Втора легенда за създаването на град Ахтопол
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югоизточен
  • Област: Бургас
  • Община: Царево
  • Селище: гр. Ахтопол
  • в околностите на гр. Ахтопол
  • GPS: N 42.099496 E 27.940035
 
 
 

Преди много години,  на земята безгрижно живели  боговете със своите  богини.

Но, както разказва легендата, една от тях, Агата- богинята на щастието и любовта, избягала от божествените си покои, за да потърси място, където да се скрие от суетата и егоизма на своите побратими и посестрими. Години обикаляла земята, за да открие това място и накрая се озовала в тихо и спокойно заливче, огряно от меките слънчеви  лъчи и прорязало каменистия бряг. Спряла и се вслушала в тихия бриз, който сякаш шепнел: Агата-а-а! Агата-а-а! Очите й се насълзили и най-накрая разбрала, че е намерила дома си. Заживяла там.

Отсетне се появили първите хора. Боговете в началото не им обръщали внимание, само Агата им се радвала. Някои от тях изхвърлило морето, други слезли от близката планина. Слухът за Богинята и божественото място се разпростирал далече-далече, но малцина били щастливците, достигнали тук. Нямало пътища до заливчето, никой не знаел къде се намира, само песните за него не заглъхвали и затова всички мечтаели да заживеят на него. Богинята ги приемала с усмивка, и като майка  на всеки от тях, давала любов и щастие. Всички, които я намерили, живеели като в рая и имало място за всеки. Така се появил градът, на който дала името си. Агатополис се родил като Град на щастието и любовта.

Това бил раят!

Агата давала любов, давала,  и давала! Гледала светещите лица и очи. Приискало й се и тя да е като тях. Нямала право- била Богиня! Станало й тъжно. Скрила се от всички. И тогава се появил Той. Бил обикновен човек, по-чист и по-истински от покварените богове на Олимп. Не можел да предизвиква облаците, да се бие с гръмотевиците или да вдига вълни, колкото Вавилонската кула- бил обикновен грънчар, син на планината, живял далеч от интригите на хора и  Богове. Агата влизала при него, когато спял. Докосвала го по страните му и се страхувала да го събуди. Имала ли право да обича смъртен? Била Богиня!

Позволила си единствено да влиза в сънищата му. Само там можела да изживее забранената любов. Не успяла да прекрачи последното стъпало до него!

От обикновен грънчар той се превърнал в изкусен майстор. Правел съдове за жито, амфори, които по нищо не си приличали една с друга. От ръцете му глината започвала да говори, да се смее, да бъде чудна, да бъде красива. Всички се възхищавали на таланта му.
От къде идвал той? 

Те не подозирали, че в сънищата му живеела Богиня, а през деня го вдъхновявал споменът за  нейните очи.
Правил глинени плочки с нейните очи и ги раздавал навсички.

Боговете разбрали и се разсърдили. Скрили я на Олимп. В градчето останали да живеят само хората пазещи заръката й – да се обичат и да бъдат щастливи! Минавали годините. Майсторът отново се превърнал в обикновен грънчар. Градът си останал на същото място, само че ставал все по-малък и по-малък. Сякаш хората се изплашили да бъдат щастливи, обичани и да живеят в Града на Агата с мечтите на Агата. Заливчето заприличло на сълза, а покрай него се наредили едва няколко къщи, които като войни останали да го пазят през вековете.

Богинята не се отказвала от своето творение. Идвала в сънищата на хората. Обикаляла по улиците, докосвала спящите лица и чакала отново всички да се пробудят. Искала да срещне своя грънчар, но него го нямало. Той отдавна бил напуснал града. Страдала, защото изгубила любовта му. Изплашила се да излезе от сънищата му, а била Богиня.

Източник: Алехооо

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама