Светилище Голямата аязма се намира в сърцето на Природен парк "Странджа". То е общото свещено място, към което се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово. Шествието и ритуалите се извършват в неделята преди 3 юни – деня на Св.Св Константин и Елена.
Тук се събират не само местните хора, но и техните братя – нестинарите от Северна Гърция, изселени от България по време на събитията след Балканската война.
Самите посветени се срещат и си гостуват като част от ритуално посвещение, целящо правилното изпълнение на обредите. Всички свещенодействия са запазени неизменени от хилядолетия.

Рано сутринта в неделята преди Св.Св Константин и Елена от свещените постройки (конаците) на светците в петте села потеглят шествията, водени от нестинарите със свещения тъпан и гайдата, епитропа, момчетата с иконите, поклонниците.
На Голямата аязма всяко село има свой свещен извор (аязма) и ритуална дървена конструкция (одърче), на която се постаят иконите и обредните хлябове, кърпи и дарове, палят се свещи. Одърчетата повтарят най-древната представа на хората за свещена постройка, преди да започнат да градят храмове. Вярва се, че водата от петте аязми е най-лековита в деня на Св.Св Константин и Елена, докосването до свещените икони също. Извършва се ритуала "смиване" с аязменска вода. Вярва се, че на този ден тя е най-лековита и че тогава се отварят всички аязми в Странджа. Всяко село прави трапеза, раздава се курбан, вият се хора.

Местността Голямата аязма се намира във Влахов дол, десен приток на река Велека. Мястото е едно от най-почитаните в Странджа и е свещено пространство за нестинарската обредност.
Според легендите в миналото наблизо е съществувало село, от което са произлезли и се разселили всички нестинари.
Странджанци вярват, че хорището при Голямата аязма е свещено за влизане в огън, защото в него са играли първите посветени в огненото тайнство. Точно на това място и баба Злата – последната легендарна нестинарка, също за първи път влиза в огнената жарава. Изселените в началото на 20 век в Северна Гърция местнио жители – нестинари и до днес наричат това място Родината.

Според легендата тук в местността Голямата аязма в неделята предшестваща деня на светите Константин и Елена още преди да са дошли хората от селата се появявал елен. Той идвал за да бъде принесен в курбан на светеца. Еленът лягал да си почине и едва след това се оставял да бъде заклан. Веднъж обаче не го изчакали да си почине и го принесли в жертва уморен. От този случай нататък еленът престанал да идва за жертвоприношението и се наложило да го заменят с друго животно (най-често агне или овен). Еленът бил наричан „влях”. Затова и местността била наречена Влахово (Вляхово).

Легендата за доброволно жертване на елен или друго животно е широко известна както на Балканите (Южна България, Североизточна Тракия, Епир, Сърбия), така и в Кавказ и Южна Русия.
Съгласно космогонните митове, светът произхожда от частите на животното – черепът се превръща в небе, тялото в земя, костите в планини, кръвта в море, очите в слънце и луна и т.н. В този смисъл принасянето в жерта има смисъла да свързя „тук и сега” с „там и отвъд”.
В легендата за самоволна жертва най-често се явява овен – животно олицетворяващо космоса. Заради своите приличащи на дърво и периодично обновяващи се рога, еленът е символ на непрестанно подмладяващи се живот и на възраждането. В българския фолклор еленът олицетворява космическото небе и цялата вселена. Но той може да бъде жертвено животно само ако доброволно отиде на олтара. Тази жертва има умилостивителен характер – да осигури добра и плодородна година.
Към древните тотемистични обреди ни води и идеята за умиране и възкръсване на животното, най-пълно отразена в представата, че след жертвоприношението то отново отива да пасе, като с него се връща и плодородието. С елена на Голямата аязма отивала и плодовитостта, гарантирана по чудодеен начин на петте села от самото животно.

За последен път става панагир на Голямата аязма през лятото на 1947 г. Тогава нестинарите от Българи играят, но без огън. До началото на 80-те години все още се виждат дървените одърчета, разположени покрай дола, макар и силно разрушени.

През 2005 г. шествието на нестинарските села е възстановено по инициатива на Дирекция на ПП "Странджа", след близо 60 годишното му прекъсване.

Достъпът до Голямата аязма може да стане от всяко от петте села. Най-лесно е от пътя между местността Качул и село Кости край река Велека. Странник не видя табели в отбивката. От същият път е и достъпа до тракийското оброчище Индипасха.

При поредното си посещение на 05.08.2011г Странник скри под едно от одърчетата в импровизирана хралупа от камъни Геокеш Голямата аязма (GC3GYP0).

Геокеша на официалния сайт.

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!