Легенди за основаването на Търново и Царевец
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • в околностите на гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.082606 E 25.650318
 
  • Ориентировачна надморска височина: 200 м.
 
 

Няколко продължаващи една от друга легенди (Легенди за Търновското царство) свързват по интересен начин сегашната крепост Царевец в град Велико Търново с древния римски град Никополис ад Иструм край село Никюп.

Богат и строг бил един от първите управители на младия римски град Никополис ад Иструм. Част от богатството му било и голямо стадо свини, гледани от стар и верен слуга, който дълги години се грижел за стадото честно и усърдно. Но се случило така, че вече възрастния човек се разболял няколко дена преди поредния Празник на слънцето. Поради тази причина изпратил сина си да пасе стадото.
Взел младият момък тоягата, торбата с храна и любимата си свирка и подкарал стадото към тучните поляни и дъбови гори на юг. Когато стигнал, пуснал свинете да пасат и да събират жълъди, а самият той седнал на сянка и засвирил любимите си мелодии. По едно време му се сторило, че някой го вика от гората. Момъкът се запътил към гласа в дълбоката гора и се озовал сред красиви девойки, дошли от града на разходка. Помолили го те да им посвири, за да потанцуват. Очарован, момъкът не се противил много, седнал на един камък и занареждал мелодия след мелодия. А девойките се развеселили и разиграли, та цялата гора ехтяла от песните и смеха им.

Привечер момите тръгнали към града, а младия свинар намерил стадото и го подкарал към къщи. Разтревожен от закъснението му, бащата мислел, че неопитният младеж е загубил някоя свиня. Преброили ги и опасенията му се потвърдили – една свиня липсвала. Знаейки колко ще се разсърди господаря, младежът веднага се върнал да я търси. Наложило се да скита и да разпитва няколко дни, дори минал отвъд гората, където свирил на девойките. В последния ден преди Празника на слънцето стигнал до бреговете на голяма река сред високи хълмове с безмълвни скали. Там в един трънак лежала свинята, а край бозките й били сгушени шест хубави, розови прасенца. Вдигнал момъкът свинята и прасенцата и забързал обратно.

Междувременно господарят в Никополис ад Иструм проверил стадото и открил, че едната свиня, за която знаел, че предстои да роди липсва. Ядосал се много и упрекнал стария си слуга, че със сина си искат да го окрадат. После наредил на слугите си да завлекат възрастния човек на градския площад и да го наложат с камшика по време на празника за назидание на всички.
Наказанието тъкмо щяло да започне, когато се появил сина на стареца, карайки пред себе си свинята с прасенцата. Старият свинар бил пощаден, а момъкът признал вината си и разказал къде е намерил свинята. Разказал, че стигнал до приказно място: около хълмовете се извива като змия река, от двете й страни се издигат високи скали, като че назъбени кули, а върху тях тучни поляни със сочна трева. На едната височина се влиза само през едно тясно скално място- толкова тясно, че с трън може да се загради.

Отишъл управителят със свитата си да види описаното място и останали омагьосани– било тъкмо място, където да се издигне укрепен град за чудо и приказ. Не след дълго градът на мястото, където сега е Царевец оживял. А заради това, че с един трън може да се укрепи, го нарекли Трънов.

Така още в римско време там се издигнали калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис ад Иструм.
Преданията продължават с историите, че когато варварите нахлули, обсадили и разрушили красивия град в равнината, римляните се настанили в калетата.
Под тях изградили големи подземия свързани с тунели. В галериите римляните пренесли съкровищата от красивия си град. Крепостите римляните укрепили и успели да задържат известно време. Когато се наложило да отстъпят и тях, те направили смъртоносни капани в галериите и ги намазали с отрова, а тайните входове маскирали. Входът към подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро и само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Водата се източвала от скрит механизъм и по стъпала се стигало друга галерия. От тук надолу имало няколко нива, като на всяко от тях, римляните складирали съкровища. В галериите дебнели много опасности и ако непосветен влезел никога не се връщал.

По-късно преданията се обогатили с историята, че от преди да има българска държава, на Царевец живеели великани. Те били огромни на ръст, с красиви, открити лица и обичали спокойствието и тишината. Затова се заселили по тия места. Великаните с един скок прескачали реката, която криволичела между хълмовете и без усилие се изкачвали по тях. Направили естествено укрепените хълмове непрестъпни с допълнителни високи стени.

Но една заран на височината от североизток се появили конници. На дългите им копия се развявали конски опашки. Те изглеждали величествено на слънчевия изгрев и дълго оглеждали хълмовете. Великаните ги забелязали и също ги наблюдавали, чудейки са какви са тези смелчаци, дръзнали посред бял дена да нарушат спокойствието им.
Конниците се оттеглили, но на другата сутрин се появили отново по долината на реката откъм Дервента. Начело им на вран кон, яздел снажен мъж с увиснали, черни мустаци, а бронята и шлемът му сияели на слънцето. Около него яздели копиеносци с конски опашки на копията. Великаните изпратили пратеник, който се държал много дръзко с предводителя. Поради това един от конниците го набучил на копието си и го хвърлил в реката.
Изумени от дързостта на нашествениците, великаните решили да ги унищожат и от хълма към тях полетели големи камъни. Смелите конници обаче се пръснали, обградили хълма от всички страни и яростно се хвърлили в атака. Те ловко избягвали ударите, нападали великаните поотделно и им нанасяли смъртоносни удари с копията и боздуганите си.
След цял ден лют бой, привечер хълмовете над сърдито шумящата река били осеяни с трупове и скали. Великаните обаче били победени, а на хълма се развявала конска опашка, привързана на дълго копие. Горели големи огньове, а около тях пришълците пеели странни песни, докато горели мъртвите според своя обичай.
На сутринта предводителят обходил хълмовете, после проводил бързи пратеници до своята столица Плиска, за да доведат най-добрите майстори, които да съградят крепост, храм и дворец за наместника на българския хан.
Предводителят бил ювиги хан Крум.
Така възникнал българският Търновград.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2458
Регистрирани потребители: 356

Реклама