Пещера
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Русе
  • Община: Две могили
  • Селище:
  • в околностите на с. Пепелина
  • GPS: N 43.593281 E 25.959646
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1941
  • Ориентировачна надморска височина: 170 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: На обособено място над пещерата
 
 

GeocachingRusenski Lom Nature ParkПещера "Орлова чука" е археологически резерват над живописния каньон на река Черни Лом в Природен парк "Русенски лом". Намира се на 35 км южно от град Русе, между село Табачка и село Пепелина.
Пещерата е преоткрита през 1941 г. от овчаря Стоян Спасов. Той забелязал, че овцете му се струпват на едно място по пладне в горещината. Оказало се, че на това място има пукнатина в земята, от която вее хлад. Овчарят разместил няколко камъка и така се натъкнал на скритата до този момент природна забележителност.

Благоустрояването на пещерата започва 1959 г., когато по склона на пещерата се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен тунел за вход.
Името й е свързано със скалния венец, на който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли.

Пещера "Орлова чука" представлява много сложна система от пещерни тунели, големи и малки зали. Варовиците, сред които е разположена природната забележителност, са образувани от утаяване на черупките и скелетите на морски животни, обитавали топлото и плитко море, заливало преди четири милиона годино източната част на днешната Дунавска равнина. На много места в района вятъра и водата са изваяли интересни фигури, напомнящи огромни пчелни пити, наричани „вощини”, както и над сто други по-малки пещери.

Хоризонталното разположение на пещера „Орлова чука” и множеството скални образувания я правят една от най-достъпните за посещение и атрактивна за изучаване. Досега са проучени 13 км галерии, с обща денивелация 45 м, които я нареждат на второ място по дължина в България. Туристи обаче се допускат в много по-кратки отсечки, но и в тях впечатленията от причудливите форми, изваяни от водата в продължение на хилядолетия в над 40 галерии и просторни зали са незабравими. Дължината на осветения туристически маршрут е 870 м. Желателно е влизането в пещерата да става с водач не само заради безопастността на посетителите, но и заради възможността да им се представи в детайли богатството на този подземен свят.

Изкуственият вход на пещерата отвежда до първата пещерна зала, наричана до 1976 г. Големия вестибюл, който след изключително успешен концерт на Русенската филхармония по време на Мартенските музикални тържества, получил името Концертната зала. След това ежегодно в пещерата се изнасят концерти от различни състави. В Концертната зала, между два красиви сталактита във формата на завеси и драперии се откроява и Големия сталактон, висок 3.5 м и с диаметър 50 см . При почукване върху "Пеещия сталактон” пък се отронват звуци като от музикален инструмент.
Наблизо са и „Десетте каменни войници”, „Безлистната гора”, „Семейството”, „Трионът”, „Гейзерът”, „Ледникът”, „Водопадът”, „Грамадата”, „Стряхата”, „Вретеното”, „Умиращият лебед” .
На запад от Концертната зала се простира "Голямата галерия", която отвежда до Големия и Малкия извор. Каскадни синтрови езерца с кристално бистра вода приковават погледа. Поверие разказва, че който пие вода от тях ще сбъдне голямата си мечта. Сталагмитите край Изворите са изключително красиви в млечнобялото си оцветяване.
Следват „Сухото езеро”, „Самотния сталактон”, „Малката гора”, „Монасите”, „Еленчето”, „Близнаците”, „Кошерът”, „Раят”, „Дяволското огледало”, „Адам и Ева”.
На североизток от Концертната зала тръгва тесен, неосветен тунел, който отвежда до Малка пропаст. Благоустроената туристическа пътека минава край изваяната във варовика "Осморка", вляво от която, в посока изток-запад, се очертават два тунела. По-широкият тунел е известен с името Танцувалната зала. Тук пещерняците устройват подземни лагери по време на ескпедиции. Най-голямата зала в пещерата се нарича „ Големите сипеи”. Височината й е 30 м, а дължината около 70 м. Таванът на залата е забележителен с еворзионните кубета. Дъното е застлано с фин пясък и глина, оцветени на ивици с ръждиво обагрени прослойки. Те са внесени в пещерата чрез отворите на понори, които личат по най-високите части на тавана. На места по дъното на залата има скални блокове, срутени от тавана верояно по време на силни земетръси.
До "Големите сипеи" е разположена по-малката зала "Малките сипеи". На запад от главната галерия се отделя тунел, който завършва с малката, но красива "Космическа зала". Наблизо, при малката зала "Почивка", е оформен тунел, краят на който е богато украсен от калцитни кристали, наподобяващи пукнатини.
Северозападно от зала "Почивка" започва дълга безименна галерия, която първоначално има посока от югоизток на северозапад, а след това от югозапад на североизток. Накрая тунелът се превръща в труднопроходима теснина-лазейка, наречена "Булевард Руски".

Според местните легенди в един от коридорите на пещера "Орлова чука" легендарният хайдутин поп Мартин, си бил направил църква.

По информация от Регионален исторически музей, Русе, през 1961 г. тук са извършени археологически разкопки под ръководството на един от големите познавачи на българската праистория- Николай Джамбазов. Обект на проучване тогава е малка ниша до входа, за която е възможно да е била странична галерия от пещерата в дълбоката древност. Направен е сондаж с дълбочина 4,40 м, следствие на което са разкрити археологически свидетелства от няколко епохи, разположени в шест различни по състав културни напластявания. Благодарение на това става известно, че първото заселване на човека в пещерата става в средата на старокаменната епоха (Среден палеолит, 200 000 – 40 000 г. пр. Хр.). Тя е използвана с известни прекъсвания като удобно място за малко поселение чак до ранножелязната епоха.
Първите четири пласта са отнесени към старокаменната епоха. В тях са намерени няколко фрагментирани и цели кремъчни сечива, които са характерни за средния палеолит и имат различно предназначение. Една част от тях са двустранно обработени листовидни острия, изработени от удължени кремъчни късове със сив цвят. По върховете, както и на противоположните им краища, има допълнително нанесен ретуш, като основата е заоблена и стеснена. Вероятно тези артефакти са пригодени за прикрепване към дръжка и става въпрос за върхове на копия. Това са едни от малкото открити досега двустранно обработени кремъчни върхове от Североизточна България, които са отнесени към мустиеро-левалузките културни групи с листовидна форма. Друга част от артефактите представляват кремъчни стъргалки, предимно с неправилна форма и изработени от жълт кремък. Ретушът е предимно върху по-широката и изтънена страна откъм лицавата плоскост. Първичната и вторичната обработка на суровината, както и на отломъците, е извършвана на място.
Освен кремъчните артефакти в нишата до входа на пещера "Орлова чука" са открити и останки от пещерна мечка (Ursus spelaeus)- два черепа, мандибула, пет ходилни кости и гръбначни прешлени, наредени в анатомичен порядък. Костите са намерени на дълбочина 0,54 м. В непосредствена близост до тях са открити и горепосочените кремъчни изделия. Във връзка с тази ситуация проучвателят Н. Джамбазов изказва хипотезата, че тук се касае за извършена през дълбоката древност някаква култова церемония. Това според него е така, защото религиозните обреди през старокаменната епоха са били свързани най-често с успешен лов. Мечките са били убивани през определени сезони, по всяка вероятност при настъпване на късна есен, когато се прибират в леговището си. През палеолита пещерната мечка е била важен обект на лов за набавяне на храна. В края на последния ледников период (плеистоцен, 14 000 – 10 000 г. пр. Хр.), тя изчезва от пределите на Европа.
Четвъртият пласт е определен като хиатусен, липсват културни останки. Тук плеистоценовите отложения са примесени с едър остроръбест варовит чакъл, паднал от стените и свода. Пространството между отломъците е запълнено със светложълта глина. Ситуацията е показател за временното прекъсване на живота в пещерата до каменно-медната епоха (халколит). Материални останки от новокаменната епоха по време на разкопките през 1961 г. не са регистрирани.
Петият културен пласт от пещера Орлова чука принадлежи към каменно-медната епоха (халколит, 5 000 – 4 200 г. пр. Хр.) и е с дебелина 10 см. Открити са малко на брой фрагменти от керамични съдове, както и кости от домашни и диви животни. По някои от парчетата керамика се наблюдават следи от графитен орнамент. Тези обстоятелства показват, че човешкото присъствие в пещерата през халколита е било доста кратко. Ако се допусне, че за една година средно се образува по 1 см културни напластявания, то следва, че нишата до пещерата през халколита е била обитавана около 10 години. Графитната украса по керамиката, както и нейните форми подсказват, че това по всяка вероятност се е случило в края на каменно-медната епоха. По това време, резултат от комплексни фактори, рязко се увеличава населението на Балканския полуостров, т.нар. демографски взрив. Следствие на това е разселването на групи хора от халколитните селища към нови обиталища, предлагащи благоприятни условия за живеене, в това число и някои пещери.
Последният най-горен културен пласт съдържа незначителен брой фрагменти от керамични съдове със сивочерен цвят, което е показател за поселение тук и през желязната епоха. Напластяванията са с дебелина около 8-12 см, което също подсказва за краткотрайност на живота в пещерата по времето на траките (Първо хилядолетие пр. Хр.).
Други археологически разкопки в пещерата, поради което има сравнително бегла представа за миналия начин на живот и културните процеси тук. През 2004 при оглед на първото помещение след входа на пещерата е намерена една кремъчна пластина- вероятно използвана в древността за нож или стъргалка, кости от животни в профилите на един от изкопите в пещерата, дело на пещерняци. В нишата от дясно на входа са намерени няколко парчета сива керамика от ранножелязната епоха. Липсата обаче на археологически контекст за тези предмети не позволява те да обогатят познанията за цялостната стратиграфия на археологическия обект.

В наши дни пещерата се обитава от няколко вида прилепи в многохилядни колонии. Различните фази на техния скрит от човешкия поглед живот могат да се проследят в изградения над пещерата посетителски център.

В района на пещерата са скрити няколко геокеша:
- Геокеш "Orlova Chuka" Cave (GC318ZJ);
- Геокеш Orlova chuka cave #2 (GC22JMK);
- Геокеш Orlova chuka cave #1 (GC22A6D).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
 

Природа

Култура

Спорт

Развлечения

Работно време: часове, сезони: Пещера "Орлова чука" е официално отворена за посещение в периода 01 Април - 31 Октомври.

 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама