Чавдарска (Лъженска) пещера
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северозападен
  • Област: Ловеч
  • Община: Ловеч
  • Селище:
  • в околностите на с. Чавдарци
  • GPS: N 43.242090 E 24.967620
 
  • Ориентировачна надморска височина: 180 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Пред пещерата
 
 

Turisticheski region Devetashko platoЧавдарска (Лъженска) пещера "Мандрата" се намира на около 3,5км от селата Чавдарци и Александрово, Ловешка обл. в северозападната периферия на Туристически регион Деветашко плато. По средата между двете села има маркирана с табела отбивка в южна посока от пътя между селата. Пътя до пещерата е с нелош асфалт, макар да е тесен и обрасъл.

Първата информация за пещера е от 1640 г. Тя е в доклада на първият български архиепископ Петър Богдан до Римската конгрегация, където между другото, на дата 24 септември е записано:
“Посетих селото Горно Лъжани, разположено близо до река Осъм, под една планина... При това село има една пещера в планината, естествена направена, толкова дълга и широка, че биха влезли много хиляди люде. Вътре има извор с вода студена като лед и образува поток като кристал...“

Дължината на пещерата е около 450 м. Входът й е с напречно сечение неправилен полукръг, ширина 12 и височина 7,5м. Голямата входна зала е с размери около 81x35x15м. В дъното се отделят три галерии - лявата е речна с дължина 165м (нарича се и водния вход) десните са сухи. Синтрови образувания почти няма. Пещерата дренира карстови валежни води от по-високите части на платото. Фауната е представена от 13 вида безгръбначни, от които троглобионт е паякът Porrhomma profundum.

Първото известно проучване на пещерата е направено от Н.Радев на 18 септември 1926 г . През същата и 1929 г. В. Миков провежда археологически разкопки и датира находките от енеолита и желязната епоха. Подробно проучена, картирана и описана от инж. П. Петров през 1931 г. и по късно от национални експедиции през 1965-78 г. В този период пещерата е превърната първоначално в мандра, откъдето носи и едно от синонимните си имена, а по-късно – в склад. В по-нови времена е използвана и за гъбарник.

В пещерата се влиза свободно. Цялото дъно на основната голяма зала хоризонтално и бетонирано - може да се влезе направо с кола на дълги светлини за по-добро осветление и видимост.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2638
Регистрирани потребители: 364

Реклама