Храм “Св.Св. Петър и Павел” се намира в северното подножие на крепостта Царевец в Асенова махала на град Велико Търново и е част от обектите на Регионален исторически музей, и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".
Мястото е едно от християнските места на вярата, местата свързани със Свети първовърховен апостол Петър и местата свързани със Свети първовърховен апостол Павел.

Изграждането на храма се свързва с акта на пренасяне на мощите на Св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204г. Впоследствие около храма е формиран манастирски комплекс заедно със съседния храм "Св. Иван Рилски". Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария Унгарска (1221–1237г.), съпруга на цар Иван Асен II. След завладяването на столичния Търновград от турците през 1393г. манастирът известно време изпълнявал функцията на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416 – 1439г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а храм “Св.Св. Петър и Павел” – митрополитска катедра.

В архитектурно отношение храм “Св.Св. Петър и Павел” е представител на групата считана за преходна между т.нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполен храм. Той е едноапсидна кръстокуполна сграда с размери 14 / 7,20 м. и обширен притвор. Наосът и е разделен от два реда колони на три кораба. Към XVI - XVIII век храмът е разширен на юг и запад с обширна Г-образна галерия и малък параклис. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръста, са цилиндрични и се преливат в стените под тях. Тази конструкция осигурява възможност за най-добро разполагане на стенописците композиции. По същия начин бил решен и притворът. Галерия от юг и запад, завършва в източния си край със скевофилакий. Първоначално галерията е била с отворена аркада. В края на XVI век междуарковите пространства са зазидани.

По отношение на зографисването на храма са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII век. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.
Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV век. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – Св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената “Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.

От първия регистър върху южната стена е запазена композицията “Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете отделящи наоса от притвора са представени изображенията на най-почитания български светец Св. Иван Рилски, патроните на храма Св. Петър и Св. Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево и медалионни с изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на Св. Йосиф песнопевец и Св. Козма Творец е разположена сцената “Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681г.
Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI век. Върху северната и стена могат да бъдат видяни части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

Според преданието през ХІХ век при избиване на врата за олтара в зазидания параклис били открити книги от патриаршеската библиотека, заедно с една от реликвите на патриаршеския храм – черепа на Св. Михаил Воин от Потука. Тогавашният гръцки владика на Търново, доносника Иларион, изгорил книгите, а светите мощи продал. Самият Иларион бил погребан под купола на храма, но по-късно гробът му бил премахнат. В кладенеца до храма на 24 август 1848г. бил намерен удавен един друг владика-доносник – Атанасий, който бил погребан без опело в двора.

По време на катастрофалното земетресение през 1913г. храм “Св.Св. Петър и Павел” е силно повреден. Сградата е напълно реставрирана през 1981г. въз основа на оригинални фотоснимки и рисунки по проект на арх.Боян Кузупов. Изключително интересните стенописи и архитектурата я правят един от забележителните български средновековни паметници.
Храмът е обявена за народна старина през 1927г., Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964г. и художествен паметник на културата с национално значение през 1979г.

При разкопки в двора на храма са открити много богати погребения. Открит е и гроб на мъж, погребан с ритуал против вампирясване, тъй като върху гробната камера са положени въглени. Опалването на гроба с жарава е много характерно за такива обичаи. За първи път археолозите се натъкват на друг любопитен елемент, който също насочва към езически ритуали срещу вампирясване. Самият труп е прикован към земята с четири метални скоби, три от тях държат краката, а четвъртата е забита в сърдечната област. Гробът не може да бъде датиран с абсолютна точност, но според археолозите е отпреди VIII век. Съдейки по състоянието на зъбите на мъртвеца, които са добре запазени, той е бил на не повече от 35 години.

През 2010г. в каменен саркофаг в двора са препогребани костите открити при археологически разкопки в некропола на храма и в съседния храм "Св. Иван Рилски". Върху капака на саркофага е изписан текст в памет на 110-те боляри, вероломно избити по заповед на султан Баязид след падането на старата столица през 1393г., и на участниците в двете търновски въстания през 1598г. и 1686г.

Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел на 29 юни и на 30 юни