Неделишки манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София
  • Община: Драгоман
  • Селище:
  • в околностите на с. Дреатин
  • GPS: N 42.886811 E 22.796545
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: X век
  • Ориентировачна надморска височина: 710 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, черен път
  • Паркинг: Край пътя
 
 

Hristianskite mesta na vyarataMestata posveteni na Seveti Atanasii AleksandriiskiМанастир „Свети Атанасий Александрийски” се намира в Средни дел на Завалска планина, в малка падина между високи възвишения, наречена от местното население “Змиенъц”. Разположен е между Бурелските села Дреатин, Неделище и Круша, на около 15 километра югозападно от град Драгоман. Мястото е едно от християнските места на вярата, както и едно от местата посветени на Свети Атанасий Александрийски. Най-близкото село е Дреатин- на около 1 км. югозападно от манастира. Малко преди селото, вдясно от пътя идващ от село Начево, към манастира се отбива черен път надолу.

Според преданията историята на обителта започва от времето на Първото българско царство през X век, по време на царуването Петър I, управлявал България от 927 г. до 969 г., втори син на цар Симеон Велики.
Преданието разказва, че при обиколката си в Бурела, цар Петър I, отседнал в Дреатинската стражница. Началникът на крепостта забелязал, че очите на царя са зачервени и му предложил лечение на място с водата от извора в един от околните долове. Царят почувствал облекчение още след първите промивки и останал цяла седмица да се лекува и да ловува в околните гори от Бурелската котловина. Компания му правели управителят на Средецка област- комит Никола (баща на бъдещия цар Самуил) и младият войвода Кракра Пернишки. След седмица цар Петър I се почувствал напълно здрав и от благодарност оставил пари и наредил да се организира построяването на четири манастира, като с крепостен акт и царски печат били посочени и границите на земите им. Царят заповядал за построяването им да се използва труда на сръбските военопленници, заселени тук от баща му цар Симеон Велики след войната със сърбите. А след построяването на манастирите военопленниците да бъдат освободени и изпратени в Сърбия.

От построените манастири до наши дни е оцелял само манастир „Свети Атанасий Александрийски” край лековития извор, излекувал очите на царя. Под него постепенно се създало приманастирско поселище, именувано Манастирци.

След разбиването на войските на цар Самуил от Василий II Българоубиец при Ключ през 1014 г., по хълма Свети Никола над манастира били настанени част от местните ослепени войници. Те слизали до манастирското аязмо да търсят облекчение за раните си. Пътеката била маркирана с желязна верига и плетени конопени въжета, от които е останало името на местността- Синджирница.

През Византийското владичество и кръстоносните походи, манастирът не бил засегнат. По време на кръстоносните походи в района бил базиран отрядът на граф Борел (вероятно Одо I Борел, херцог на Бургундия, през кръстоносния поход от 1101 г.). От там останалато и името на долината- Бурел. Рицарите се женели за местни девойки, а последните се гордеели, че ставали „латинки”.
През Второто българско царство също е фунционирал добре и е бил богат.

В началото на османското заробване станал първият погром над манастира. Било пролет. По заповед на паша Ягурели, в региона били разрушени много манастири и храмове. Началникът на пристигналия табор турски войници, заповядал на селяните да бъде приготвена храна за войниците му, и до вечерта храмът да бъде разрушен. Войниците пили от манастирската люта ракия и бързо заспали край огньовете. През това време селяните разрушили храма, но подредили дяланите камъни край манастирския дол и ги покрили със сено и шума. Красиво резбованата олтарна врата, иконите от иконостаса и камбаната скрили в манастирската гора. На сутринта турските войници подпалили останалите манастирски сгради и си тръгнали. Селяните ги изчакали да превалят хълма Свети Никола към съседния дол и загасили пожарите в опит да спасят, каквото е останало. До края на годината манастирските сгради без храма били възстановени. А красиво резбованата олтарна врата, иконите и камбаната опаковали и скрили на тавана на магерницата.

В манастир „Свети Атанасий Александрийски” се е отбивал на почивка и лечение и Отец Паисий Хилендарски. Предполага се, че по това време е извършен и препис на неговата История Славяноболгарская, но той не е достигнал до наши дни.

През кърджалийското смутно време бил извършен вторият погром над манастира. Кърджалийският главатар Кара Фейзли поискал голям откуп от игумена на манастира и околните села, за да го пощади от опожаряване. Били събрани доста пари, но за малко не достигали. Разгневеният Кара Фейзли наредил да бъдат изхвърлени и изгорени всички манастирски книги и да бъде подпален и манастира. В опит да спаси манастира игуменът със сълзи на очи добавил към откупа и красивият сребърен кръст от шията си, който бил скрит под расото.
Същата година се разболял тежко синът на Кара Фейзли, но монасите от манастир „Свети Архангел” край град Трън го излекували. Тогава Кара Фейзли лично пристигнал в манастир „Свети Атанасий Александрийски”, върнал на игумена сребърният му кръст и разрешил отново да се извършват служби в манастира.

През 1811 г. регионът бил покосен от първият чумен мор в Бурела. След него селяните от Манастирци се разселили в околните махали, дали начало на сегашните села Дреатин, Неделище и Круша.

През 30-те години на XIX век, по-будните и заможни бурелци като чорбаджи Стоян Манев от Горно село, чорбаджи Кала от село Габер и други, успели да получат разрешение (султански ферман) от 30-тия султан на Османската империя Махмуд II (управлявал от 1808 до 1839 г.) за построяване на нов храм към манастира.
Чорбаджиите Кала и Стоян отделили свои лични средства, събирали се пари и от Бурелци и бързо била събрана солидна сума. Потърсили чак в град Пирот архитект, който да проектира и ръководи строежа. По препоръка през пролетта на 1832 г. се свързали с архитект- мюсюлманин на име Али, които строял и джамии и църкви. До пазарлък не се стигнало- Али не пожелал пари за работата си. След седмица пристигнал на място, огледал терена, направил необходимите замервания и дал указания след още седмица на място да има материали за градежа.
Стоян довел от радомирското село Пещера дюлгери, а синът му Георги довел от Трънско зидари. С каменоделците от кариерата при село Врабча се договорили да подготвят дялани камъни за стените. И доставките започнли с конски и магарешки самари. С волски коли била докарвана вар от село Несла. Дърводелците подготвяли дървен материал от манастирската гора. Игуменът и монасите подготвяли изхранването и настаняването на строителите.

Така на Гергьовден 1832 г. след празничното богослужение се стигнало до полагането на първия камък на сегашния манастирски храм от архитект Али. Ханджията Стоян разлял червено вино върху основите, а чорбаджи Кала произнесъл слово. След това празникът и събитието били отбелязани с обща трапеза и веселба до вечерта.
Градежът на храма започнал с наетите майстори и с активното участие на селяните от околните махали. Архитект Али идвал от град Пирот всяка седмица (около 36 километра) да наглежда и ръководи работата. Пещерските майстори издълбали годината 1832 на каменна плоча и я вградили в манастирската чешма.

По време на вторият чумен мор в Бурела през 1836/37 г. строежът бил преустановен за няколко години. Всички майстори си заминали по родните села. Койчо, синът на главния майстор, си тръгнал последен за да се сбогува с любимата си Кунка от село Манастирци. На раздяла тя му подарила сърмено коланче с хубави пафти. Последствията от чумния мор били трагични- не оцелели нито Кунка, нито семейството й.

След 1840 г. строителството било възобновено. На мястото на умрелите застанали други хора и градежът отново потръгнал с ведрите песни на майсторите и свирнята на гусларят Койчо. Към 1846 г. строителството вече привършило. От тухларниците при град Пирот докарали керемиди за покрива и тухли за подовата настилка. До есента сградата била измазана отвътре.
Релефната външна украса на храма, главният майстор възложил на сина си Койчо. До южната врата той поставил: от ляво релеф на Свети Георги (Гергьовден- началото на строежа), а от дясно релеф на Свети Димитър (Димитровден- краят на строежа). Камък с релеф на пафтите от коланчето на Кунка поставил точно над входната врата. Около тях има и няколко камъка с възпоминателни надписи. Други релефи били с мотиви от небесни светила, ангелчета, растителни, овално оформени ъгли. А в дясно над западната врата, каменоделците вградили камък с надпис Врапча и с увековечени имената на майсторите. В новият иконостас била вградена старата олтарна врата запазена на тавана на магерницата, а в камбанарията до младия дъб поставили старата манастирска камбана.

Сградата е с размери 18,20 х 6,80 м. и е еднокорабна, безкуполна, триконхална, с полуцилиндричен свод. Изградена е от дебели стени с масивна каменна зидария на варов разтвор. Прозорчетата са тесни като амбразури, а масивни врати се залостват здраво отвътре с дебели дървени греди. Храмът се състои от просторен и висок наос и малко предверие. Във вътрешното пространство, по-високо на запад от нивото на същинския наос, е оформен пронаос, изпълняващ ролята на „женско отделение” в периода на Възраждането. На запад пред храма има масивен открит притвор (нартика).

Освещаването на храма станало на празника на манастира Атанасовден, който е празник и на Бурела.
Празничният Атанасовден бил слънчев и топъл. В целия двор на огньовете се готвели курбани и се печали шилета. За архитект Али бил заделен един манастирски овен.
Архитект Али бил бивше момче от Бурела на име Анчо. Турците го взели по закона за кръвния данък и го отвели в град Пирот за еничарин, където го направили и мюсюлманин. Но след разтурянето на еничарския корпус през 1826 г. от такива вече нямало нужда и той бил продаден на една рано овдовяла кадъна, която го отгледала и довършила образованието му като свое дете. По-късно го изпратила във Франция да учи архитектура, от където си довел и жена французойка. Така архитект Али се специализирал по строежа на храмове и бързо се замогнал. Но имали проблем с децата- всичките им деца умирали след раждането. Бил посъветван да построи християнски храм, за да има здрави деца. Архитект Али не забравил произхода си и с радост се заел с построяването на манастирския храм безплатно- вече бил достатъчно богат. Но след това му се родили живи и здрави деца.

След освещаване на храма чорбаджи Кала направил отчет на вложените парични средства и благодарил на всички участници за това патриотично дело. След това, както си ми е реда, денят продължил с празничните трапези и веселба до късно през нощта.

Няколко години по-късно Рада Джуров от село Табан създал килийно училище в манастира. Той бил учител до 1852 г. Пръв ученик бил Величко Андреев от село Бахалин. През 1853 г. учител бил Мануил Антов от село Круша, а през 1854/55 г. учител бил Георги Стоянов от Горно село, син на ханджията Стоян. После бил и свещеник в селото си. А първият ученик Величко Андреев бил учител в същото училище от 1856 до 1858 г. От 1872 г. учител бил игуменът на манастира- Станоя от село Бахалин. Така манастирът станал и духовен център на Бурела. След Освобождението към манастира било създадено и четири класно училище, което просъществувало до 50-те години на XX век.

След Освобождението, заедно с преминаващите турски бежанци, през манастира отново минал с кервана и семейството си и вече старият архитект Али. Пренощувал в манастира и преди да отпътува за град Кюстендил оставил на игумена голяма кесия с жълтици за изографисването му.

На Гергьовден през пролетта на 1879 г., за празника заедно с много миряни, пристигнало и семейството на Симеон Първанов от село Цацаровци. С тях бил и големият им син Гига Симеонов, който завършил Самоковската живописна школа. След като огледал гладко измазаните, бели стени на храма, Гига предложил на игумен Пахомий да се заеме с изографисването му. Въпреки младостта и неопитността му, игуменът се съгласил, тъй като получил и препоръки от някои от учителите му, а и предложената цена била добра. Скелето за зографисването било направено така, че да не пречи на църковните ритуали.
По време на работата на Гига помагал и по-малкия му брат.
Зографисването било завършено през 1881 г., а игуменът и монасите останали много доволни. Доволен от видяното останал и вуйчото на Гига, който също бил зограф. Игумен Пахомий му заплатил повече от договорената сума- колкото архитект Али бил определил за това.
В нишата над западния вход е изобразен патронът на манастира Свети Атанасий Александрийски и сцените "Грехопадението" и "Изгонването от рая". Отляво на входната врата е изобразен Свети Архангел Гавраил, а отдясно е Свети Архангел Михаил. Над тях са изобразени изгонването на Адам и Ева от Рая и епизоди от "Митарствата на душата". На западната стена на притвора е изобразена сцена от „Страшния съд”, а на върха на свода в голям медальон е изобразен Свети Йоан Кръстител, с кръгов дарителски надпис: „Ктитор Тона Тошев от село Габер Тошо Стоянка 1880".
Въпреки, че създадените изображения нямат особено голяма художествена стойност, те имат своята морална ценност и носят духовния заряд на епохата, през която са били създадени.

До 1884 г. в село Неделище била създадена общинска аминистрация, а манастирът бил регистриран като Неделишки манастир „Свети Атанасий Александрийски”.

Източник: Вергил Андреев, Димитрина Андреева- Бурелци

Монах в манастира е имало до 1959 г., след което манастира попада в граничната зона, в непосредствена близост до кльона на границата с Югославия. След кончината на последния монах с манастира се разпореждат хора отглеждащи домашни животни и сградите в т.ч. и храма са се използвали и за обори.
Въпреки че от 1971 г. манастирът е обявен за Паметник на културата, след 90-те години на XX век е изоставен и всичко е обрасло.

През 2012 г. по инициатива на община Драгоман е изготвен проект за цялостна реставрация на манастира от екип: NAB Architects, Л. Банкова, арх. Б. Хараланова, доц. Прашкова, арх. Хр. Стоянова. Изпълнението на проекта е започнало през 2013 г. Странник видя, че към пролетта на 2014 г. са предприети опити за съживяването му.
По проект са предвидени ремонт на храма и възстановяване на стенописите, възстанивяване на манастирската чешма, изграждане на една двуетажна стопанска постройка за монаси в същия архитектурен вид като старата, както и вертикална планировка на околното пространство.

 
  • Интернет: Не
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Календар

Начална дата на събитието: 18.01.2024
Крайна дата на събитието: 18.01.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2628
Регистрирани потребители: 364

Реклама