Новоселски девическият манастир "Света Троица" се намира на около 350 м. североизточно от центъра на град Априлци, кв.Ново село (чешма-паметник Априлско въстание), в пределите на Туристически регион Балкания.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Троица.

Манастирът е основан през 1830 г. като семеен манастир с килии за монахини, магерница и параклис "Свети Иван Рилски". С изграждането му е свързано името на Петър Йончев Балджи- израз на християнското усърдие за разпространяване и укрепване на християнската просвета. Свидетелства за дарителство и значимата роля на селския първенец са мраморната плоча с двуглав орел и надпис "Петър Йончов" на източната страна на манастирския храм и "Петър Балджиски, 17 юний 1848 г". Негова е инициативата и за закупуване на най-старото печатно Евангелие в Ново село, издадено в Москва през 1829 г, и закупено от Рилски манастир през 1831 г.

Майсторите-строители не са известни, не е ясно и как е изглеждал манастирът преди изгарянето му от турците, но вероятно е имал подобен на сегашния вид, предвид това, че сегашните сгради и стени са изградени върху старите основи.

Първите обитателки на манастира са 40 монахини от съседните села. Уставът на Новоселски девическият манастир "Света Троица" е написан от йеромонах Никифор на "Святой Атонской горе" и завършен на 30 май 1837 г. Първата игуменка на манастира е Сусана от Калоферския девически манастир- първата грамотна новоселка. Тя е дъщеря на новоселския чорбаджия и кмет Цонко Сомлев. За издръжката на манастира, някои от по-заможните семейства даряват земи при постъпване на техните деца като послушнички или монахини. Дъщерята на Петър Йончов, Серафима, още три годишна е дадена в Калоферския девически манастир, а дванадесетгодиша е покалугерена в Новоселския манастир от йеромонах Никифор.
Интересен е начинът за избор на нова игуменка. В документ от 12 май 1875 г. се съобщава, че след като първоначално са избрани три монахини, от които ще бъде избрана игуменката, се пристъпва към гласуване: "По-напред избрахме с гласоподавание три кандидатки за тази цел г-жа Евгения, г-жа Серафима и г-жа Ефросия и тъй като постъпихме под тайно гласоподавание с мъниста бели и черни.
Г-жа Евгения придоби 8 бели против 6 черни; Г-жа Ефросия придоби 2 бели против 12 черни; Г-жа Серафима придоби 11 бели против 3 черни.
И тъй провъзгласи ся за игумения да бъде от сега в нашия Девически манастир Г-жа Серафима Петрова, на която ще се повинуеми сички с покорност и послушание. И за добро уверение се подписвами сички сестри в Мънастират съгласно".

През юли 1871 г. манастирът е посетен от Феникс Каниц, който остава силно впечатлен от монахините, дърворезбите и духа на мястото. Каниц е посрещнат на закуска върху постлан килим на земата под сянката на вековната круша и домакините му поднасят "сладък, превъзходен мед и сирене; хлябът беше вкусен, кафето добре приготвено ..."

Монахините вземат дейно участие в подготовката на Априлското въстание от 1876 г. в региона, като начело с игуменката приготвят храна и плетат чорапи и ръкавици за въстаниците. Времето се оказва тежко, вали и сняг. Светата обител е в центъра на просъществувалата 9 дни Новоселска република. На 9 май 1876 г. след падането на отбранителните пунктове при Граднишки боаз и Дебневски боаз, манастирът е опожарен и разграбен от турците, както и селата Видима, Острец, Ново село и Зла река, чието обединение по-късно формира град Априлци.
Игуменката Сусана Ц. Сомлева и монахините София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Калестина, Екатерина и мирянката Сусана П. Чорбаджиева са зверски заклани вътре в храма. От 33 калугерки 7 са убити, а останалите са подложени на безчестия и зверства. Заедно с монахините загиват и свещениците Георги Христов Дългодрейски и Никола Барбулов, и още петима манастирски служители, които подържали защитата на манастира. На поробителите не били достатъчни осквернените тела на жертвите, но насекли иконите в храма и опожарили светата обител.

И до днес в единственият оцелял след въстанието параклис "Св.Йоан Рилски" зад манастирския храм, който е превърнат в малък музей, са запазени останките на жертвите на небивалата жестокост. На вратата на параклиса все още личат дупките от турските куршуми. Там може да се види и портрет на Цвятко Стефанов Златев, деен член на основания от Левски революционен комитет в Троян, който подпомога избягалите новоселци след погрома на въстанието.
В специална мощехранителница (киворий) пред иконостаса в манастирския храм могат да се видят и черепите на изкланите защитници на манастира, подготвени по специалния начин на умиване със светена вода и помазване със свето миро. Те официално са канонизирани за светци на 3 април 2011 г. от Патриарх Максим в Храм-паметник "Свети Александър Невски". Иконата "Събор на Новоселските мъченици" е дарена от художника Владимир Аврамов. На нея са изографисани осем монахини и двама свещеници, а над тях се виждат само ореолите на незнайните християни, загинали по време на Новоселското въстание.
Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.
Манастирът е възстановен след Освобождението през 1890 г. от родолюбиви българи от близките села. Същата година руският офицер Сергей Илич украсява храма с три стенописа в полукръглите люнети. В южната абсида е изписана сцената "Христос и учениците на път из житни ниви", в северната- "Христос проповядва от лодка, а над западната врата- "Христо се моли в Гетсимания".
През 1936 г. троянски художествен колектие изобразява в купола на храма Света Троица и 12-те апостоли. Същите творци са оставили в наоса и няколко образа в цял ръст на родни светци- Св.Св.Кирил и Методий, княз Борис I, Наум, Климент, Горозд и Ангеларий. В жертвеника е изобразен Христос в чаша между Св.Богородица и Св.Йоан Кръстител, а в ризницата- Св.Мария Магдалена и Христос. Всички икони са изпълнени от Райчо Тихолов (1890 г.). Дърворезбата на дверите е работа на новоселеца Никола Йонков Марангозов.

Последни игуменки на манастира са баба Никифора (1920-1940 г.), следва Харитина и до 1986 г. леля Ефимия.

Новоселският девически манастир "Света Троица" е  паметник на културата. Стопанисва се от общината и свещеник със семейството си и е отворен за посещение. Всичко е подредено, изчистено като в добре поддържан дом.
Храмовият празник се чества всяка година на Петдесетница (петдесетият ден след Великден), а на 9 май се отдава почит на Събор на Новоселските мъченици.