Със сигурност мнозина ще нарекат "Северозападен романь" “скандален” и вероятно ще се обосноват по различни начини: “езикът му е циничен”, “обявява война на книжовната реч”, “прекалено е вулгарен”, “разделя Северозападна България от останалата част на страната”... 
Но "Северозападен романь" просто е истински, с всичката болка и всичкото щастие на този красив край. Книгата отразява реалният живот извън няколкото големи града в България.

Със специфичния си северозападен изказ, романът грабва още в началото:

"Коги Братан улете у хоремаго като манарче у тенеке с меко сиренье, слънцето беше йоще на два остеня нади врълото зади егреко на Ефрем Беснио, къде живееше най на запад у селото. Въпреки че беше средата на следобедо, ниското, широко като балдърете на Марикя от долната маала помещение, се пръскаше по шевовете. Некой ше каа „било е празник”. Празник – на Муко мъдата! Нема нищо такова...
Истината е съвсем друга и секи, кой познава Северозападо поне толко, колко оня урапяк Евгени Минчев познава женското тело, я знаа. У тоа беден, отруден, изнурен, забраен и от Гявола край се пие за стра от дзаран до дзаран.
И поради таа причина една селска кръчма нема кък да не е най-посещаваното помещенее у селото. От друга стрън, заради беднус мое и да не е плъна до капаците, ама се народ сбира, ич да не е."

Да, “Северозападен романь” определено е четиво, способно да разбуни духовете... Но клишета като “скандален” и “различен от всичко, написано у нас до сега” са твърде недостатъчни, за да го опишат.

Книгата печели читателите не само със своя нетрадиционен изказ, но и с несравнимия северозападен хумор. Това определено не е четиво за пуритани и моралисти- ако сте сред тях, твърде вероятно е пиперливите шеги да не са по вкуса ви.
Ако не се числите в горната графа обаче, имайте предвид, че това не е също и четиво за градския транспорт- в никакъв случай няма да успеете да сдържите смеха си при много от колоритните криволици на сюжетната линия.Не оставайте обаче с впечатление, че говорим просто за една смешна книга.

Зад забавните случки авторът разкрива картината на забравения и изоставен от държавата северозападен край, а между редовете се четат не една и две аналогии с настоящата реалност.

Има и увлекателна любовна история, разбира се. Закъде без нея... С не по-малко колоритни текстове:

"Сестрата на Братан, Юбица, беше точилка та дрънка. Кък се вика, толко блага, че да ти се припие от пиченцето й водица. Кък ви каам, убава та дрънка. Но едни чръни коси, се едно нощеска, коги е толко тевно, че и у гъзо да ти бръкнат с колец за домати, нема да разбереш к’во баш е станало. Длъги до дирнико и къдрави като влъната на дрът пръч покрай мъдуряцете. Очите й беа зелени де че ли са изскубани от жабурняко у блатото до ТКЗС-то, а физиономията й беше тесна и некак заоблена, ‘се едно ше рекламира нек’ъв ексфолиант. Верно ви ка’ам."

За незапознатите със северозападната реч, в края на книгата има два жокера: речник на думите и такъв на изразите.

За "да осъзнааш с празнята си глава, че, като ги погледнеш отстрана, работите ти не са ча по толко зле, да го еба.
И че не требе да се буцинявчиш, се едно си станал с гъзо нагоре.
И че на тва, дека го имаш, нищо му нема и ти не требе да ламтош за йоще, що у гробищата горе, на ветровитио баир, нищо нема да отнесеш ...
Жив и здрав да си, да се разбирате у вазе и да дишаш леко, па на другото му го фукни на полусъединител между капацете ..."

В разпространение вече е и продължението на романа - "Автономията????"

Книгите можете да получите, заедно с автограф и директно от нейния автор, чрез посочените по-долу контакти.

Ако книгата ви е харесала, можете да харесате и нейната фен-страница във Фейсбук. 

Стоян Николов- Торлака е автор на безкомпромисни публицистични текстове. Писал е за в. „Сега“, OffNews и други, а в момента има неделна коментарна рубрика в Биволъ.бг. „Северозападен романь“ е неговата първа публикувана книга, която успя да се превърне в едно от най-търсените заглавия през изминалата година.