Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северозападен
  • Област: Видин
  • Община: Видин
  • Селище: гр. Видин
  • GPS: N 43.987135 E 22.873937
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: Края на XVII век
  • Ориентировачна надморска височина: 20 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Неохраняем по улиците
 
 

GeocachingHristianskite mesta na vyarataSveti DimitarКатедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски” се намира в малък парк в град Видин и е вторият по големина след храм-паметник „Св. Александър Невски” в град София християнски храм на територията на България.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Димитър Солунски Чудотворец.

По информация от Регионален исторически музей, портите на турската крепост "Калето" се затваряли от 6 часа вечер до 7 часа сутрин, затова старите видински храмове „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не могли да се използват по време на големите християнски празници Коледа и Великден от българското население, което в мнозинството си живеело извън крепостта. Това наложило в края на XVII век българите да започнат строеж на нов храм извън крепостта. До момента няма открита информация за това как е получено разрешение за строежа на новия храм от турските власти. Конструкцията е била от дървен материал и е съществувала в продължение на около 240 години. Тук служи и първият български екзарх Антим I. На 6 декември 1868 година(по това време все още митрополит) той обявява откъсването на Видинската митрополия от Цариградската патриаршия и за първи път се е провела църковна служба от български архиерей на български език. Тогава храмът става катедра на видинския митрополит Антим, който след две години е избран за български екзарх. Друго важно събитие е отслужването на тържествен молебен по случай Освобождението на България.

След Освобождението поради износеността на дървената конструкция се решава храмът да бъде съборен и построен наново. След множество трудности, на 9 декември 1884 г. видинското духовенство и знатни жители на Видин, получават разрешение за строеж на нов храм. По предложение на митрополит Антим първият камък на новия строеж трябвало да бъде положен на първата неделя от Великия пост. Това станало на 10 февруари 1885 година - въпреки липсата на архитектурен план и било повече поемане на ангажимент за строежа на нова църква. Тържествата на този ден били големи и със сериозна организация - дошли множество хора от околните села, имало дълга народна трапеза... На същия ден се взело решение храмът да бъде с три престола - централен в чест на Св. Димитър, южен в чест на Св. Георги и северен в чест на Св. Иван Рилски.

Скоро след това временна комисия извършила и необходимите проучвания - събрали информация колко ще струва строежът на новата сграда и кой еснаф какви средства е склонен да отпусне за начинанието. На общо събрание на пълномощници от всички еснафи комисията докладвала за събраната информация. А на 07.05.1889 г. взела решение старият храм да бъде съборен. През месец юни същата година започнали изкопните работи по новия храм - основите достигнали до дълбочина от 3.5 метра. Със специално пригодена за целта машина на дъното на изкопа били набити дъбови греди (пилоти) на голяма гъстота с цел подсилване на почвата под основите. Върху пилотите бил излят бетон върху цялата основна площ- както се вижда, използвали са доста модерни за времето си строителни технологии. Докарани били стари надгробни кръстове и дялани камъни от Ружини гробища и Гази баир, които били използвани за подсилване на основите. Строежът продължил единадесет години.

Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Имало интересни случки, показателни за морала и начина на мислене на хората от онова време. Един неделен ден например след църковната служба строителната комисия и настоятелството се събрали в сградата на митрополията на заседание. Малко след началото му в стаята влязла старата хаджи Софица Цекова и казала: "Приживе мъжът ми даде своята лепта за новия храм. Ето ви сега и моя дар." Жената подала на членовете на комисията кесия, чието съдържание се оказало в размер на 100 златни наполеона. Това била доста сериозна сума- с нея можел да се закупи средно голям недвижим имот в добро състояние. Настоятелството решило с тези пари да се купи мрамор за трите врати на катедралата.

Планът на църквата е изработен от първомайстор Генчо Кънев от град Трявна и преработен частично от архитект Бахнани. На 10 март 1885 г. тържествено е положен основният камък на новия храм и той с едно прекъсване е изграден до нивото на първия корниз от Кънев. Строежът е продължен под ръководството на Бахнани.

В крайна сметка храмът бил построен, покрит и измазан. За извършване на богослужения в него било необходимо обаче да има налични все пак някакви икони. Не било възможно да се изготви изящно темпло, липсвали и средства за художествена живопис. Тогава бил импровизиран иконостас, на който били поставени старите икони, а на 26 октомври 1890 г. в деня на храмовия празник е отслужена първа литургия. Вътрешното довършване и изографисване било отложено за по-добри времена. Храмът остава на това положение дълги години. Въпреки това обаче в него се отслужват редовно богослужения.

Скоро обаче избухнала Първата световна война и бързо се стигнало до провал на всякакви инициативи за довършване. Последвали национални катастрофи, глад и бунтове и на никого не му било до строеж на църкви. Едва през есента на 1923 г. църковното настоятелство сключило договор с Филип Филипов- художник-резбар в град София, който по предварително одобрен проект за две години изработил темплото от липово дърво- тънка резба с архиерейски трон и амвон.

Едновременно с това е проведен конкурс за изработка на иконна и стенна живопис в храма. Конкурсът е спечелен от художника Господин Желязков от София. На 25.06.1924 г. настоятелството сключва договор с него. За период от две години той изографисва целия храм. Художникът е подпомогнат от проф. Ст. Иванов и проф. Н. Маринов от Софийската художествена академия, както и от художника Илия Пефев, декоратора Георги Алексиев и надзорника по живописта Тодор Ганчев.

През месец юли 1926 г. църковното настоятелство констатира, че цялата работа по вътрешната украса на храма е привършена. На 21.07.1926 г. е проведено заседание, на което се решава тържественото освещаване да се проведе на 3 и 4 октомври същата година. Дните са обявени за специални празници за целия град Видин.

Сегашният Катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски” има внушителни размери, гордост за видинските граждани и забележителен християнски паметник за гостите на града. Храмът е трикорабен, кръстокуполен, като височината на централния купол достига 33 метра. Той се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения облик.

Една от гордостите на храма е часовникът, монтиран на една от камбанариите. Произведен от мюнхенската фирма "Манхард", той продължава да отчита времето от 1900 година до сега. Фирмата-производител отдавна не съществува, но създаденият от нея механизъм работи безупречно и до днес, а според специалистите може да работи още 300-400 години. Купен е от Видинската община за 8500 златни лева след дълго проучване и пазарлъци. За пръв път камбаните му са прозвучали на 21.08.1900 г. и на всеки четвърт и кръгъл час камбаните известяват точния час.

Вътрешните пространства за изцяло изографисани и наред със светците, посетителят ще види и образите на цар Петър I, Васил Левски, Христо Ботев и други народни будители. Катедралата е пазител на множество мощи и светини, като: мощи на Св. Пантелеймон, Св. Йоан Рилски, Св. Антоний Велики, Св. Харалампий, Св. Теодор Тирон, Св. Теодор Стратилат, частица от Кръста Христов, частица от Мамрийския Дъб, камък от гроба на Св. Мина, камък от гроба на Св. Богородица от Йерусалим, както и цялото тялото с нетленните ръце на Видинския митрополит Кирил, който се подготвя за канонизация. В храма се намира също така и чудотворния образ на Св. Богородица– Милваща.

В някогашния двор (а сега парк) на храма е гробът и паметник на подпоручик Ангел Тодоров- герой от Сръбско-българската война в региона.

Катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски” е обявен за паметник от национално значение, символ на величие и гордост за целия български народ и християнска вяра.
Храмовият празник е на Димитровден, който е и празник на град Видин.

В близост до храма има скрит и геокеш- карта на всички геокешове в околността.

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Адрес: град Видин 3700, ул. „Екзарх Йосиф“ 2
  • Интернет: Не
  • web: http://vidinskamitropoliya.com/
  • Е-поща: polikarpsk@abv.bg, polikarpsk@gmail.bg
  • Телефон: +35994600802
  • GSM: +359879398854, +359988852023
 

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 26.10.2024
Крайна дата на събитието: 26.10.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2627
Регистрирани потребители: 364

Реклама