Паметник на бозаджията
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: Перник
  • Община: Радомир
  • Селище: гр. Радомир
  • GPS: N 42.546907 E 22.965101
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 2008
  • Ориентировачна надморска височина: 700 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици в центъра на Радомир
 
 

Единственият в света паметникът на бозаджията е вдигнат в град Радомир. За да увековечат сладката напитка, която е символ на града, е изработена двуметрова фигура на бай Илия Бозаджията. Образът е измислен. От бял камък е издялан усмихнат мъж с капела, който носи в ръка гюмче за боза.

Автор на уникалната статуя е местният писател и художник Евгени Кузманов. Двуметровият паметник се извисява в центъра на града пред читалище "Напредък". Той е открит на 6 ноември 2008, на празника на град Радомир. Поетът Георги Евдокиев написва специално стихотворение за бай Илия, а местен композитор прави музика към него, за да го превърне в химн на бозата. На откриването на паметника са изпити безплатно над сто литра от сладкия еликсир в специално изработени за случая халби. Почерпката е от производители от село Долни Раковец, които притежават запазената марка "Радомирска боза".

Част от местния фолклор е, че на радомирци вече генетично едната им ръка е по-дълга. Удължаването е дошло от столетията носене на тежкия гюм с боза от потомствените бозаджии в района.

Бозата е слабоалкохолна напитка с гъста консистенция, характерна за балканските страни и Турция. Произвежда се чрез смесена алкохолно-млечнокисела ферментация на брашно от просо или други зърнени храни като ръж, царевица, овес или пшеница. Подслажда се със захар, глюкоза или други изкуствени подсладители. Обикновено готовата напитка съдържа от 0.5% до 1.0% алкохол.

В Турция се сервира поръсена с канела и се консумира с печена леблебия (нахут), предимно в зимните месеци поради малката си трайност.

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането, то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента.

Бозата придобива особена популярност в Османската империя. През 16 век нейни поданици започнали да я гарнират с опиум, което предизвикало султан Селим II да я забрани. В Османската империя бозата е била включена в основната храна на войската благодарение на високата си хранителна стойност.

В България се смята, че произходът й е от Албания, откъдето са и най-добрите майстори. В България е донесена от изселници горани от албанските земи. У нас град Радомир е бил известен като център за производство на боза в началато на 20 век. Бозата е част от българската традиционна закуска "Баница с боза".

Бозата, която съдържа млечна киселина, е много полезна за здравето, защото може да унищожи чревните гниения, подобно на киселото мляко. Бозата е полезна при диарии, дизентерия, тифус, паратиф и други заразни болести, защото действа дезинфекционно и храни същевременно организма. Микробите спират своето развитие и намаляват своята сила. Затова бозата предпазва от самоотравянето, което произлиза от микробните гниения в дебелото черво.
Ако човек пие истинска боза, ще бъде винаги млад. Тя съдържа силикати или кремъчни съединения, които усилват съединителната белодробна тъкан. Много е полезна и за лекуване на белодробната туберкулоза.
Мнозина се нахранват с боза и хляб, което е една лека комбинация. Бозата предпазва и от увлечение към алкохолизма.

Боза се дава и на родилки, за да имат кърма. Затова се спряга и като увеличител на бюста, но това е по-скоро мит. Въпреки това, откакто България е в Европейския съюз и е единствен производител на боза в него, износа на боза за Западна Европа се е увеличил основно поради тази причина.

През януари 2009 г. в Skokie в щата Илинойс (САЩ) започва да работи първата в страната промишлена инсталация за производство на боза. Инсталацията е произведена в Хасково, а цехът е собственост на българин от София.

Всеки бозаджия пази в тайна рецептата си за производство на боза. Всеки опитвал я е знае, че тя е различна на вкус– не само повече или по-малко сладка и гъста, но и в зависимост от добавките. Класическата рецепта е от ферментирало просо, но бегъл поглед върху етикетите подсказват присъствието на пшеница, ръж, дори и царевица. Въпросът е в двата вида фермантация – алкохолна и млечно-кисела, която също определя вкуса.

Ентусиастите могат да се пробват и сами да си направят боза в домашни условия. Препичат се леко две чаени чаши брашно смес от пшеница и просо, може и ръж. Изпеченото брашно се разтваря в малко хладка вода, след което се изсипва в съд с пет литра вода и две чаши захар и се оставя да заври за около пет минути. Вместо захар може да се използва мед. Добре е да се бърка, за да не загори, след което се охлажда и се добавя закваска от една чаша готова боза или се приготвя специално. Сместта се държи на топло докато ферментира за 2-3 дни. Трайността й през лятото е около два дни, а през зимата до 5 дни. Съхранява се в хладилник. Ако се опитате да си направите закваска сами, необходими са 2 супени лъжици от брашното, разтворени в 1 чаша вода с лъжица захар, които престояват 3 дена до ферментацията. Закваска може да се направи и от ферментирал ръжен хляб.

 
  • Интернет: Не
 
Запазената марка "Радомирска боза"



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама