- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Габрово
- Община: Габрово
- Селище:
- в околностите на гр. Габрово
- GPS: N 42.814069 E 25.306090
- Година на създаване/откриване на обекта: 1873
- Ориентировачна надморска височина: 500 м.
- Вид достъп: Автомобилен, асфалт
- Паркинг: В уширение край пътя пред чешмата
Минерален извор "Вонещата вода" се намира по пътя за Узана, в ляво на входа на бившето с. Червен бряг, днешен квартал "Радецки" на град Габрово.
Според народните предания някой си поп Серафим от Тракия имал дъщеря, на която очите и били болни. Свещеникът я водил при какви ли не лечители, но никой не могъл да помогна на детето. Веднъж, връщайки се от Велико Търново, където посетили поредния лечител, отец Серафим и дъщеря му минали покрай Габрово. Спрели край пътя да си починат. Дъщерята видяла изворче, в което водата миришела на барут. Тя измила очите си на извора и болките и силно намалели. Баща и напълнил манерката си с вода от извора и по пътя още няколко пъти измил очите на детето- подобрението било чудодейно.
По-късно отец Серафим отишъл в Габрово при архиерейския наместник поп Стефан Станимиров и му разказал за извора. Дал му 5 лири и го помолил да построи кладенец.
Донка, дъщерята на поп Стефан страдала от постоянни пъпки по лицето. Поп Стефан Станимиров я завел на извора и наистина след наколко измивания с минералната вода лицето и оздравяло. Поп Стефан направил кладенец на мястото, който бул осветен на 17 юли (Св. Марина) 1890г. Дона Станимирова- по мъж Йосиф Стомонякова до края на живота си подържала кладенеца. Изворът в с. (дн. квартал) Радецки се посещава от много хора, които търсят лек и утоляват жаждата си с лековитата му вода. Всяка година на денят на Св. Марина на извора се провежда събор.
Източник: Илия Габровски. "Легенди за габровския край"
Историята е публикувана в сборник с легенди, но всъщност легендарна в нея е само фигурата на отец Серафим и дъщеря му.
Колкото до това, че поп Стефан Станимиров каптирал извора, няма никакаво съмнение. За последното потвърждава и Станимир Станимиров в приписка в полето на книгата на д-р П. Цончев "Из културното и обществено минало на Габрово" (личният екземпляр на Станимиров се намира в библиотеката на БАН). Там на стр.6 е записано с молив:
"Вонещата вода е открита от баща ми още в турско време, 1873г. След Освобождението той я прибра в кладенец, който съществува и сега. Ст.Станимиров"
Източник: Stanimer
Водоизточникът е един от Цветните извори в България- гърлото на същинския извор е бяло от отлаганията. Бяла изглежда и водата вътре в самия извор. Обаче при наливане си е бистра. Разбира се с характерната миризма на барут (сяра, развалени яйца). Вдясно от извора е изведена и чешма за по-лесно наливане на бутилки. Изградени са площадка от тротоарни плочки и пейки за почивка.