Манастир „Свети Димитър Басарбовски” е един от двата (заедно с Разбоишки манастир) действащи скални манастири на съвременната територия на България, част от комплекса скални манастири в Природен парк "Русенски лом". Разположен е на 12 км от град Русе и на 2 км източно от село Бесарбово, което получило името си от Иванко Басарба – тъст на Иван Александър.

Патронът на манастир „Свети Димитър Басарбовски” според местните легенди бил обикновен пастир. Един ден той неволно стъпкал птиче гнездо, а това се смятало за голям грях. За да го изкупи, Димитър станал монах и до края на дните си живял усамотено и праведно.
Когато дошъл края на земния му път през 1685, той легнал между два камъка до реката и там предал душата си, а реката покрила тялото му и така го погребала. През 1774 г. мощите на монаха били открити нетленни по чудодеен начин в реката и били съхранени в селската църква.

През 1769 г. генерал Иван Салтиков пренася светите мощи в Румъния, където по молба на българите от Букурещ са оставени за съхранение във Влашко. По време на окупацията на румънската столица през Първата световна война български войници правят опит да върнат тленните останки на светеца на българска земя, но са заловени и намерението им е осуетено. Днес мощите се съхраняват в  Патриаршеската катедрала „Св. Св. Константин и Елена” в Букурещ. Свети Димитър Басарбовски е приет за небесен покровител на едноименните манастир и село, както и на румънската столица. Паметта му се чества на 27 октомври с изключителна тържественост както в Букурещ, така и в Бесарбово.

Докога действа манастира след смъртта на Димитър Басарбовски няма сведения.
През 1937г. в територията на манастира се заселва монах Хрисант от Преображенския манастир, но килията му е отнесена от наводнение през 1941-42 г. След тази случка Хрисант се премества да живее високо срещу скалната църква и я въстановява. Дървеният й иконостас е от по-ново време, но устройството й и килиите край нея дават представа за някогашните скални манастири.

През 2005 г. покойният вече румънски патриарх Теоктист по молба на патриарх Максим подарява на манастира малка частица от мощите на Димитър Басарбовски, вградени в голяма икона. Оттогава манастирът се възражда, обновява и разкрасява. От 2007 г. в манастира се извършва мащабна реконструкция и се строи монашеска сграда и църква „Преображение Господне”, чието име идва от исихастите, живели тук.

До издълбаната в скалите църква на манастира водят каменни стъпала. Непосредствено пред входа й се намира скалната ниша, на която според преданията е лежал преподобният Димитър Бесарбовски. Южната стена на църквата е изградена от каменни блокове, подобно на останалите в скалните манастири, когато са били съхранени в тяхната цялост. С каменни блокове е изградено и жилищно помещение вляво от църквата, състоящо се от две килии, украсено отвън със съвременни стенописи. В църквата няма запазени стенописи, както и сведения за такива.
В отделна тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него и релефно портретно изображение, създадено през 1957 г. от художника Петър от Разград. В съседно скално помещение - някогашната костница на манастира, е разположена документална експозиция, съдържаща фотоси, сведения за проучванията на манастира в миналото и църковна утвар. В подножието на скалите се намират две стаи и трапезария, издълбана в скалите. На мястото на някогашните жилищни помещения високо в скалите сега се намират укрепени тераси, достъпни за туристи. При проучвания през 80-те години на ХХ в. върху скалите са открити интересни средновековни графити, изобразяващи елени, конник, коне и други. Съвременните настилки, кладенец, чешма, стенописи, стълби и парапети са изградени със средствата на Сдружение за българска култура "Св. Димитър Басарбовски" - град Русе.

Един от първите изследователи, които проучват манастира, е Карел Шкорпил в 1912 г. Резултатите от своите проучвания на района той включва в книгата си "Опис на старините по течението на река Русенски Лом", С., 1914 г. Там са поместени подробни схеми и описания на помещенията и документални фотоси, които дават представа за автентичната атмосфера от началото на ХХ век.

Скалният манастир "Свети Димитър Басарбовски" е обявен за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 г., а от пролетта на 2013 г. е един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

В близост до манастира са скрити и няколко геокеша:
- Геокеш Basarbovo Monastery (GC25H3A);
- Геокеш Basarbovo #2 (GC33EFM);
- Геокеш Basarbovo #1 (GC33EFC);

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!