Най-апетитната и уникална, като вкуса на експоната си – това е лаконичното определение на постоянната експозиция „Горнооряховски суджук” в Историческия музей в град Горна Оряховица.
Открита през 2015 г. в бивше фондохранилище в двора на музея, тя увековечава, слави и рекламира първия български кулинарен продукт вписан през 2011 г. в Европейския журнал за защита на географските указания и наименования – горнооряховският суджук.

„Този изкушаващ местен деликатес, наричан в миналото „сара” е известен по българските и европейски земи от векове и е свързан с поминъка на населението в този район. Предците на горнооряховчани са въртели оживена търговия със земеделска продукция, но и с добитък за угояване и продаване" – разказа за ВсеСтранници директора на музея Пламен Мадемов.

Разказвайки историята и еволюцията на производството на горнооряховския суджук - един от символите на град Горна Оряховица, експозицията показва архивни документи и фотографии, пособия и съоръжения от производството на месния специалитет. С активното съдействие на горнооряховските фирми от сдружение „Раховец – 2007” - производители на  горнооряховски суджук е представена атмосферата в суджукарска работилница отпреди повече от век.

Горнооряховски суджук

По дефиниция „Горнооряховски суджук“ е пресован, траен, сурово сушен продукт, който се произвежда  от машинно раздробено говеждо месо, напълнено в естествени черва.

Рецептата за „сара”, както се е наричал в миналото горнооряховския суджук, се „забърква” преди около пет века, като нов начин за дълготрайно съхраняване на говеждо месо.

Сред населението на град Горна Оряховица битуват няколко легенди свързани с горнооряховския суджук. Дали са мит или реалност е трудно да се потвърди, но легендите векуват заради това, че в себе си крият някаква истина. А за качеството на горнооряховския суджук гарантира устойчивостта му през годините.

Една от легендите ни връща в 1538 г. На чаршията в Ряховица от коня си слиза Рустем паша. Из малкото тогава селище веднага се разнася вестта за височайшия гост и пристигат местните първенци да го поздравят. На Рустем паша обаче не му е много до „лаф моабет”, не му е до нищо. Наливат в чашите искрящо вино, сервират за мезе горнооряховски суджук. Гостът се дръпва: „Сакън! Домуз!”... „Спокойно, паша ефенди – отвръщат домакините, - няма да нарушиш корана, не е свинско, говеждо е”. Оптал го и ... започнал да посяга за още и още. Тогава се отпуснал и споделил с домакините големия си кахър. Султан Сюлейман І Великолепни го вика спешно в Цариград. Причината му е неизвестна, но когато султанът вика така човек като него – най-висш военен, или ще го възнагради, или ще му отреже главата.
Ряховчани са население, преживяло много, вряло и кипяло със събитията, по традиция знаят, че е по-добре да създадат настроение в госта си. Сервират му и кафе, за да повиши Рустам паша тонуса си. Гостът за втори път е изненадан от ряховчани- до сега е знаел, че Европа по това време все още не познава кафето, че вълшебната напитка е привилегия само за правоверните и то преди всичко в Цариград. Един от домакините, който гледа по утайката от кафето в чашата, се обръща към пашата: „Ето тука – пари, паша ефенди, много пари, жена, неслучайна, и само добро, голям късмет, паша, ви чака ...”. Настроението на Рустам паша се оправя. По народност той е хърватин, името му е Христо и е потурчен християнин. Отпуска душата си, дори се развеселява, дават му от суджука и за из път и за дарове в Цариград. На другия ден, на прощаване, обещава: „Ако така излезе и всичко е на хаир, ще направя добро на този край!” ...
През 1538 г. турският султан Сюлейман І Великолепни издава ферман, с който завещава на Рустем паша земите и данъците от производство на суджуци в Ряховица (днешна Горна Оряховица).

Запазени митнически документи от Балканския полуостров показват, че през ХVІ-ХVІІ в. отглеждането на едър рогат добитък в някогашната Ряховица е в небивал разцвет, изтъква още пред ВсеСтранници директора на Историческия музей в град Горна Оряховица Пламен Мадемов.
Колкото и да допринасяло за благосъстояниета на населението това изобилие от едри преживни животни, които е трябвало да бъдат изхранвани в оборите през зимата, то водело и своите затруднения. В търсене на решение, предприемчивите стопани открили нов начин за съхранение на говеждото месо. Освен традиционните методи на опушване и изсушаване на месото, те започали да пълнят изсушени и осолени черва с кълцано говеждо. Добавяли различни подправки, връзвали и оформяли напълнените черва по различен начин и така се появили видове колбаси. Най-популярен сред тях станал горнооряховският суджук.

Оформен като подкова, изсушен на характерни сухи и слаби въздушни течения под северните стрехи на суджукарските работилници, покрит с уникална бяла плесен горнооряховският суджук се превръща в дълготраен, вкусен и предпочитан местен специалитет още през Възраждането. Специфичната бяла плесен, която се развива постепенно в процеса на сушене, възпрепятства гранясването на мазнините  и по този начин качеството на месото и добрият вкус се запазват непромени с месеци.

Славата на местния деликатес се разнася нашир и надлъж от търговците из Османската империя и това е нов етап в историята на горнооряховския суджук. Производството му става целенасочено и активно, целогодишно, от специално отгледани за това животни и с участието на новоформирали се браншове – джамбази, червари,сувакчии. Така горнооряховския суджук създава стабилен поминък за района.

По време на Стопанското изложение в Торино през 1861 г. горнооряховския търговец Михаил Николов печели медал за произведения от него суджук. Това е първото международно отличие за горнооряховския суджук. През 1911 г. в „Български алманах” фамилия Недеви публикува първата реклама на горнооряховския суджук. Освен записките на различни автори и пътешественици, живели или преминавали през град Горна Оряховица, факти от историята на местния специалитет могат да бъдат почерпани от запазените в държавните архиви търговски тефтери на редица местни производители и сдружения като Георги Табаков, Иван Бакърджиев, „Димитър Капитанов”, „Братя Лисан” и др.

Популярността на горнооряховския суджук се затвърждава и разпространява още повече с откриването на Горнооряховски мострен панаир през 1922 г., прераснал след  няколко години (от 1925 до 1932 г.) в международен. Това първо търговско изложение в България се е провеждало два пъти в годината и се е радвало на изключително силно представяне на европейски и световни фирми. Водеща атракция в него е бил т.нар. Сър пазар, на който са се търгували добитък, месни продукти и субпродукти, сред които един от най-търсените е бил горнооряховския суджук.

Горнооряховчани обичат и почитат своя известен деликатес. Свикнали са да познават и пазят неповторимия му вкус. За горнооряховчани няма смисъл да се пренебрегва хилядолетно заложената ни природа на хищници. Затова дори и първото захранване на бебетата в град Горна Оряховица става с горнооряховски суджук.

С откриването на Халите в град Горна Оряховица през 1928 г. и въвеждането на санитарни изисквания за хранителните продукти, предлагани в тях, производството на горнооряховския суджук навлиза в нов технологичен етап. Започва използването на мелачни машини в специални по предназначение помещения. През 60-те години на ХХ век производствения цикъл се механизира изцяло.

В подкрепа на традицията на горнооряховския суджук, община Горна Оряховица организира и провежда през 2007 г. първи по рода си Празник на горнооряховския суджук с богати дегустации, традиционни суджукарски игри, викторини, концерти.

През 2008 г. сдружение "Раховец – 2007", създанено от производители на горнооряховски суджук с цел да постигне защитено географско указание в Европейския регистър, започва процедура за кандидатстване. В края на 2011 г. с Европейски регламент 1370 горнооряховският суджук става първи български кулинарен продукт със защитено географско указание. Това регламентира производството му да е единствено и само на територията на гонооряховски район и да следва утвърдената там рецепта за приготовлението му.

Защитено географско указание (ЗГУ)

Защитеното географско указание е наименованието на район, специфично място или, в изключителни случаи, името на една страна. Използва се като описание на земеделски продукт или храна
• които идват от такъв район, място или страна,
• които имат специфично качество, репутация или друга характерно качество, което се приписва на географски произход,
• чийто, производство, преработка или подготовка се осъществяват  в рамките на определен географски район.
В европейския регистър има над 1300 патентовани храни и селскостопански продукти като най-много патенти имат Гърция, Италия и Франция.
Световни примери за продукти, придобили световна известност с наименованието на региона, от който произхождат (т.е. с географските си означения) са шампанско, коняк, прошуто крудо, рокфор, фета.

До 2016 г. в еврорегистрите са вписани пет български продукта: „Горнооряховски суджук”, „Филе Елена”, „Луканка Панагюрска”, „Роле Трапезица“, „Лютеница Първомай“ и „Българско розово масло”.