а по- късно шафери и шаферки. Те варакосват китки, правят байрак от дървен прът, на който опъват червен пош. После този пош ще служи на булката да го премята над очите на новороденото, когато спи. Байракът има кръстовидна форма. На всеки един от върховете се забива по една варакосана глава лук, а долният край, по- дългият се закрепя на ритлата на колата, която ще вози булката. На ревера на всеки един от сватбарите се поставя по една варакосана китка и един пош, а на младоженеца- специална „купешка китка”, с изкуствени цветя и по- голяма кърпа, за да се отличава.
Музикантите също получават отличителен знак. Връзва се пешкир на музикалния инструмент.
След лека закуска така приготвените сватбари тръгват начело с музиката за кръстника. Отиват у дома му. Вземат младия кръстник и кръстницата. Връщат се в дома на младоженеца, където са приготвени няколко волски и биволски коли, окичени с цветя и варак, а тази, която е определена за булката, има и байрак. Правят малък „икрам” (гощавка) на младия кръстник и потеглят за дома на булката. Пред тях свирят музикантите, децата играят, гонят се. След сватбата се движи множество любопитен народ. Един или няколко младежи, яхнали коне, изтърчават към дома на булката, за да известят, че сватбарите пристигат. Тези конници вестители се наричат „бързоконци”.
Дочуе ли се свирнята, в дома на булката настава чаканата суетня. Братята и братовчедите затварят портата. Тя ще бъде отворена отново едва след като младоженецът плати откуп за булката. През това време тя е скрита в зимника или в плевнята, за да бъде открита по- трудно от младоженеца.
Дружките на булката скриват една малка възглавница, която е шита специално за свекървата, за да си подрямва денем в годините на старостта си. Шаферите на  младоженеца търсят булката и яка не я намерят, дават откуп на дружките на булката, за да им дадат. После на свой ред ще бъде представяна на свекървата срещу откуп.
Първо препятствие по пътя на младоженеца към булката са момините порти. Другарите му напъват залостената врата, други прескачат оградата, за да я отворят отвътре. Но там са бранителите. Ако не успеят да я отворят, младоженецът е принуден да даде бакшиш на бранителите. Тогава сватбата шумно навлиза в двора на булката. Младоженецът я открива и я отвежда в хашовото. Там е сандъкът с чеиза на булката, ежедневните й дрехи и някои принадлежности в това число сърпът и паламарката, с която е жънала и ще жъне.
Двамата младоженци застават пред чеиза и музиката засвирва специална мелодия за въвеждане в къщата, където кръстниците ще пребулват булката. Кръстницата носи булото и булчинския букет върху сребърен поднос. Започва прибулването. През това време момите се нареждат кай булката и пеят.
След прибулването на булката започва най- тържественият момент от сватбата в бащиния й дом- „мъдренето”.
Кръстницата излиза от къщи, а зетят остава при булката. Двамата са изправени с гръб към чеиза и с лице към изходната врата на хашовото. Булката държи голям букет от изкуствени цветя със свещ по средата, донесена от кръстницата. Свещта се запалва от първородно дете. Музиката засвирва специална мелодия за мъдренето. Родителите и близките един след друг идват при булката. Тя се прощава с тях, като се покланя на всекиго и му целува ръка. Момите пеят „Мъдрулска песен”.
След прощаването роднините на младоженеца изнасят сандъка, юргана, дюшека и дрехите на булката и ги нареждат в колата. Най-отгоре ги превръзват с едно дълго шарено коланче, което младоженецът ще навива след сватбата на пояса си. То е тъкано от булката.След това едно момче от рода на булката хвща младоженеца и младоженката за ревера на горната дреха и се изпълнява „Извеждане на булката”- повежда ги навън.
На най- долното стъпало застават двамата, като булката се прощава пак със своите близки и им мята през рамо дарове. От своя страна те й дават пари. Тя ги приема и ги дава на младоженеца. След това булката се извежда на двора. Подават й тенекия , в която има просо, босилек и едно сурово яйце. Тя хвърля съдържанието и се качва в колата с байрака. От двете й страни застава по една зълва, за да я прикрепя. Младоженецът поема синджирите и повежда биволите. Когато стигнат до църквата друг поема поводите, а младоженецът помага на булката да слезе от колата. Въвежда я в църквата за венчавка. Заедно с тях влизат останалите сватбари.

Венчавка
Свещеникът ги очаква, облечен в церемониални одежди. Задава им обичайния въпрос дали са съгласни да се венчаят. След положителния отговор той поставя на главите им венчалните венци. Те са свързани помежду си с тънко синджирче, което се придържа отзад от кръстницата. През това време кръстникът разменя пръстените на младоженците. Свещеникът запява молитвени слова, извършва религиозен обред. На излизане от църквата кръстницата вади от бохчата сушени плодове и бонбони и ги разхвърля наоколо. Всеки се стреми да си вземе от тях. Естествено най- пъргави са децата. Връщайки се от църквата сватбарите намират пътната врата на младоженеца заключена Тук отново се дава откуп. Пред къщата се посрещат от свекър и свекърва. Свекърът държи бъклица с вино, а свекървата прясна погача и сол. „Захранват” се младоженците и ги почерпват с вино. След това роднините на младоженеца „харизват” на булката дървено корито за пране с платнени късове в него (парцали) и малка кукла, символизираща бъдещото бебе. Въвеждат булката в пищника. Поднасят й малко 2, 3 годишно момченце. Тя го поема и го повдига три пъти обърнато към камината.След това булката се отвежда в стаята, определена за младоженците.
Междувременно музиката отива да доведе стария кръстник. Щом той пристигне, започва веселбата. След като се нахранят булката пристъпва към поднасянето на даровете. Започва с роднините от нейния род. Дарява ги с ризи, чорапи, пешкири, възглавници и други подаръци. Поднасяйки дара на всеки тя казва „Честито” и му целува ръка. От своя страна дареният дава подарък на булката: котел, тиган, тенджера, сахан и други. Понякога се дават и пари. Булката ги взема, целува ръка и ги дава на младоженеца. После се играе ръченица за забавление на кръстника. Пред него задължително играят младоженеца и булката, после се изреждат всички сватбари по двойки. Вечерта сватбарите завеждат кръстника до дома му, където той ги почерпва. Връщат се в къщата на младоженеца, след което едва тогава се разотиват. С това сватбата свършва.
В продължение на една седмица след сватбата младоженците заедно със свекъра и свекървата отиват у родителите на булката на „повратки”. Разбира се, това ходене е свързано с гощавка, за която понякога се откупувала музика.

 Източник: Книга за село Дичин

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама