Сарафкината къща се намира в източната част на улица „Генерал Гурко” във възрожденската част на град Велико Търново на около 200м западно и надолу по стръмните улички от музей "Възраждане и Учредително събрание".

Къщата е построена през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкината къща. През 1965г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981г. Сарафкината къща е музеен обект от експозициите на Регионален исторически музей, където се представят етнографски изложби и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

Непосредствено пред къщата е и едната от старите чешми по улица "Гурко", но водата й вече е замърсена и негодна за пиене.

На около 50м източно по ул."Гурко" се намира паметник на Христо Иванов - Големия.

Теренът върху който е изградена Сарафкината къща, е предопределил архитектурното и решение. Южната й част, която е обърната към река Янтра е пететажна, а северната – откъм улица “Гурко” – двуетажна. Входът откъм улица “Гурко” е затворен с двукрила дървена врата. Той въвежда във входно антре. От източната (лявата) му страна започва стълбище което води към долните три етажа. Там се намират обслужващите помещения, складовете и зимниците. На юг първият етаж завършва с голяма отворена тераса, надвесена над реката.

Представителните помещения са разположени на двата горни етажа. На четвъртия е разположен просторен вестибюл, около който са групирани четири стаи и няколко по-малки спомагателни помещения. Последният етаж е свързан с вестибюла посредством вито дървено стълбище. То започва с декоративна сгъваща се вратичка и ажурен парапет от ковано желязо. Такъв парапет минава между цилиндричните дървени колони, чрез които етажът е оформен като галерия. По този начин е постигнато едно внушително и силно въздействащо вътрешно пространство. Атмосферата на спокойствие и уют се подсилва от кобиличния мотив над прозорците във вестибюла, колоните и великолепния дърворезбен таван.

На четвъртия и петия етаж в Сарафкината къща е представена изложба, която отразява основните прояви на народното художествено творчество от края на XIX – началото на XX век във Великотърновския регион.

В първата зала са експонирани впечатляваща колекция от глинени съдове (кани, купи, стомпи, паници, чашки, крондири, павури, чинии) от Търновския регион датиращи от XVIII – XIX век; домашни иконостаси и икони примитиви; произведения на ковашкия занаят (свещници, ножици, кантари, катинари); резбовани сандъци, ракли, хурки и просфорници; дървени фризове за врати и долапи; музикални инструменти; прекрасни образци на каменна резба и релефи.

Във втората и трета зала са показани ръчно изработени тъкани (кърпи, пешкири, черги, пешкири, покривки, месали колани, домащно изтъкани и бродирани възглавници); характерни за Търновския регион женски и мъжки носии – сукманена със сокайно забраждане; двупрестилчена; типичния за района мъжки чернодрешен костюм. Наред с тях е представена богата колекция от позлатени и сребърни накити, изработени с различни техники.

В четвърта зала са експонирани обредни предмети. Акцентирано е на видовете обредни хлябове, приготвяни по повод на различни календарни и семейни празници. Показана е богата колекция от мартеници, сурвакници и великденски яйца.На горния етаж чрез веществен и фотоматериал е представена историята на фотографията от Великотърновския регион.

Интересна част от интериора на Сарафкината къща са и дървените тавани, които са различни във всички стаи.