Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище: гр. София-Център
  • GPS: N 42.697197 E 23.326646
 
  • Ориентировачна надморска височина: 500 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, паваж. Най-добре пеша
  • Паркинг: Платена зона за паркиране в центъра на София
 
 
ArhivesНа 13 септември 2016 г. в Изложбена зала “Архиви” на Държавна агенция "Архиви" беше открита изложба “100 години от основаването на Рилската железница”. Тя проследява с фотоси и документи историята на Рилската железница от нейното построяване през 1916 г. до закриването й през 1960 г.

Изложбата е организирана от сдружение „Иван Т. Балабанов“ със съдействието на Държавна агенция "Архиви". А покана за нея получиха и ВсеСтранници.

Тя е част от инициативата за възстановяването на Рилската теснолинейка.

Рилската железница е построена в една от най-красивите долини на България – Кочериновската, възпята от патриарха на нашата литература Иван Вазов в книгата „Великата Рилска пустиня“.
„Това е прелестно зелено кътче, оросявано от река Рила, което се радва на нилско плодородие: аз с възхищение хвърлях взор на равната му площ, облечена със зеленина от посевите му: тютюн, царевица, ориз, лозя, дини, овошки, тополи … благодат.“

1902-1912 г.
Идеята за Рилската железница възниква още от самото начало след като двамата братя Коста и Тодор Балабанови печелят търга за концесия на Рило-манастирските гори през 1902 г. Тодор Балабанов обмисля два варианта: построяването на теснолинейка на парна тяга и елекрифицирана железница. Той възприема втория вариант, позовавайки се на наличието на достатъчно ресурси за производство на електрическа енергия.
Трасето на проекта преминава през: Радомир-Дупница-с.Рила-Рилски манастир. Т.Балабанов заедно с инж.Трънка обхождат терена, за да проучат най-изгодния вариант.
Още през 1904 г. братя Балабанови искат от Министерство на обществените сгради, пътища и съобщения, под чието управление са железниците, да им разреши строителството на теснолинейка от река Илийна надолу по течението на река Рилска, покрай фабриката в Бараково към Дупница и по-нататък до най-близката жп гара в Радомир за транспортиране на дървения материал и готовата продукция.
В тази връзка са назначени комисии през септември 1904 и 1905 г., но поради очертаващата се голяма дължина на тази линия (почти 100 км.) и забраната на закона да се строят и експлоатират частни железници в България, въпросът се протака и не се решава. Така, до смъртта си (15 март 1912 г.) Тодор Балабанов не е могъл да види фабриката свързана с жп линия. Тази мечта е осъществена от неговия син Иван Балабанов.

1915-1916 г.
Строежът на теснопътни жп линии с междурелсие 600 мм. започва в хода на Първата световна война (декември 1915 г.) с изграждането на голямата снабдителна теснолинейка от Радомир към Дупница и надолу по река Струма за нуждите на Втора българска армия. Тя е завършена и предадена за експлоатация на 4 март 1916 г., а до Горна Джумая (Благоевград) на 27 май 1916 г. По-нататък строителството продължава през Кресненското дефиле към Рупел и Петрич, за да се улесни доставката на траверси, греди, подпори и друг дървен материал, необходими за войсковите части. Щабът на действащата армия възлага на Управление железопътни съобщения да построи клон от гара Струма на линията Дупница-Горна Джумая до фабриката на братя Балабанови при село Бараково. Строителството започва на 4 август 1916 г, а линията се открива за експлоатация на 13 септември 1916 г., от която дата фабриката е свързана с теснолинейната железопътна мрежа в Струмския район.

1918-1920 г.
По първоначалния замисъл клонът е трябвало да бъде построен до метоха Орлица (1,5 км по-нагоре от село Рила), но това става година и половина по-късно. На 19 февруари 1918 г. ЩДА нарежда теснолинейката да се продължи до метоха Орлица. До 20 юни 1918 г. задачата е изпълнена, като релси са положени и след метоха, но строежът е спрян и релсите след метох Орлица са демонтирани и изпратени на Южния фронт. До края на Първата световна война и няколко години след нея в долината на река Рилска функционира само участъкът Струма-Бараково-Рила-метох Орлица (13,3 км).

1920-1927 г.
През 1920 г. съгласно Закон за уреждане на положението на строените железопътни линии за военни нужди по време на Първата световна война, УЖПС предава на БДЖ заедно с всички военни и участъка Струма-Орлица, а предприятието Българска горска индустрия (БГИ) на братя Балабанови – Кочериново взема концесия и започва да строи продължението на линията нагоре по долината на река Рилска. В тази връзка БГИ наема от БДЖ малкия участък Рила-Орлица (1,5 км).
През 1922 г. теснолинейката вече се експлоатира до устието на река Илийна – гара Илийна (от 1925 г. гара Кула и от 1949 г. гара Бричебор). Почти година и половина по-късно, т.е. към 1924 г. линията достига до левия бряг на река Рилска (по бричеборския склон) до Рилски манастир.
По-нататък Българска горска индустрия продължава да работи по трасето, полага релси и така теснолинейката достига до крайния си район, наречен условно гара Черней (на почти 3,5 км над манастира под връх Черней), с множество къси разклонения, които се полагат за удобство, а после се демонтират и пренасят на друго място според нуждите при товарене и извозване на дървения материал и отпадналата дървесина.

1928-1937 г.
След 1928 г., когато Акционерното дружество „Българска книжна и дървена индустрия“ (БКДИ) става приемник на БГИ, гара Рила – спирка Орлица (км 1 + 500) е собственост на БДЖ, но дадена под наем на БКДИ, спирка Орлица – спирка Балабанов (км 12 + 600) е притежание на БКДИ и се експлоатира от него, а от спирка Балабанов нагоре до манастира е собственост на Рилската света обител, но се експлоатира от БКДИ.
През 1933 г. срокът на тази концесия изтича и от тогава БКДИ използва участъка, като плаща наем на Рилската света обител.
През 1937 г. е пусната в експлоатация нормалната жп линия Дупница-Горна Джумая. Теснолинейката по поречието на река Струма е демонтирана в участъците Дупница-Кочериново и Струма-Горна Джумая, а малката отсечка  Кочериново-Струма (2,3 км) се прибавя към клона Струма-Рила-Рилски манастир и гара Кочериново става начална (претоварна) гара на теснолинейката.

1938-1942 г.
Към края на 30-те години, за да се избегнат трудностите, произтичащи от тройната собственост на участъка Рила-Рилски манастир, БДЖ решават да откупят частта на БКДИ, а с Рилския манастир да се договорят да поемат експлоатацията на неговата част. След предварителни преговори с БКДИ в началото на 1942 г. излиза Закон за откупуването (ДВ, бр.8 от 14 януари 1942 г.). От своя страна разпоредителното заседание на Манастирския събор на Рилската света обител, още на 3 февруари 1942 г., решава да отстъпи на държавата в лицето на БДЖ собствеността върху своята част от линията. Така от пролетта на 1942 г. целия участък Рила-Рилски манастир става държавна собственост и е предаден за експлоатация на БДЖ, заедно с използвания по тази линия подвижен състав.

1942-1944 г.
След 1942 г., без да засяга основната линия Кочериново-Рила-Рилски манастир, експлоатирана като редовна жп линия от БДЖ, настъпват някои промени с особените клонове, които се обслужват пак от БДЖ, но не са тяхна собственост.
Най-напред БКДИ демонтира релсовите звена от гара Рилски манастир нагоре към Черней, като негови собствени и ги влага в направата на големия клон до река Илийна за превоз на дървен материал по участъка гара Кула-Краварско дере (около 3 км). Този участък влиза в експлоатация заедно с продължението на линията от гара Рилски манастир до пред самия вход (Самоковската порта) на манастира (около 0,5 км). Скоро обаче тогавашният Неврокопски митрополит Борис се противопоставя на това поклонниците да се докарват с влака едва ли не вътре в манастира. От БДЖ уважават тази реакция. Както и преди пътническите влакове започват да пристигат и тръгват от гара Рилски манастир, а удължението се използва като жп клон, по който се докарват провизии, дърва и въглища за огрев на манастира и околните сгради.

1945-1947 г.
През 1945 г. се откриват още три клона с обща дължина около 1,6 км., а през 1946 г. горското стопанство продължава клона Кула-Краварско дере до Радовица и полага релси от гара Рилски манастир нагоре към площадки за товарене на дървен материал.
Така към 1947 г. теснолинейките в долината на река Рила и притоците й достигат най-голямото си развитие: текущ път на основната линия Кочериново-Рила-Рилски манастир – 36,9 км., гарови коловози 5,6 км., горски и индустриални клонове – 10,7 км., или общо 53,2 км. релсов път.

Пътнически превози
Сведения за превозване на пътници – посетители на манастира, по линията и с подвижен състав на БГИ от Рила нагоре има през 1927 г., но е възможно да се превозвани и по-рано. Тези превози също са договаряни точно. Например през 1935 г. един билет от III-та класа от гара Рила до гара Рилски манастир е струвал 30 лева, като 7 лева са взимали БДЖ и 23 лева – БКДИ. След 1937 г., когато участъкът Кочериново-Рила-Рилски манастир остава самостоятелен теснолинеен клон, БДЖ откриват локомотивно депо в гара Рила, което в последствие обслужва цялата линия.

Гари и спирки в рилското корито
На 18 май 1942 г. БДЖ пускат в редовна експлоатация участъка Рила-Рилски манастир, като продължение на Кочериново-Рила. Открито за обществено ползване по цялата линия са експлоатационните пунктове: Кочериново, гара Бараково, спирка Пороминово, спирка Стоб, гара Рила, спирка Орлица, гара Неофит Рилски (до 28 август 1942 г. се нарича гара Вакаро), спирка Пастра, спирка Балабанов, спирка Ягнилото, гара Кула и гара Рилски манастир.

Подвижен състав
Локомотивното депо в Рила работи средно с 10 локомотива от две серии – 01 60 и 400 60, докато в същото време всички останали теснолинейни  600 мм жп линии използват за влаково движение само една серия 400 60.
Вагонният парк е съставен от различни подразновидности и предназначение вагони, товарни и пътнически. В годините 1925-1931 са произведени и нови конструктивни модификации на пътническите вагони, създадени със съдействието на инж. Карделев, сътрудник на Теснолинейната жп работилница. Те са тип ремаркета, предназначени за топлите пролетни и горещите летни месеци, да поемат голям поток от пътници в направление към Рилски манастир.
През 1946 г. по теснолинейката Кочериново-Рилски манастир са превозени общо 214623 пътника, а през 1947 – 237437 пътника.

Преименуването
От 1 юни 1949 г. са преименувани спирка Балабанов на спирка Желю Демиревски, гара Кула на гара Бричебор, а малко по-късно и спирка Ягнилото на спирка Елешница. Закритата гара Струма се открива като спирка, а спирка Орлица се закрива.
През 50-те години теснолинейката Кочериново-Рилски манастир продължава да работи интензивно. Между Кочериново и Рила се движат средно в денонощие 8-9 чифта влакове. От тях 4-5 чифта са смесени, а останалите – товарни. Между Рила и Рилски манастир се движат 5-7 чифта, от които 2-4 чифта смесени. Към 1955 г. част от смесените влакове са заменени с пътнически.
Железницата като цяло се подържа много добре. След 1955 г. в тежкия участък Рила-Рилски манастир релсите тип РДП-9,5 са подменени със сравнително тежък за това междурелсие тип ЧБР-19,5 и горното строене е в отлично състояние.

Краят на една железница
Въпреки значителните подобрения превозите постепенно намаляват: намалява добивът на дървен материал в този район, намаляват поклонниците към Рилски манастир, а същевременно се подобрява достъпът на автомобили до него. Броят на превозените с теснолинейката през 1959 г. (годината преди нейното закриване) е около 130000 души, в т.ч. заминалите от гара Рилски манастир са 44737 пътници, или средно по 123 души на ден, което за една 600 мм жп линия, където нормалното пътническо вагонче има 20 места за сядане и при три влака на ден е много добра цифра.
Последният влак, украсен с черно знаме, потегля от гара Рилски манастир на 31 март 1960 г. Журналистите пишат, че всички монаси и работещите в района на манастира са дошли на изпращането, че локомотивната свирка пищяла непрекъснато за сбогом, докато влакът се спускал по Бричеборския склон, че населението от цялото рилско корито излязло, за да изпрати последния влак.
Краят, нежеланият от всички родолюбци край на онова докосване на железницата до Светата Рилска обител настъпил …

Изложбата може да бъде видяна до 30 септември 2016 г.

 
 
  • Адрес: град София 1000, ул. „Московска“ 5
  • Интернет: Не
  • web: http://www.archives.government.bg/
  • Е-поща: daa@archives.government.bg
 

Новини

Дата на новината: 15.09.2016

Календар

Начална дата на събитието: 13.09.2016
Крайна дата на събитието: 30.09.2016
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364