Празникът е известен и като „Трифоновден”. Днес е популярен под наименованието „Ден на лозаря”. Празнуването му в село Дичин се извършвало по следния начин.
Няколко дена преди празника по- инициативни хора и добри лозари обикалят по къщите и събират продукти и пари за закупуване на овни, предназначени за „курбан”. Рано сутринта в деня на празника те отиват на поляната в района на лозята, заколват овните и сготвят 10- 15 арании (големи бакърени котли) яхния.
Към обяд останалите мъже лозари се събират на мегдана и начело с гайди, тъпани и кавали отиват към определеното за тържеството място. През рамо носят наметнати „янджици” (чанти) и торби, в които стопанките са сложили пресни погачи, печена наденица, свинско месо и други продукти. В ръцете им има бъклици с вино. Ако някой мъж се чувства болен или вече стар, изпращат деца с малки бакърчета, за да донесат от курбана вкъщи, за който той е внесъл пари и продукти. 
На обед араниите се смъкват от огъня и се подреждат. Ако присъства свещеник, той чете молитва за тях за по- голямо плодородие. Ръси всички с босилкова китка, натопена в светена вода, а те му пускат монети в бакърчето със светена вода. Като свърши тази церемония, всички сядат на поляната в две редици една срещу друга. По средата им минават готвачите и с голяма дървена лъжица „поварейка” разсипват яденето. В края на редиците са наредени децата, които ще носят курбана вкъщи. На тях се сипва същото количество. Веднага след това децата хукват към селото. Разбира се, това пътуване не минава без произшествия както във всички случаи, когато се насъберат куп деца. Понякога по- голям хлапак бръквал в котлето на по- малко момче и му вземал месото.
Участниците в празника, след като се наобядват и съответно пийнат от носеното от тях вино, начело със „Свирджиите” се връщат на поляната до селото. Тук започват борба помежду си – „за берекет”. Търкалят се на земята, наподобявайки бъчви с вино. Извършват своеобразен магически обред. От селото излизат и други хора. Идват младежи и девойки. Завиват хоро.
В наши дни празникът се провежда в ресторанта на село Дичин. Желаещите да участват предварително заплащат средствата за тържествения обяд. Преди това се ходи на лозята, където колективно се зарязват лозите. След тържествения обяд, на който с приветствие излиза агрономът, всички излизат на площада. Тук приижда цялото население. Хващат се на хоро. Ако има сняг, се подхващат борби. Тогава не остава мъж, неповален на земята и незатрупан със сняг.

Източник: Книга за село Дичин