Възрожденският български майстор строител Колю Фичето умира на 15 ноември 1881г в град Велико Търново. През живота си той оставя след себе си цяла поредица строителни творби, които говорят на свой жив и оригинален език. Те са символ на непокорния и вечно търсещ български дух, на неговото изконно трудолюбие, на строителния и творческия му гений

Уста Колю Фичето не се е снимал никога през живота си, никой художник не го е и зографисвал. Казват, че  било от скромност, а и може и да не му е останало време. Затова, всичките днешни портрети на майстора са правени по описание на негови родственици и от единствената запазена снимка на смъртното му ложе при погребението му във Велико Търново  на 15 ноември 1881 година. За съжаление, снимката е направена от известно разстояние и от неудобен ъгъл, така че не е възможно да се различат добре чертите на починалия. Ето защо през 1992 г. по предложение на арх. Емил Момиров, подкрепено от много специалисти (и въпреки несъгласието на други) се пристъпва към отваряне на гроба на Колю Фичето във Велико Търново.  Целта е да бъде изваден черепа,  по който видният наш антрополог проф. Йордан Йорданов да възстанови образа на първомайстора и така у идните поколенията да остане точна представа за това как е изглеждал техният именит предшественик. За съжаление, след оглед на останките се установява, голяма част от черепа е непоправимо разрушена и загадката за това как е изглеждал великият майстор-строител остава неразбулена. Няколко години неговите останки се съхраняват в лабораторията на БАН.

През 2000 г. по инициативата на Съюза на архитектите, Националния музей на архитектурата и други обществени организации от старата столица със специален ритуал останките на майстор Колю Фичето са препогребани в парк Дружба в град Велико Търново.

Оргиналния надгробен кръст се съхранява в Музей "Възраждане и Учредително събрание" или стария Конак на Велико Търново- сграда построена от Уста Колю Фичето.