Римска колона „Марков камък” (Дикилиташ)
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище:
  • в околностите на с. Русаля
  • GPS: N 43.187438 E 25.436605
 
  • Ориентировачна надморска височина: 100 м.
  • Вид достъп: Пешеходен
  • Паркинг: Край пътя
 
 

Senatus Populusque RomanusРимската колона, известна като „Марков камък” (Дикилиташ или Стълбо), се намира на около 3,5км северно от село Мусина. Стълбът стърчи някак самотно сред орна нива на около 350м източно спрямо пътя от село Мусина към село Лесичери. Представлява каменен обелиск, сглобен от петнадесетина добре оформени масивни каменни блока, положени един върху друг и образуващи стройна колона. На по-малко от 100 метра южно от нея в нивата се забелязва могила, обрасла плътно с храсти.

Първото известно кратко описание на обелиска и околностите му е от Петко Р. Славейков.
През 1871г. те са изследвани от австрийският пътешественик Феликс Каниц, който му посвещава 2 страници и графично заснемане във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”. При огледа на района, Каниц описва и останките  на втори, разрушен стълб, чийто камъни били изпопадали на земята.  Около стълбовете намира в земята фрагменти от мраморни релефи и части от голяма монументална сграда. Според неговото изследване българите от околните села наричали обелиска „Стълбо”, а турците „Дикилиташ”. Пътешественикът оставя и първото нагледно свидетелство за състоянието му, като прави графична рисунка. Каниц приема погрешно, че обелиска е част от акведукта, захранвал с вода римския град Никополис ад Иструм от каптажа в Мусинската пещера.  
Тридесетина години по късно мястото е изследвано и от братята Карел и Херменгилд  Шкорпил. Те правят подробен оглед и измервания на обелиска и го документират с първата снимка.  И братя Шкорпил отнесят колоната към времето на римската империя по днешните български земи. Хипотетично го определят като част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките, по което време е построен и Никополис ад Иструм.
Братя Шкорпил, съхраняват и любопитна легендата на околното население за обелиска, наричан още и „Марков камък”, която го свързва и с Никополис ад Иструм:

Двама юнаци, от които единият Дели Марко, се били влюбили в една мома, която живеела в стария град (Никополис ад Иструм). Момата обичала повече другия юнак. Като не могла обаче да откаже явно на Марко, предложила двамата да се състезават в строителство и който пръв свърши отредената му  работата, на него ще стане жена.
Дели Марко имал да построи двата стълба, а втория юнак– водопроводът за града, тръгващ от Мусинска пещера и една воденица. Почнали работа двамата юнаци, но Дели Марко се оказал по чевръст, одялал камъните и започнал да ги качва един върху друг, като ги връзвал с един косъм изскубнат от главата му и ги издърпвал нагоре като с въже. Вторият юнак имал да извърши още много работа. Момата разбрала че любимецът и няма да сполучи и прибягнала към измама.
Отишла при Марко и му казала:
- Виждам, че вече си победил, защото имаш още малко нещо да свършиш, а на притивника ти му остава още много работа. Ела при мен та си почини.
Умореният Марко полегнал в скута й, и заспал. В това време противникът му довършил работата си и когато пуснал водата през водопровода, момата си тръгнала. Дели Марко се събудил и видял, че е победен с измама. В яда си той събул ботуша си, заметнал го силно, ударил и съборил единият стълб. Хвърленият ботуш отскочил и паднал чак във Влашко.

Подробно проучване на терена около обелиска е проведено през 90-те години и от Регионален исторически музей, град Велико Търново.
Археолозите действително намират части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгона Медуза. Изваждат парчета от база и йонийски капител. Най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на Тракийския конник. Намерените находки са екпонирани в Регионален археологически музей.

Като сглобява и разчита фрагменти от посветителен надпис намерен на място, археологът Иван Църов стига до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс– семеен мавзолей на римският аристократ Квинт Юлии.
Част от надписа гласи: "Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си.".
Титулярът на надписа, живял през ІІ век от н.е., е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкия Никополис ад Иструм. Там са лежали неговите останките и тези на семейството му.
Д-р. Църов смята, че мавзолея постепенно се е превърнал в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец, а двата високи стълба са маркирали свещеното място. Убедителни аналогии с подобни обелиски има в Северна Африка.
Според приблизителна аналогична реконструкция на хероона, направена от д-р Църов, мавзолеят е бил построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на Тракийския бог конник. Той може да е представен в обичайната иконография, но не е изключено в незапазеното му лице да са били отразени портретни черти за обожествения Квинт Юлий. Много е вероятно във вътрешността да е имало негова статуя в цял ръст, за което свидетелства откритият при разкопките фрагмент от релефно изображение на човешки гръб.
Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV век. Тогава е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини от новата християнска религия или при зачестилите варварски нашествия. Сега само самотният стълб е останал, за да напомня за величието на Римската империя.

SPQR - Всички обекти от римско време в Странник

Всички обекти от римско време на карта

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2628
Регистрирани потребители: 364

Реклама