Паметник на Никола Пиколо
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.082251 E 25.641872
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1980г.
  • Ориентировачна надморска височина: 200 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици
 
 

Паметникът на Никола Пиколо е издигнат през 1980г. на около 100м от площад Велчова завера в ляво по посока крепостта Царевец в горния край на кръстената на него улица в град Велико Търново. Малко по-надолу по тази улица е родната му къща известна като къщата на сестра му Кокона Анастасия.

Никола Савов Хаджиилиев е роден през 1792г. в Търново в семейството на видния търговец хаджи Сава Илия. Учи в родния си град и в княжеската академия (лицей) „Свети Сава“ в Букурещ, ръководена от Константинос Вардалахос. Там заради дребния си ръст получава прозвището Piccolo („Малчо“).

През 1810 година Никола Пиколо е вече втори преподавател по френски език в академията, редом с французина Франсоа Лорансон. В Букурещ той превежда книгата на Жан-Жак Русо „Емил, или за възпитанието“ на гръцки (1811), но преводът му остава неотпечатан.
Вардалахос смята Пиколо за един от своите най-способни ученици и го взема със себе си на остров Хиос. Младият българин преподава френски в тамошната гръцка школа (1815-1818). През 1818 година е в Одеса, където прави новогръцки превод на „Филоктет“ от Софокъл и пише „Смъртта на Демостен“. Двете пиеси са играни с успех в гръцкия театър на града, а втората бива преведена по-късно на английски (1824). Одеската постановка на „Филоктет“ е първото в ново време представяне на древногръцка драма на гръцка сцена.

В Одеса Никола Пиколо се включва в тайната гръцка революционна организация Филики етерия (Дружество на приятелите) е тайна гръцка организация от началото на XIX век, чиято цел е да освободи Гърция от османска власт и да създаде независима гръцка държава.. Избухването на го заварва в Париж (1818-1821). Гръцката война за независимост (Гръцкото въстание) от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832г. по силата на който се одобрява създаването на независимо Кралство Гърция. Гърците са първият народ, за когото се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първият придобил своя независимост. В Париж Никола Пиколо пише в гръцки патриотичен дух поемата „Към лекаря Гларакис, завръщащ се в своето отечество Хиос“ (1820). По настояване на Адамандиос Кораис заминава за Лондон, за да търси подкрепа за въстаническата кауза. През 1822 година се установява на остров Идра с намерение да участва в политическия живот на нова Гърция. Впоследствие преподава философия в Йонийската академия на остров Корфу (1823-1824) и в тази връзка прави гръцки превод на Декартовото „Разсъждение за метода“ (1824).

След като завършва медицина в Болоня и Пиза (1829), работи като лекар в Париж (1829) и Букурещ (1829-1840). През 1829-1834 година е доверено лице на руския губернатор на Влахия граф Павел Кисельов. В 1839 година отпечатва на гръцки стихосбирката „Утехи”.

През 1840 година се преселва в Париж, където остава до края на живота си. Там продължава своята книжовна работа: издава произведения на старогръцката и византийската литература, прави преводи от френски, английски и немски на новогръцки и от старогръцки на френски. Създал си име на един от водещите парижки елинисти, той се движи в средите на видни френски интелектуалци като Шарл-Огюстен Сен Бьов, Пиер-Жан дьо Беранже, Стендал, Виктор Кузен, Франсоа Гизо.

В Париж Никола Пиколо работи и за българската кауза, като предоставя сведения за страната ни на пътешествениците Жером-Адолф Бланки и Сиприен Робер, а по време на Кримската война се застъпва за автономия на България.

Никола Пиколо умира на 16 март 1865 година. Пожелава да бъде погребан на Пер Лашез без църковно опело. Със завещанието си оставя значителната сума от 12 хиляди франка на училищата в Търново и 1500 франка на търновския храм „Успение Богородично“.

Дори и беглия поглед към живота на Никола Пиколо го представя като учен, филолог-елинист, публицист, лекар, общественик, просветител и революционер и му отрежда място на виден български възрожденец, допринесъл много за развитието на балканската култура през XIX век.

Източник: Иван Радев - История на българската литература през Възраждането. Велико Търново

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама