Средновековен град Червен е най-значимият средновековен български град през ХІV в. на север от Търновград. Намира се при село Червен, Русенска област, на 30 км южно от град Русе и река Дунав, в района на Природен парк "Русенски лом". Подобно на повечето укрепени градове от ХІІ - ХІV в., Червен е построен върху висок скален рид, разделен на две от седловина и вдаден като нос в дефилета на р. Черни Лом, която го опасва от три страни. До него се стига по 235 каменни стъпала.
Писмените сведения за Червен са твърде оскъдни. За първи път името на града се среща в летописа, известен като „Видението на пророк Исая” от ХІ в. В него се казва, че Червен е бил създаден с градовете Несебър и  Щип от Петър Делян. Според този легендарен по характер летопис Червен още по това време се развива като селище от градски тип. В Синодика на цар Борил (1211 г.) фигурират имената на трима червенски митрополити, споменати след митрополитите на Преслав и пред тези на Ловеч, Средец,  Дръстър и др.  Името на Червен срещаме и в житието на Теодосий Търновски, пребивавал в един от манастирите до града. По сведения на турския хронист Мехмед Нешри от началото на ХVІ в. Червен е бил превзет от турците при похода на великия везир Али паша през 1388 г. За града се говори и в турски документи от следващите векове, в началото на които Червен запазва административните си функции, но постепенно запада. През ХVІІ в. изживява период на стопанско оживление. От Червен  произхожда родът на баба Тонка Обретенова.
Средновековната крепост Червен, е един от най-големите военно-административни, стопански и църковно културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). През ХІV в., когато достига връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плато в извивка на р. Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие. Има сложна, етапно изградена укрепителна система, плътно застрояване и разклонена улична мрежа. Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от р. Дунав към вътрешността на страната. След 1235 г. става седалище на Червенската митрополия. В околността му възникват много скални манастири.
Червен е град с многовековна история. Траките първи създават свое селище в най- високата част на рида през V в. пр. н. е ., което съществува и по времето на римското владичество. През ранновизантийската епоха, при  управлението на  император Юстиниан на това място е изградена мощна крепост. Тя е защитена от здрави стени, които са запазени на височина до 5 м . и продължавата да пазят и  ранносредновековното селище. През ХІІ – ХІV в. са включени в новата укрепителна система. Скалният терен, който служел за основа на всяко ново строителство, е основно почистван и така постепенно се заличили следите на предходните селища, които са установени преди всичко въз основа на части от глинени съдове, монети и незначителни останки от строежи, запазени край крепостните стени, където единствено е натрупан културен пласт. До нас са достигнали риуните на град с утвърдени нови форми на забележителна обществена и жилищна архитектура и солидна отбранителна крепостна система.
Дванадесетметрови крепостни стени защитавали града от запад, изток, север и юг . При крепостните порти, разположени по надлъжната ос на града, на източната и западната страна на цитаделата и на западната крепостна стена, се издигали бойни кули, които засилвали още повече отбранителната мощ на града. В пряка връзка с укрепителната система на Червен е откритото водоснабдително съоръжение, което е единствено така добре запазено у нас. То се намира в южното подножие на цитаделата, непосредствено до реката.
Определяща роля за планировката на Червен има уличната мрежа, която е като скелет на общия градоустройствен план. Главната (транзитна) улица, преминава през цялата дължина на града, а няколко улици се отделят от нея и се разклоняват по склона, като после отново се вливат в нея. Трасетата на улиците са различно врязани в скалния терен. Почти навсякъде е спазена една и съща ширина на уличното платно- за главните до 1.80 м и за късите от 1.40 до 1.60 м. По средата на платното, в наклонените участъци, са изрязани плитки стъпала за улеснение на движението.
Първоначално устройството на Червен се базира на  укрепен вътрешен град и неукрепен външен град. Края на ХІІ - началото на ХІІІ в. само най-високата част е защитена с крепостни стени и четвъртити кули, като планът повтаря устройството на по-ранната византийска крепост. През ХІV в. започва изграждането на нови жилищни постройки в западната част на рида. Първоначално те спадат към неукрепения външен град, но постепенно на два етапа край тях се изграждат крепостни стени, подсилени с нетипичните за този период полукръгли кули. Те са отделени от Цитаделата с тясна седловина и може би с изкуствен ров. Така площта на вътрешния град се разширява. По същото време се изграждат и жилищни помещения в източната част от вътрешния град, но османското нашествие през 1388 г. спира бъдещото им укрепване. Този ранен вариант на защитен град постепенно започва да добива облик на градска Цитадела. Нейните стени са високи с бойни кули по източната, северната и западната част на платото. Поради естествената защитеност на терена, от юг има изградена стена само в двата края на платото и между двете части на хълма. Известно е, че Цитаделата е изграждана три пъти след големи опустошения: началото на ХІІІ в., първата половина на ХІV в. и края на ХІV в. Най-добре съхранена до днес е кулата на западната стена на Цитаделата, пострадала силно при земетресението през 1977 г. Тя е използвана за прототип при възстановяването на Балдуиновата кула на крепостта Царевец в град Велико Търново.
Основен център в града се явява именно Цитаделата с феодалния замък или "самостоятелно платово укрепление" според К. Шкорпил, който изпълнява административна функция. Планът му е с неправилна форма и приблизителни размери 60 х30 м, с разположение югоизток-северозапад. Застроената и укрепена площ е около 2000 кв. м. При изграждането му максимално е използвана естествената защитеност чрез стръмните скали към реката, а връзката с нея се осъществявала чрез пътека изсечена в скалата. Замъкът е изграден на два етапа: края на ХІІ в. - нач на ХІІІ в. и първата половина на ХІV в. Постройките са разположени около открит вътрешен двор срещу църква № 3.
В замъка има жилищни помещения на етажа и такива със стопанско или отбранително значение в приземието. В двора се намира и водохранилище, издълбано в земята. При нападение стените и бойната кула в югоизточната част защитавали населението в замъка. Интересен е фактът, че сградата е изградена като типичен феодален замък, подобно на търновския царски дворец, но няма данни за наличието на феодално зависимо население. Интересна находка са кръглите бойни топки с диаметър 0,50 м, някои от тях са издялани от камък подобен на кремък, а няколко са от варовик. Тридесет и една са открити подредени до стената при вътрешния северозападен ъгъл на замъка, две - пред входа на сградата и три пред помещение № 2. Това най-вероятно са боеприпаси за требушетната артилерия, която се използвала за разрушаването или повреждането на укрепепителни съоръжения. Поради големите размери на бойните топки се смята, че те не са служили за защита на крепостта, а са били обсадни, използвани от българските царе в техните завоевателни походи.
В източната част на Цитаделата се е намирал градският площад, с две църкви около него. Някои от църквите са вградени в самата крепостна стена със зазидани каменни блокове с врязани кръстове. Кръстове и изображения на светците - покровители на града има и около крепостните порти. Най-големи и представителни са църквите № 2 и № 4 в Цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединяват в плана си кръст и купол със здрава архитектурна конструкция. Като част от основната архитектура са обширните наоси и големи притвори, над които се извисява кула-звънарница. Фасадите им били с редуващи се пояси от камък и тухли, както и с украса във високите части на стените цветни керамични орнаменти. Сравнително добре запазени са стенописите в църквите № 5 и № 10. Църква № 2 имала покритие от оловни листове, а останалите - от керемиди. Църквите са търпели много преустройства. Най-добре това може да се види в църква № 2, която е била пригодена допълнително за катедрална като в олтарната апсида е вкопан синтрон. Митрополитската църква № 1 е построена върху най-високата част на вътрешния град. Тя представлява голяма, триапсидна, кръстокуполна постройка със звънарница, дълга 19,50 м и широка 8 м.
Срещу двореца се намират останките на катедралата на Доростоло-Червенския митрополит. Тя е една от 13-те разкрити църкви в града, строени в стила на Търновската архитектурна школа.
Според открит надпис в Червен е имало и арменска църква.
Жилищните сгради в средновековния град са построени амфитеатрално около главната улица и с фасади, насочени към нея. На мястото на разрушени при татарското нашествие сгради в централната част на града са издигнати нови обществено-административни постройки. Силно ограничената площ, пазена от крепостните стени, е наложила Цитаделата и същинският град да бъдат гъсто застроени. Жилищните сгради са били издигани на няколко етажа с долен етаж изсечен в скалата. Стените, дебели 0.50-0.80 м, са с градеж от ломени камъни, споени с кал. Най-вероятно горните етажи са имали паянтова конструкция. Според начина на градеж и дебелините на стените е възможно да се предположи предназначението на постройките в средновековния град и периода на строеж.
В градоустройството на Червен са предвидени и големи запаси вода, съхранявана в две водохранилища. Едното било изсечено в скалната основа, а другото се намирало в едно от помещенията на замъка. Водната кула над кладенеца близо до владетелското жилище също била използвана при обсада. В засводено помещение под кулата имало каптиран извор с голям дебит. По тунел, висок 2,40 м, изграден от правилни клиновидно оформени каменни блокове с шахтовиден отдушник на тавана се стигало до покрит коридор, който достига подножието на отвесната скала. По нея са изсечени стъпала, водещи до замъка. Поради силния наклон на терена стъпала са изградени и в тунела, и в коридора.
На около 500 м северозападно от село Червен, в Москов дол са открити останки от средновековен път с ширина 4.5 м, застлан с плочи. Малко по надолу от Москов дол, на двата бряга на река Черни Лом, е имало останки от подпорни стълбове на мост. От моста пътят е вървял по северозападния склон на Червенската крепост и е достигал до югозападната част на града. Посоката на пътя показва, че той е водил до Търновград. От него вероятно е имало отклонение за Русе. Сега само на отделни места е запазена настилката, затревена и покрита с храсти, но трасето добре се очертава.

Средновековният град Червен е археологически обект със значим принос в изучаването на българска култура от този период. Началото на археологическото проучване е поставено през 1910/1911 г. от българския историк-медиевист, археолог и епиграф, Васил Златарски и неговия екип , а от 1961 г. разкопки се провеждат ежегодно. Разкрити са замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, църкви, обществено-административни сгради, много жилища и значими археологически находки. Сред тях се открояват няколко монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети на бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Обявен е за Национален археологически резерват през 1965 г.
По проект "Русе - Иваново - Червен: Пътуване от съвременността към Средновековието",определен за най-сериозния и мащабен проект по програма ФАР "Развитие на българския културен туризъм" е създадена достъпна инфраструктура до туристическия обект - саниран е пътят от паркинга до охранителната кула, направени са стъпала, изграден е и мост по пешеходния подход до нея, ремонтирани са настилките и са поставени парапети. До паркинга е обособен обслужващ сектор (WC, информационен център, продажба на сувенири). Изградени са още и канализационни шахти, външно електрозахранване до археологическата база, ремонт на съществуващия водопровод.

В района на Средновековен град Червен са скрити няколко геокеша:
- Геокеш Природен парк Русенски лом (GC318W6);
- Геокеш Крепост Червен (GCZRJW);
- Геокеш Природен парк Русенски лом 1 (GC318Q4).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!