Закон за културното наследство в Република България
Местоположение
 
  • Държава:
  • Регион:
  • Област:
  • Община:
  • Селище:
  • в околностите на
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 2009
 
 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България.

(2) Държавата осигурява закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му.

Чл. 2. (1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.

(2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.

(3) Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да принадлежат на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Чл. 3. (1) Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила;

2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;

3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.

(2) Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.

(3) Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности.

Чл. 4. Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и със съдействието на гражданското общество.

Чл. 5. (1) Държавата организира опазването на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Чл. 6. Културно наследство са:

1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;

2. исторически обекти и комплекси;

3. архитектурни обекти и комплекси;

4. етнографски обекти и комплекси;

5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;

6. природни ценности (образци);

7. индустриално наследство;

8. произведения на изящни и приложни изкуства;

9. народни занаяти;

10. документално наследство;

11. аудио-визуално наследство;

12. устна традиция и език;

13. книжовни и литературни ценности;

14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;

15. музика, песни и танци;

16. народна медицина;

17. кулинарни и еноложки традиции;

18. народни игри и спортове.

Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

(2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.

(3) Не са културни ценности по смисъла на този закон монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история.

Чл. 8. (1) Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, идентификация, документиране, консервация-реставрация и социализация на културното наследство, който включва и подготовката на специалисти в съответната област.

(2) Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.

Чл. 9. Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда, или се намират под вода.

Чл. 10. Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 и 42, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.

Прочит и сваляне на целия текст

- Съдържание на нормативна база в Република България

- Съдържание на цялата нормативна база

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364