Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище: гр. София-Център
  • GPS: N 42.672890 E 23.322700
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1878
  • Ориентировачна надморска височина: 600 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, паваж по бул."Джеимз Баучър"
  • Паркинг: В околните улици
 
 

Цялата местност пред сградата на Енергопроект в София носи наименованието „Кръста”, но не всички знаят каква е историята на наименованието. А тя е интересна и значима, защото е свързана с историята на София. Цялата местност носи името си  от големия двоен каменен кръст, затулен сега под храстите в градинката северно от сградата на Енергопроект.

Едно от най-старите предания за местноста Кръста, е свързано с това, че точно на това място Констанин Велики получава видението за кръст, който закрива слънцето и повелята, че с този знак ще победи враговете си и обедини народите, населяващи територията на Византийската империя. Може да се каже, че това е мястото, от където адаптираното от апостол Павел учение на Иисус започва  да се превръща в държавна идеология.

По-съвременното предание е, че софиянци решили и издигнали под формата на кръст паметник  в чест на Освобождението и в памет на загиналите войни. Различни са причините, поради които е избрано мястото му – Лозенските възвишения. Преди всичко - за да се вижда добре от града. След това защото място било любимо за разходки и почивки. Славело се с изобилие на чист въздух, овощни градини, лозя и вековни дървета. Там са  „Айва дере” и „Корубагларският”  редути, където витошките селяни почитали  оброчищата, посветени съответно на Св. Георги и Успение на Пресвета Богородица. Съществувала традиция лозенските възвишения да бъдат обикаляни от литийни шествия за дъжд и против киша.

По всичко изглежда, че е избрано едно красиво, обичано и почитано място от векове, където да бъде поставен първият, за София и софиянци и един от първите за България, мемориален паметник след Освобождението. Преданието е категорично, че паметникът е осветен на Спасовден – 40 дни след Великден, през май 1878 г, т.е. няколко месеца след Освобождението на града, с тържествена църковна служба. Присъствали множество софиянци, селяни от околните села и руски войници.

В последните години преданието се развива и допълва с предположението, че за изгрждането на паметнника е създаден инициативен комитет, бързо са набрани средства и е получена благословията на Екзарх Йосиф. В  следващите години е създадена традиция на Спасовден да се прави събор след църковната служба, да се събират и да се веселят софиянци и селяни от околните села в чест на Освобождението.

Оттогава, най – вероятно, до средата на 40 – те години на ХХ в. в района на паметника били организирани църковни служби и големи събори. Може би те са продължили, под един или друг вид, до началото на 60 – те години на ХХ в., когато се засилва строителството и реконструкцията на инфраструктурите в квартала и на Кръста вече се гледало като на символ, на големите спасовденски празненства, когато след традиционната църковна служба ставали многолюдни събори с продължителни веселби, за които били нужни големи пространства.

Познато  и използвано многократно е едно от ранните описания на тези чествания направено от К. Иречек. Една част от описаното, вероятно,  е наблюдавал, а друга -  му е разказвана от софиянци. Според него в близост с паметника се събирали хора от близки и далечни села още от предишната вечер. Палели големи огньове, пеели, свирели. На сутринта с каруци, волски коли и пеш от София и близките села  пристигали нови участници в събора. Всички се струпвали около кръста, където свещеник отслужвал панихида за падналите в Освободителната война руски войници и молебен за здраве. Следвало веселие с песни и хора цял ден. Играели хора на песенен съпровод в строго определен ред – шопско (момино, женско, смесено със селските момци, живо), арнаутско, македонско (зидарите играели), цинцарска ръченица и т. н. Понякога съборът завършвал със сбиване между софиянци и драгалевчани. 

По-късно по ред причини Кръстът вече е обречен на забрава. Наименованието на паметника става топоним, с който се означава една немалка част от квартал Лозенец. Това е централната част на т. нар. „Горни Лозенец”, популярна  и като квартал „Кръста”. Днес тази част може да бъде определена като триъгълния участък между булеварди  „Св. Наум”, „Дж. Баучър” и „Черни връх”.

Преди преустройството на дн. бул. „Черни връх” и прокарването на трамвайните линии, Кръстът се намирал на най – високото място в Лозенец, до пътя за Драгалевци и се виждал отдалече.  Неговото преместване тогава  и при строежа на двете сгради на Енергопроект и Кинтекс, три пъти в североизточна посока и един път на запад, е било с цел да бъде запазен от физически увреждания. Не е ясно кой е разпореждал и осъществявал преместванията, но е факт, че Кръстът е запазен с каменния престол пред него и  с големия  каменен паралелепипеден блок зад него. По всяка вероятност и  металният фенер, който се ползва днес е от това време.  

Преместването на паметника по повод разрастващото се строителство в квартала, незнанието на неговата история, отъждествяването на честванията му с празниците на кръста в т. нар. синурни оброци в Лозенец или с веселията при съборите, са сред основните причини, за обезличаването и забравата на паметника.

Днес Кръста е в малката триъгълна градинка, на възвишението над м. „Паницата”, между бул. „Дж. Баучър” и ул. „Св. Седмочисленици”. Там е преместен преди  строежа на сградата на Кинтекс. Градинката е  много близо – не повече от 20 – 30 м. на северо-изток, до най–вероятното  първоначално място на Кръста. То е маркирано от дървената скулптура на Патриарх Евтимий, издялана от орехово дърво. Автор на пластиката е скулторът Господин Господинов. От надписа в основата на скулптурата става ясно, че тя е дарена от него на 17 май 2007 г.
Съвременната среда на Кръста са млади дървета, храсти, пейки, съоръжения за детски игри и спорт на открито.  Растителността не се поддържа и почиства редовно. Няма указателни табели за местоположението на Кръста и за неговата значимост.

Кръстът е изработен от жълт пясъчник. Висок е 156,7 см. и е основна част от своеобразен олтар на открито. Олтарният престол е разположен пред  него.  Представлява ниска каменна маса с украсителен корниз в горната си част от четирите й страни и размери 130,5 х 82,8 х 17,8 см. Над  тясната страна на престола, захванат с метална скоба за долната  част на кръста,  се използва стар фенер без стъкла.
Формата на Кръста се отличава с  уникалност. Тя не е еднаква с формата на руския и патриархалния двураменни кръстове. Представлява своеоразно единство между идеята за т. нар. двураменни опълченски кръстове  и традиционните български оброчни и гробищни кръстове с разширени рамене.
При увеличението на снимка от честванията на паметника, най- късно в първата половина на 40-те години на ХХ в., се вижда изписване в горната част на Кръста. По средата, горе – св. Спасъ, в горното дясно рамо – исусъ. В долния край на Кръста е изписано "Игумен Христов Меманд" и годината 1878, последвана от четириредов надпис, който не се чете.

Оказва се, че Кръстът е без статут на паметник на културата, а историята му е обезличена и забравена. Той не е вписан  и документиран сред мемориалните обекти на столицата. Не му е отредено подобаващо място в историческата и краеведческата литература. Споменава се мимоходом по повод литийни шествия, честване на Спасовден, на Кръстовден, отбелязване празника на район „Лозенец”, както и началото на учебната година за семинаристите. Колективните представи окончателно го отъждествяват с оброчен кръст, дори го подценяват и смесват с кръст от оброка на драгалевските селяни.  

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2628
Регистрирани потребители: 364

Реклама