Горнобогровският манастир “Св.Вмч. Георги Победоносец” се намира в дясно край пътя при влизане към село Горни Богров от село Долни Богров – само на 16км източно от град София, в началото на автомагистрала „Тракия”.

Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Георги Победоносец.

Според археолозите в района е имало праисторическо селище от около 3000г преди Христа. На мястото на сегашният манастир от прастаро време е имало тракийско светилище, а впоследствие и римско. Намерени са останки от римска вила.
По време на Второто българско царство обителта вероятно е била посветена на „Възнесение Господне”, тъй като се е запазила традицията в селото на Спасовден на това място да се прави курбан за здраве. Според легендите манастирският храм по това време е бил голям и целия златен.
Обителта е разрушавана многократно по време на турското робство, но местните хора, които познавали силата на мястото винаги я възраждали.

Преданията разказват още, че кръстоносците на връщане от Йерусалим през XIII век, донесли два камъка от Голгота с издълбани йерусалимски кръстове, които останали в района. Камъните бил с височина около 1 метър. Камъкът в Горни Богров се превърнал в оброчен посветен на Св.Георги. Още един такъв камък посветен на  Св.Никола има край село Яна. Специалистите потвърждават, че особеният пясъчникът на камъните не е характерен за региона и по състав е възможно да бъде от Йерусалим.

Когато през Руско-турската освободителна война ген. Гурко разбива турските сили при Горни Богров на 23 декември (4 януари) 1878 г. и влиза в град София, рубежът се е намирал на мястото където е оброчният камък. По този начин сегашният манастир е и един от Паметниците на Руско-Турската Освободителна война.

Около 1900г по инициатива на тогавашния кмет Цветко Стоянчов Дунев вградили оброка в олтара на новия манастирския храм. Пак по инициатива на кмета тогава е извършено и залесяването на манастирската гора.
Оброчният камък в манастир “Св.Вмч. Георги Победоносец” започнал да расте след вграждането му в олтара на храма и вече е с височина около 210см. Специалистите били учудени и че камъкът е силно наклонен напред, а не се е счупил, въпреки че е ронлив и крехък.
Хората вярват, че камъкът помага при различни заболявания и затова ходят в манастира да се докоснат до него, да се помолят и да потърсят изцеление. Отец Антим, който се грижи за обителта от 2001г, казва, че не камъкът, а Бог помага на хората и им дава тетрадка, в която описват своите истории. Когато поел енорията бабите от селото му казали „Камико расте”, а отец Антим не им повярвал. Впоследствие сам измерил на няколко пъти оброка и установил, че действително расте.
Зад манастирския храм, с дерения и труд на хората от селото и някак си от само себе си е изграден и параклис „Св.Архидякон Стефан”.

Освен с тайнствения камък манастирът се слави и с аязмото си. През 2004 г. тук временно пребивава послушницата Сийка. Тя получила съновидение от самата Богородица, че в дворът на манастира има лечебна вода, и дори посочила точното място. "Малко не вярвах на сестра Сийка – казва отец Антим - но повиках мой познат научен работник, геофизик. Дойде с уреда си и на същото място, което бе посочила тя, и той потвърди, че би следвало да има вода". С помощта на ентусиасти от село Горни Богров начело с Божидар Костадинов, който докарва сонда, на 6 метра избликва вода със странен горчиво-солен вкус. Водата е занесена за анализ и се оказва, че е силно минерализирана - сякаш е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море. Сега аязмото е каптирано със спонсорството на Божидар Костадинов и представлява красива чешма с елекропомпа, пазена от два каменни лъва. Водата помага за бъбречни проблеми, при кожни проблеми, има антисептични свойства. Трябва да се пие в малки количества, като лекарство.

Отец Антим се радва на все по-нарастващата известност на обителта и съжалява, че още няма достатъчно сили и средства да я превърне в място, в която хората да търсят не само физическо изцеление, но душевен път към Бога. И гощава отбилите се странници с вкусен мед от манастирските кошери сред кудкудякането на разхождащите се в манастирския двор кокошки и токачки.