Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил”
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище:
  • в околностите на с. Кокаляне
  • GPS: N 42.550608 E 23.426294
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: XI век
  • Ориентировачна надморска височина: 880 м.
  • Вид достъп: Пешеходен, автомобилен - лош черен път
  • Паркинг: При Дяволският мост, пред манастира
 
 

Sofia Little Mount AthosGeocachingHristianskite mesta na vyarataArhangel MihailKокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ е разположен в източните гънки на Плана планина, на около 4 километра южно от село Кокаляне и около 8 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338м).
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Архангел Михаил.

Манастирът е основан през XI век, по време на управлението на цар Самуил. Според преданията при един лов в Плана планина около деня на Св. Архангел Михаил, цар Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
Кокалянския манастир “Св. Архангел Михаил” заедно с крепостта Кокалянски Урвич, крепостният храм “Св. Пророк Илия” и Панчаревският манастир “Св. Николай Летни”, образували “Урвичкия крепостно-манастирски комплекс”, а манастирът e част от Софийска (Мала) Света гора.

Кокалянският манастир е унищожаван и разграбван няколко пъти по време на турското робство.
През Възраждането манастирът е бил значим книжовен център. В него са се съхранявали много ценни предмети, които днес се намират в Църковно-историческия музей.
Сред тях са малка сребърна кратунка за вода, за която се предполага, че е от XIV век. За нея се говори че е подарена на обителта от Цар Ясен (Йоан Асен -> Ясен, по малкия брат на Иван Шишман).
В манастира имало и много ценни книги, някои от които са се запазили и се използват и до наши дни. Кокалянското евангелие от 1579г е един от седемте известни ръкописа на сръбския копист, калиграф и орнаментатор Йоан Кратовски. По това време между София и Кратово са се поддържали богати и всестранни връзки. Той подготвил няколко много богато украсени ръкописи за софийските църкви и църковни първенци. Кокалянското евангелие се характеризира с някои специфични нюанси на цветовите гами и структурата на изобразените фигури на евангелистите.
В Кокалянския манастир е намерен и Урвичкият сборник, съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски), както и 26 листа изпълнени с дарителски записки от XVI, XVII и XVII век. При анализиране на записите от сборника се вижда че дарителите от село Панчарево записвали селото под различни имена: Панчар, Паничар, Панчарево. Вижда се че към 1738г панчаревци доста активно са посещавали и дарявали Кокалянския манастир, което потвърждава предположението че по това време Урвичкият крепостен храм “Св. Пророк Илия” вече е била неизползваем.

Документално съществуването на Кокалянския манастир е записано и към 1645г. Тогава манастирът се състоял от малък храм и две малки стаи, а игумен бил поп Стойне. При един опит за обир турците заклали брат му, който бил магер, защото не знаел или не искал да им каже къде е скрит игуменът. Запустял след разбойнически нападения към средата на XVII век, манастирът започнал да се възстановява едва след повече от 100 години. През 1858г Йеромонах Хрисант възобновява манастира и става негов игумен. След като и той бил убит през 1868г от турците е погребан до входната врата на манастирския двор, а игумен станал отец Харалампий от Самоков.

Сегашният каменен храм в средата на двора е построен през 1896г. От старият е останал само един каменен надпис. Новият храм представлява сравнително голяма еднокорабна, едноапсидна сграда без купол. Стенопосите са на Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа. Камбанарията е построена през 2000г. Има и два параклиса „Успение Богородично” и „Св. Иван Рилски”, магерница, жилищни и стопански сгради. Целият комплекс е ограден с масивен двуметров зид.

Малко известен факт е, че игумен на манастира е бил и прочутият чудотворец Серафим Соболев, когато през 1936г. Кокалянският манастир е предоставен на избягали от Съветска Русия монаси (до 1953г). Тогавашните стопански сгради са строени със средства на руски белоемигранти. Манастирът е и една от крепостите на старостилците. След 9 септември 1944г Кокалянски манастир останал собственост на Руска църковна община в София. Владика Серафим се стараел руските монаси, населяващи манастира, да пазят древното благочестие и строго монашество. А когато българските архиереи отправили молба към владика Серафим в този манастир да служат и българи, които да се учат на истинско монашество и да станат приемници на тази традиция, той ги приел радушно.

Местната мълва разказва, че през 30-те години на миналия век Светата обител била прокълната. Йеромонах от манастира залюбил гимназистка. Младите стигат до извода, че за греховната им любов няма бъдеще и решават да се самоубият с отрова. И както в романите девойката умира, а йеромонахът се самоубива по-късно върху гроба й.

От 1965 до смъртта си през 2011г с кратко прекъсване (когато е игумен на Гложенски манастир) игумен на Кокалянски манастир е архимандрит Назарий (Терзиев), който е и духовен старец на множество духовници и миряни от цяла България и извън пределите й. Хората го помнят като благ, усмихнат, позитивен и мъдър старец, много видял и много препатил. Приживе кокалянският старец не си спестявал критиките към висшите духовници, когато те допускали слабости и грешки в духовното ръководство на хората. Заради това той си навличал гнева, но и уважението на мнозина от тях. Няколко пъти е имал възможност да стане епископ, но отказвал този сан, защото не искал да бъде надзираван от Синода.

През 1969 година Кокалянският манастир е обявен за паметник на културата. Манастирът има два храмови празника – на 8 ноември се чества денят на Свети Архангел Михаил, а на 15 август – денят на Света Богородица.

До манастира се достига по широка пътека с красиви панорамни гледки, започваща от Дяволски мост на пътя София-Самоков. Разстоянието от около 2 километра се изкачва за около 40-50 минути. Има и автомобилен черен път от село Железница, по който се достига до Кръстатия дъб и след това до манастира – общо около 8км. Този път е добър и за велосипеден преход.

В близост до манастира е скрит и Геокеш Kokalyane monastery (GC42WAM).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 08.11.2024
Крайна дата на събитието: 08.11.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил” - Възпоминание за Дядо Назарий



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2630
Регистрирани потребители: 364

Реклама