Лобната скала е най-заострената северна част на хълма Царевец в град Велико Търново. Скалата е силно издадена като нос напред и под нея се е оформила дълбока пропаст. Лобната скала се счита за мястото, където са се извършвали публичните екзекуции.
От западната страна до Лобната скала е имало малка порта, без охранителна кула, през която по стъпаловидния скален венец по градени каменни стъпала се слизало до храм „Св.Св.Петър и Павел" и манастира около него. Тази порта се охранявала от бойниците и зъберите на околната крепостна стена.
В пределите на крепостта пред Лобната скала е имало манастир. Манастирският храм №21 към манастира е еднокорабен, с полуцилиндричен свод и тристенна абсида. Входът към него е в северната страна на наоса. От южната му страна има открита галерия.
На терасата при Лобната скала е открит оловен печат датиран към ХІІ век с диаметър 31мм и дебелина 3,2мм. със седемредов надпис: „Богородице помагай на севаст Георги Глава"

Приема се, че от Лобната скала през 1205г. е бил хвърлен латински император Балдуин Фландърски, след ослепяването му в Балдуиновата кула.

От Лобната скала през ранната пролет на 1300г., Светослав Тертер разпоредил да бъде хвърлен в пропастта и патриарх Йоаким ІIІ и двамата еврейски палачи, които получили подкуп от Теодор Комнин за да не изпълнят присъдата за ослепяването му. Присъдата над българския патриарх „заради предателство” била по повод, че се опълчил на Светослав Тертер за това, че при завръщането си от 14 годишно заложничество при татарският хан Ногай през есента на 1299г., заедно с татарска орда предвождана от сина на Ногай – Чака, имал намерение да положи короната на Асеневци на главата на татарина – мюсюлманин. Престолът все пак е зает от Светослав Тертер, който обаче признава своето васално положение спрямо хан Чака. Много скоро след това Светослав Тертер уредил еврейските палачи да удушат хан Чака и изпратил главата му на законния татарски хан Токту. Но патриарх Йоаким ІIІ вече бил в немилост.
Впрочем патриарх Йоаким ІIІ си имал стара дрязка с фамилията. Скоро след като бил ръкоположен за патриарх отказал да признае за законен втория брак на бащата на Светослав, Георги I Тертер (с Мария, сестрата на цар Иван Асен III) и му забранил достъпа до светите тайнства, като по поставил под църковно запрещение.
Българският православен патриарх се противопоставил енергично и на опитите на римокатолическият папа Николай IV да привлече Георги I Тертер към лоното на католицизма.
Както се забелязва и тук, по това време (както въобще през Второто българско царство), презряната длъжност на палача се изпълнявала масово от евреи.
Екзекуцията на българския патриарх е описана от Иван Вазов в романа „Светослав Тертер”, както и в поемата „Лобната скала”.

На Лобната скала е трябвало да бъде обезглавен и патриарх Евтимий от турските поробители.
Преданието разказва, че когато патриархът видял турските войски пред Търново и разбрал, че идва краят на царството, 3 дни и нощи писал книга за историята на България. След това тайно отишъл при майстор, леяр на камбани му дал указание да отлее такава камбана, която да пее като млада жетварка. Но при отливането да пусне и написаната българска история в разтопения метал.
Камбаната бързо била отлята и действително имала медния глас на жетварка. Била окачена на камбанарията и звъняла непрекъснато при падането на Търново. Когато турският предводител Сюлейман Челеби разпоредил разрушаване на камбанарията, непоклатимият патриарх Евтимий му заявил, че това не е краят за България, а проклятието за завоевателя, тъй като българите никога няма да се покорят, защото камбаната ще ги пази. Турците така и не успели да намерят камбаната останките на разрушената камбанария.
Оттогава всяка вечер, тихо и красиво се чувала жътварска песен и никой не разбрал от къде идва този меден глас. Неведнъж търсели жената, която пее, но никой не я намерил. И така до Освобождението на България.
Щом настъпила свободата камбаната замлъкнала. Старите хора казват, че жътварката все още пее макар и тихо и тайно бди над нас, макар и хората да са забравили за нея.
Когато Търново паднало на 17 юли 1393г., патриарх Евтимий останал като единствена опора на хората - успокоявал, насърчавал, благославял, страдал и плачел с всички българи. Той имал гражданската доблест и пастирската смелост да застане пред завоевателя и да измоли пощада за мирното население.
Скоро след това Сюлейман Челеби събрал и обезглавил 110-те първенци на града в храм „Св.Св.Петър и Павел". Тогава патриарх Евтимий се изправил отново пред него, за да го порицае за вероломната постъпка.
Заради повторната му дързост, турчинът разпоредил да обезглавят светият човек на Лобната скала. По пътя патриархът благославял хората, онемели от ужас, скръб и отчаяние. Но на дръвника станало чудо– издигнатата за удар ръка на палача се вцепенила, а турците потръпнали в суеверен страх. Поради това патриархът бил пощаден. Вероятно още две години останал в Търново в храм „Св.40 мъченици”, преди да бъде заточен в Бачковски манастир.

Източници:
Андреев, Лазаров, Павлов - Кой, кой е в Средновековна България
Божидар Димитров - Светослав Тертер, цар на българите (1300-1321)
Живка Радева - Легенди за Търновското царство