- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Русе
- Община: Иваново
- Селище:
- в околностите на с. Нисово
- GPS: N 43.624803 E 26.065804
- Година на създаване/откриване на обекта: XI век
- Ориентировачна надморска височина: 120 м.
- Вид достъп: Пешеходен
- Паркинг: На пътя край моста над Мали Лом при село Нисово
Големият Нисовски скален манастир „Св.Св. Константин и Елена” датира от XI век. Намира се на около 7 км южно от село Нисово, срещу течението по десния бряг на река Мали Лом на територията на Природен парк "Русенски лом". Смята се, че той е най-големият от всички скални манастири в Поломието.
Пътят до него не е много лесен– след избуяването на пролетната растителност, пътеката обраства до кръста. Но ходенето около час и половина пеша си заслужава и заради чистия въздух с природни аромати, и заради непрестанния птичи хор, и заради гледките, и заради преклонението към хората, които някога тук умиротворено са творили история.
На поляната под скалната обител някога е изградено място за отмора.
До самата скална обител се стига по стръмна стълба, изсечена в скалата. Сегашните останки от скалният комплекс се състоят от храм и килии изсечени като разширения на съществуващи пещери. В скалата личат местата, където са били закрепени дървените подпори на някогашните допълнителни конструкции. Все още могат да се видят останки от средновековна стенопис. А олтара на храма и сега е готов да види пламъка на свещ и да чуе смирена молитва в памет на създателите си.
Източник: Археологически паметници в Русенски окръг
От древността до нас благодарение на народната памет събрана в книгата „Легенди от Поломието” е достигнал спомена за благочестивият монах Милден, който неуморно преписвал книги.
Освен това казват смелчага бил монаха– кръстосвал сам из опасните пущинаци и стръмните скали, радвал се на обитателите им. Но най-много се радвал на нежните цветенца на скалния карамфил, който расте по най-непристъпните и негостоприемни места високо в скалите – в съвсем малко почва, в тежката жега и в лютия студ. Ходил брат Милден да ги напоява с вода от кратунката си. Но един ден злодейска стрела го пронизала в сърцето. Паднал брат Милден и вместо с вода с кръвта си напоил крехките стъбълца на скалния карамфил, а нежната му душа се преселила в цветето. И уханието му станало с нищо несравнимо. От тогава местните хора наричат скалния карамфил в региона „Усмивката на монаха”.
Пак от Големият Нисовски скален манастир достига до нас и преданието за отец Павел, който покровителствал и помагал на онеправданите. А в околностите неспирно издирвал зографски дарования и ги приютявал в манастира да изписват нови църкви и икони. Под неговите наставления монасите неспирно преписвали книги и ги разпращали по далечни земи за прослава на българската книжнина. Специални подаръци получил заради него манастира от нарочни пратеници чак от Киевска Русия. За труда му христолюбивият цар Иван-Асен II посетил лично манастира и удостоил отец Павел с владишки сан.